Bảy kỳ quan thế giới cổ đại và hiện đại

Với mong muốn làm sống lại ý tưởng của người Hy Lạp từ thế kỷ thứ 2 TCN khi tổ chức bình chọn bảy kỳ quan thế giới cổ đại, tổ chức New Open World Corporation (NOWC) tại Thụy Sĩ đã kêu gọi bình chọn bảy kỳ quan thế giới mới trên phạm vi toàn cầu.

Cuối cùng, sau nhiều vòng lựa chọn, NOWC cũng đã chọn ra được bảy kỳ quan thế giới mới. Dù mọi sự so sánh đều là khập khiễng nhưng hãy cùng khám phá vẻ đẹp và sự kỳ vĩ của bảy kỳ quan thế giới cổ đại với bảy kỳ quan thế giới mới qua tổng hợp của National Geographic.

Bảy kỳ quan thế giới cổ đại

1. Tượng thần Zeus ở Olympia (Hy Lạp)

Bức tượng vàng khổng lồ của vua của các vị thần Hy Lạp được xây dựng để tôn vinh những kỳ thi Olympic đầu tiên, khởi nguồn từ thành phố cổ Olympia. Bức tượng được hoàn thành vào khoảng năm 432 TCN, khắc họa vị thần ngồi trên ngai vàng bằng gỗ ngọc nạm bên trong một đền thờ nhìn ra thành phố.

Tượng cao 12m, rộng 7m, một tay cầm vương trượng, tay kia cầm một bức tượng nhỏ của nữ thần chiến thắng đều được làm từ ngà voi và kim loại quý giá. Bức tượng tượng trưng cho quyền lực tối cao của vị vua trong các vị thần.

Nhiều nhà sử học tin rằng, Tượng thần Zeus đã được chuyển đến Constantinople (nay là Istanbul) ở Thổ Nhĩ Kỳ nhưng sau đó cũng bị thiêu cháy trong lửa.

2. Tượng thần Mặt trời Rhodes (Hy Lạp)

Trái ngược với các kim tự tháp, Tượng thần Mặt trời ở Rhodes có thời gian tồn tại ngắn nhất trong bảy kỳ quan của thế giới cổ đại. Được hoàn thành vào năm 282 TCN sau 12 năm xây dựng, bức tượng khổng lồ này đã bị sụp đổ bởi một trận động đất diễn ra 56 năm sau đó.

Tượng thần Mặt trời cao 33m và là bức tượng cao nhất được biết đến của thế giới cổ đại, được làm bằng đá và sắt với bề ngoài bằng đồng. Bức tượng đại diện cho thần Mặt trời Hy Lạp Helios – vị thần bảo hộ của hòn đảo.

3. Đại kim tự tháp Giza (Ai Cập)

Khoảng năm 2560 TCN, Pharaoh Ai Cập Khufu đã xây dựng khu lăng mộ của mình gồm 3 kim tự tháp chính và các kim tự tháp vệ tinh nhỏ ở Giza, giáp biên giới của Cairo hiện nay.

Cấu trúc bằng đá khổng lồ này cao 146m với diện tích bề mặt vào khoảng 1.300m2. Đại kim tự tháp Giza được coi là công trình nhân tạo cao nhất của hành tinh suốt hơn 4 thiên niên kỷ.

Một điều khó tin là thời gian để hoàn thành kim tự tháp này chỉ là 20 năm. Theo đó thì mỗi phút, những người nô lệ theo trung bình sẽ phải xếp được 4 tấm đá vôi (nặng từ 2-5 tấn). Đây cũng là kỳ quan lâu đời và duy nhất còn sót lại trong danh sách ban đầu của bảy kỳ quan của thế giới cổ đại.

4. Lăng mộ Mausoleum ở Halicarnassus (Thổ Nhĩ Kỳ)

Lăng mộ được nữ hoàng Artemisia II xây dựng cho chồng là vua Mausolus của Caria (khu vực ở phía Tây Nam Thổ Nhĩ Kỳ ngày nay) vào khoảng năm 370 – 350 TCN.

Công trình đồ sộ dài 40m, cao 45m này với sự đóng góp của 1.200 lao động, làm việc miệt mài trong 17 năm. Nhiều người vô cùng ngưỡng mộ trước vẻ đẹp kiến trúc và sự tráng lệ của lăng mộ.

Phòng chôn cất ở trung tâm được trang trí bằng vàng, trong khi bên ngoài được tô điểm bằng những trụ gạch đá cầu kỳ và nhiều tác phẩm điêu khắc. Đến thế kỷ XV, hiệp sĩ của cuộc Thập Tự Chinh – Christian Crusaders đã tháo dỡ một khối đá cẩm thạch ở phần nền ngôi mộ để xây dựng một lâu đài mới ở khá gần ngôi mộ của vua Mausolus.

5. Ngọn hải đăng Alexandria (Ai Cập)

Ngọn hải đăng là kỳ quan cổ đại duy nhất được sử dụng có ích như một đèn hiệu cho các tàu trong vùng biển nguy hiểm ra khỏi thành phố cảng Alexandria của Ai Cập. Được xây dựng trên một hòn đảo nhỏ của Pharos từ năm 285 và 247 TCN với chiều cao 117m, ngọn hải đăng này là một trong những công trình cao nhất thế giới trong nhiều thế kỷ.

Ngọn hải đăng được vận hành bằng cách sử dụng lửa vào ban đêm và gương đồng được đánh bóng để phản chiếu Mặt trời trong ngày. Người ta nói rằng, ánh sáng từ ngọn hải đăng có thể được nhìn thấy từ khoảng cách 50km ngoài biển.

Cấu trúc khổng lồ này đã đứng sừng sững bên bờ biển Địa Trung Hải trong hơn 1.500 năm trước khi bị hư hỏng nghiêm trọng bởi trận động đất vào năm 1303 và 1323.

6. Vườn treo Babylon (Iraq)

Vườn treo Babylon là một công trình do vua Nebuchadrezzar II xây dựng năm 603 TCN nhằm làm thỏa nỗi nhớ quê hương xứ Medes của người vợ. Trong vườn treo có một hệ thống đài phun nước gồm hai bánh xe lớn liên kết với nhau bằng dây xích có gắn thùng gỗ.

Khi bánh xe quay, dây xích và thùng nước cũng chuyển động đưa nước ở một cái bể phía dưới lên trên cao tưới nước cho cây. Để tưới nước cho hoa và cây của khu vườn, các nô lệ phải luân phiên nhau đưa nước từ dòng sông Euphrates lên khu vườn.

7. Đền Artemis (Thổ Nhĩ Kỳ)

Ngôi đền bằng đá cẩm thạch tuyệt vời dành riêng cho các nữ thần Hy Lạp Artemis được hoàn thành khoảng 550 TCN ở Ephesus, gần thị trấn Selçuk ngày nay ở Thổ Nhĩ Kỳ.

Ngôi đền dài 115m, rộng 55m, gồm 120 cột đá, mỗi cột cao 20m được cho là cất giữ rất nhiều tác phẩm nghệ thuật tinh tế, trong đó có bức tượng đồng của Amazon.

Vào năm 356 TCN, người đàn ông tên Herostratus đã đốt cháy ngôi đền với mong muốn trở nên bất tử. Vào năm 262, người Goths đã đốt ngôi đền lần thứ hai và tới năm 401, ngôi đền bị phá rối bởi các nhà Kito giáo. Chỉ phần nền và một số phần khác của ngôi đền thứ hai còn tồn tại đến ngày nay.

Bảy kỳ quan thế giới mới

1. Tượng Chúa Cứu thế (Brazil)

Bức tượng Chúa Cứu thế cao 38m đứng trên đỉnh núi Corcovado tại thành phố Rio de Janeiro của Brazil. Tượng được dựng năm 1931 nhân dịp kỷ niệm 100 năm ngày Brazil độc lập.

Đây là tượng Chúa Jesus nổi tiếng nhất và cũng là công trình theo kiến trúc Art Deco lớn nhất trên thế giới. Với vòng tay dang rộng như muốn ôm lấy toàn thành phố Rio de Janeiro, bức tượng đã trở thành một biểu tượng hòa bình và lòng hiếu khách của người dân Brazil.

2. Vạn Lý Trường Thành (Trung Quốc)

Kỳ quan thế giới mới này nằm dọc theo biên giới phía Bắc của Trung Quốc qua rất nhiều thế kỷ nhằm ngăn chặn sự xâm lược của quân Mông Cổ. Được xây dựng từ khoảng thế kỷ thứ 5 TCN đến thế kỷ thứ XVI, Vạn Lý Trường Thành là công trình nhân tạo dài nhất thế giới, trải dài 6.400km.

Phần nổi tiếng nhất có thể kể đến ở Vạn Lý Trường Thành là phần tường thành do Hoàng đế đầu tiên của Trung Quốc – Tần Thủy Hoàng ra lệnh xây vào khoảng năm 200 TCN. Người Trung Quốc có câu nói nổi tiếng: “Nếu chưa đi Vạn Lý Trường Thành thì không phải là một người đàn ông thực thụ”.

3. Đấu trường La Mã (Ý)

Đấu trường Colosseum hay thường được biết đến với tên gọi Đấu trường La Mã được xây dựng tại thành phố Roma của Ý từ khoảng năm 70 và 72 dưới sự trị vì của Hoàng đế Vespasian.

Với chiều cao lên đến 50m, dài 189m, rộng 156m và 3 tầng ghế ngồi, đấu trường này đã có lần đón nhận 50.000 khán giả đến xem các trận đấu đẫm máu của đấu sĩ xưa. Đấu trường Colosseum được coi là một trong những biểu tượng của Đế chế La Mã và là một trong những mẫu kiến trúc La Mã đẹp nhất còn sót lại.

4. Đền Taj Mahal (Ấn Độ)

Đền Taj Mahal ở Agra (Ấn Độ) là lăng mộ hoành tráng được xây dựng bởi Hoàng đế Mughal Shah Jahan để tưởng nhớ người vợ quá cố thân yêu của mình – Mumtaz Mahal. Công trình bắt đầu được xây dựng năm 1632 và mất khoảng 15 năm để hoàn thành.

Lăng mộ lộng lẫy với mái vòm đặt trong khu vườn có tường bao quanh được coi là ví dụ tiêu biểu của nghệ thuật và kiến trúc Mughal.

Đền Taj Mahal bao gồm 4 tháp, mỗi tháp cao hơn 13 tầng. Sau khi bị lật đổ ngai vàng, nhà vua đã dành những ngày còn lại của cuộc đời chỉ để nhìn về Taj Mahal từ một ô cửa sổ.

5. Thành phố cổ Petra (Jordan)

Nằm ở rìa sa mạc Ả Rập, Petra là thủ đô của vương quốc Nabataeans của Vua Aretas IV (năm 9 TCN – năm 40). Petra nổi tiếng với những cấu trúc bằng đá, đặc biệt là ngôi đền cao 42m được chạm khắc mặt tiền cổ điển bằng đá màu hồng.

Thành phố cổ xây dựng các đường hầm, bể chứa nước và một giảng đường với sức chứa 4.000 người. Khu di tích này được mô tả là một trong những tài sản văn hóa quý giá của nhân loại.

6. Pháo đài Machu Picchu (Peru)

Machu Picchu là một khu định cư trên núi được xây dựng vào thế kỷ XV ở khu vực Amazon của Peru. Thành phố đổ nát này là một trong những tàn tích nổi tiếng nhất của nền văn minh Inca, phát triển mạnh mẽ trong khu vực dãy núi Andes ở phía Tây Nam Mỹ.

Dù đã bị lãng quên từ nhiều thế kỷ, Machu Picchu đã trở lại và thu hút sự chú ý của thế giới nhờ công của nhà khảo cổ Hiram Bingham vào năm 1911. Năm 1983 địa điểm này đã trở thành Di sản Thế giới do UNESCO bầu chọn.

7. Khu di tích Chichen Itza (Mexico)

Chichen Itza là một địa điểm khảo cổ thời tiền Colombo, do nền văn minh Maya xây dựng và nằm ở trung tâm phía Bắc Bán đảo Yucatan (Mexico). Địa điểm này chứa đựng vô số phong cách kiến trúc lớn, khác nhau như El Castillo (đền thờ của Kukulkan) và đền thờ của Warriors.

Chichen Itza được xây dựng bởi một bộ tộc người Maya là Itzáes trong thế kỷ thứ IX và phát triển thành một thủ đô trong khu vực cho đến thế kỷ thứ XII. Hiện tại, nguồn gốc thực sự của người Itza vẫn còn là một bí ẩn.

* Bài viết sử dụng tư liệu tham khảo từ các nguồn: National Geographic, Wikipedia…

Седемте чудеса на света

Седемте чудеса на света (или Седемте чудеса на Древния свят) е известен списък от най-известните забележителности, плод на античната култура. Първата идея за събиране на чудесата на древния свят в списък, може да се каже, че е на Херодот, който впечатлен от Египетските пирамиди и Вавилон, смята че това са най-значителните постижения на хората до това време. Седемте чудеса, който ние познаваме за първи път са написани и оценени, като най-великите човешки творения, от Антипатър от Сидон, който е бил главен библиотекар в Александрийската библиотека. По-късно е имало и няколко други списъка, както и предложения да бъдат добавени много други забележителности, като Колизеума, Капитолия, Ноевия ковчег, но в крайна сметка всички ние познаваме именно списъка на Антипатър. Малко известен факт е, че това което ние наричаме сега “чудеса” (на гръцки: Θαυματα – чудеса) в първия списък се наричат Θεαματα -гледки; неща, които се виждат (от гр.θεα- гледка).

Ето Чудесата на света, изброени в реда на тяхното създаване.

1. Египетски пирамиди (2575- 2465 пр.н.е.) Това са пирамидите на фараоните Хуфу (Хеопс), Хефрен и Микерин. Намират се в Гиза, Египет.

Египетските пирамиди (и по-точно Хеопсовата пирамида) са единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят. В този смисъл към тях понякога се включва и големият сфинкс в Гиза.

Под „Египетските пирамиди“ често се имат предвид само трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в една линия. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон, родственик на Хуфу. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото Слънцето залязва на запад. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

Най-голяма е пирамидата на Хеопс (Хуфу) (147 м.), има площ от 229 м2 и е почти изцяло запазена. Липсват ѝ мраморната облицовка и върхът. Пирамидата на Хефрен (Хафра,Хафре) е по-малка, а тази на Микерин (Менкауре) е съвсем скромна. От трите пирамиди само тази на Хефрен все още има част от оригиналната си мраморна облицовка. Те са построени от големи каменни блокове, тежащи средно около 2 тона. Счита се, че е била построена за период от 20 години и строежът и е завършен през 2580 пр.н.е. според една от теориите.

2. Висящи градини на Вавилон (8-6 век пр.н.е.). Построени са от Навуходоносор. Областта се намира в днешен Ирак.

Висящите градини на Вавилон, познати и като Висящите градини на Семирамида, са третото от Седемте чудеса на света. И до ден днешен, не са открити. Вероятно са били построени в гр. Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак.

Повечето сведения сочат, че са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 пр.н.е. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, през нейните 5 години управление (810 пр.н.е.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга – персийската принцеса Амитис, която е родом от планините. Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон – град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.

3. Статуя на Зевс Олимпийски (430 пр.н.е.). Построена от древногръцкия скулптор Фидий.

Статуята на Зевс Олимпийски, изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий е едно от Седемте чудеса на света. Олимпия била важен религиозен център на Древна Гърция. Именно там Зевс е победил кръвожадния Кронос. През 5в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той бил 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс била поставена в дъното на храма. Според изворите е била висока около 12 метра (40-стъпки) и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си – скиптър.

През 394 г. от н.е., около 800 години след създаването ѝ, тя е пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. Въпреки, че вече християнството се е наложило като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши, поради невероятната ѝ красота. Историците смятат, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя.

4. Храм на Артемида в Ефес (356 пр.н.е.). Построен по заповед на цар Крез. Намира се в днешен Ефес в Турция.

Сградата явно е била впечатляваща. Филон Византийски пише – “Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храмът на Мавзол, но когато видях Храмът в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха”.

5. Мавзолей в Халикарнас (353-351 пр.н.е.). Гробница на цар Мавзол – владетеля на Кария. Намира се в Халикарнас в днешна Турция.

Мавзолеят в Халикарнас е бил огромна гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353 г.пр.н.е. Представлявал солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Халикарнас е днешен Бодрум, (Турция). Мавзолеят e бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и скулптури, дело на четирима прочути гръцки майстори – Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия.

Думата „мавзолей“ произлиза от името на Мавзол и днес се използва за обозначаване на голяма гробница до която живите имат достъп.

Мавзолеят се издигал над град Халикарнас в продължение на много векове. Останал недокоснат когато градът бил превзет от Александър Велики през 334 пр.н.е. и след пиратски нападения през 62 и 58 пр.н.е.. Около 16 века стоял над руините на града, докато поредица от земетресения не пречупила колоните, запращайки каменната колесница да се строши в земята. Към 1404 година само самата основа на Мавзолея била узнаваема.

През първата година на XIV век рицарите-хоспиталиери нахлули в региона и построили огромен замък. Когато решили да го укрепят през 1494 г., използвали камъните на Мавзолея. През 1522 г. слухове за турско нашествие накарали кръстоносците да подсилят замъка в Халикарнас (по онова време известен като Бодрум) и голяма част от останалите останки от гробницата били разрушени и използвани в стените на замъка. Парчета полиран мрамор от гробницата могат да бъдат видени там и днес.

По това време група от рицари влязла в основата на паметника и открила зала, съдържаща голям саркофаг. Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се върнала на другата сутрин, но съкровищата били ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия липсвали също. Рицарите обявили, че селяни са виновни за кражбата, но вероятно и някои от кръстоносците са плячкосвали гробове. Преди счупването и изгарянето на много от останалите скулптори от Мавзолея във вар за мазилка рицарите пренесли няколко от най-добрите творби в замъка в Бодрум. Там те стояли 3 века. По това време британския посланик получил няколко от статуите от замъка, които сега са собственост на Британския музей.

През 1846 г. музеят изпратил археолога Чарлз Томас Нютон да търси още останки от Мавзолея. Това било трудна задача, защото той не знаел точното местопложение на гробницата и парите, които би дал, за да купи всички парцели и да търси били астрономическа сума. Затова се заел да изучи ръкописите на древните автори, като Плиний, за да придобие приблизителна представа за размера и местоположението на мемориала и купил парцел земя в най-вероятния район. Нютон проучил околната площ, чрез тунели които прокопал под съседните парцели. Така открил някои от стените, стъплбище и три от ъглите на основата и вече можел да определи кои точно парцели са му нужни.

Тогава Нютон разкопал мястото и намерил части от фризове, които украсявали стената на постройката и части от покрива. Също и счупено каменно колело от колесница, около 2 метра в диаметър – част от скулптората, която открил. Накрая намерил и статуята на Мавзол и Артемизия, които стоели на върха на постройката.

6. Родоски колос (292-280 пр.н.е.). Масивна статуя, посветена на бог Хелиос. Намирала се е в залива на о.Родос.

Родоският колос е бил бронзова статуя на бог на слънцето Хелиос. Намирала се е на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от 34 метра и е била най-високата статуя в древността. Статуята дело на Харес от Линдосе започната 292г. пр.н.е. и е завършена в 285г. пр.н.е..

След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другият диадоха Антигон I Едноокий – Деметрий I Македонски обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.

Народът на Родос решил да продаде счупените оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството.

Била е съборена от земетресение, но дори паднала е представлявала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите ѝ части.

Въпреки създадената легенда, идеята, че Колосът се е намирал на някое от трите пристанища днес остава незащитена. Най-вероятно е той да е бил издигнат върху акропола, в очертанията на светилището на бог Хелиос

7. Александрийски фар (280 пр.н.е.). Фарът се е намирал в Александрия и е издигнат от Сострат Книдски.

Построен е около 240 пр.н.е. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Каит Бей.

Фарът е представлявал кула с височина 180 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м. крепостта Каит Бей Маякът бил и крепост и наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожаряване на вражеските кораби, което е малко вероятно, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време. За да се поддържа огъня, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета.

До преди появата на Фара, историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.

От всички чудеса на света, единственото оцеляло до наши дни са Египетските пирамиди, намиращи се в Гиза. Те са и най-древния паметник. Най-кратко е съществувал Родоския колос, който се е разрушил само половин век след построяването си при земетресение. Съществуват и известни съмнения за съществуването и точното местоположение на Висящите градини на Вавилон.

Новите 7 чудеса на света

1. Великата китайска стена в Китай

Великата китайска стена е най-дългата строителна забележителност в света. Намира се в северен Китай и е завършена 1644 г.. Простира се на 7240 км. – 14 пъти повече от разстоянието София – Варна. Построена била да защитава северната китайска граница от нашественици. Издигана е изцяло с ръчен труд в продължение на 2000 години.

2. Град Петра в Йордания

Град Петра в Йордания – древният град Петра в югозападната част на Йордания е построен терасовидно около Вади Муса или долината на Моисей. Бил е столица на древното царство на набатеите, намирал се е на пътя на керваните и е продължил да процъфтява под римско управление, след като набатеите били разгромени през 106 г. сл. Христа.

Някога в този скалист град живеели около 30 000 души. Селището е изсечено буквално в скалите през 200 г Пр.Хр. в Югозападна Йордания. Петра бил крепост на набатеите, които развили града до процъфтяващ търговски и културен център. Все още можете да се разходите из сложните подстъпи към града и в камерите, издълбани дълбоко в планинските недра.

3. Статуята на Христос в Рио де Жанейро, Бразилия

Статуята на Христос Спасител в Бразилия – 38-метровата статуя на Христос с разперени ръце гледа към Рио де Жанейро на атлантическия бряг от хълма Корковаду. Изваяна е от полско-френския скулптор Пол Ландовски, тежи над 1000 т и е изградена на части във Франция, които впоследствие били докарани с кораб в Бразилия. Статуята е тържествено открита на 12 октомври 1931 г.

Статуя на Исус Христос се издига на върха на хълма Корковаду в Рио де Жанейро, Бразилия,  висок 704 метра. Тя е по висока от 12-етажна сграда и тежи над 1000 т. – повече от 17 пътнически самолета! Материалите са качвани там с помощта на влак, а построяването й продължава около 5 години.

4. Мачу Пикчу в Перу

Мачу Пикчу в Перу – построени по времето на империята на инките през XV в., големите стени, дворци, храмове и домове в Мачу Пикчу се намират на 2430 м надморска височина в Андите, откъдето има изглед към долина, на 500 км югоизточно от Лима. Остава загадка как големите камъни са били транспортирани на такава надморска височина, за да бъде построен отдалеченият град. Наричат Мачу Пикчу “изгубения в облаците град”. Построен е около 1450г. близо до Куско в Перу. Издига се на 2430 метра в Андите. Това е комплекс с над 100 сгради, построен в чест на царете на инките. Строителите местели масивните скали без помощта на превозни средства или животинска сила. Там има и сложна система от канали и фонтани, която работи и до днес.

5. Пирамидата в Чичен Ица в Мексико

Чичен Итца е някогашната столица на империята на Маите. Построена е през Х век в Юкатан в Мексико. Там е и пирамидата на вожда Кукулкан,наричан още Пернатата змия. Тя има 365 стъпала – колкото са дните на годината. На първия ден на пролетта и лятото слънчевите лъчи оформят по стълбите на пирамидата сянка като спускаща се змия.

6. Колизеумът в Рим, Италия

Този стадион е построен около 80 г. в Рим, Италия. Спортовете, които се практикували на него, били далеч по-сурови от днешния футбол! Диви животни и хора се борели до смърт пред 50 000 жадни за кръв зрители. Понякога арената дори била наводнявана и гладиаторите се биели на борда на лодки.

7. Тадж Махал в Индия

Тадж Махал в Индия – беломраморният мавзолей в Агра, щата Утар Прадеш, е построен от император Шах Джахан между 1632 г. и 1654 г. за любимата му съпруга Мумтаз Махал, която умира при раждане. Комплексът е ярък пример за комбиниране на индийския, персийския и ислямския стил в архитектурата и включва гробниците на императора и съпругата му.

В строителството на храма от бял мрамор участвали към 20 000 работници. Украсен е със скъпоценни камъни като тюркоаз, нефрит и аметист. Ежегодно над три милиона души посещават Тадж Махал.

Сред 21-те финалисти бяха и Белоградчишки Скали в България.