Giới thiệu về Website

Виетнамци, учили и работили в България, поддържат свой сайт, пишат на български

Đây là bài đăng trên báo E-Vestnik.bg viết về website của chúng ta:

Khoảng 2500 sinh viên Việt Nam đã tốt nghiệp giáo dục đại học tại Bulgaria trong thời kỳ trước năm 1990, chủ yếu trong các lĩnh vực kỹ thuật, du lịch, kinh tế.

“Trong lúc chúng tôi còn thiếu đói, suy dinh dưỡng và đau khổ vì chiến tranh, chúng tôi đến Bulgaria và ở đây chúng tôi tìm thấy những người tốt bụng và hiếu khách, họ dang tay giúp đỡ chúng tôi. Tại đây, chúng tôi có thể làm việc, học tập vui vẻ mà không sợ bị bom và súng đạn giết chết”, Phùng Công Tuấn nói. Hiện nay, ông đang sở hữu một công ty tư nhân tại Việt Nam và trong thời gian rảnh rỗi cùng tham gia quản lý trang web doanbulgaria1976. Trang web kết nối các cựu sinh viên Việt Nam sang Bulgaria trong thời gian 1976-1982.

Vào thời điểm mà sự đánh giá bản thân của người Bulgaria suy giảm, còn tự phê bình – gia tăng, thật thú vị khi được thấy sự ngưỡng mộ nền văn hóa Bulgaria, tình yêu đối với người Bulgaria từ phía người dân của một nền kinh tế phát triển nhanh thứ hai ở châu Á sau Trung Quốc.

Những người từng học tập tại Bulgaria, và làm việc ở đây, bây giờ đóng góp vào tăng trưởng kinh tế tại Việt Nam bình quân 7% mỗi năm – một điều mà chúng ta tại Bulgaria còn mơ ước. Những sinh viên tốt nghiệp tại đất nước chúng ta nói rằng nền học vấn Bulgaria tạo cho họ sự tôn trọng tại Việt Nam và cánh cửa rộng mở cho họ có được các vị trí chủ chốt trong công ty và chính phủ.

Một số sinh viên tốt nghiệp ở đây hiện sống ở Mỹ, Tây Âu. Nhưng ở bất cứ nơi nào họ vẫn không lãng quên “đất nước của hoa hồng”, cách gọi  phổ biến về đất nước Bulgaria.

“Dobre Doshli – Hoan nghênh” bằng tiếng Bulgaria được viết trên đầu trang web của Đoàn LHS Bulgaria1976, trang web ra đời từ tháng 3 năm 2011. Các bài viết chủ yếu bằng tiếng Việt, nhưng có nhiều đoạn bằng tiếng Bulgaria.

“Chúng tôi rất yêu quý đất nước Bulgaria và coi đó là quê hương thứ hai của mình”, bà Nguyễn Thanh Hằng, trước học ở Varna, và là quản trị của trang web nói.

Trên trang web có các mục thông tin chung về Bulgaria, các trường đại học, nơi có sinh viên Việt Nam từng học tập, các điểm du lịch hấp dẫn, các phong tục truyền thống của Bulgaria, danh sách các thành phố lớn ở Bulgaria. Họ chúc mừng nhân dịp các ngày lễ: Phục Sinh, Chúa Nhật Lễ Lá, Baba Marta, mùng 1 tháng Tư, thậm chí cả ngày 1 tháng 5 Ngày lễ Lao động. Họ chúc mừng rất long trọng ngày 03 tháng 3 – Quốc khánh Bulgaria.

Có cả chuyên mục “Nhắn tìm người thân” để tìm kiếm những người đồng môn, người quen, bạn bè. Trong album ảnh là 40 khuôn mặt rất trẻ đã sống những năm tháng đẹp nhất trên đất nước Bulgaria.

Trong mục “Những bài hát hay” là bảng xếp hạng 1000 bài hát Bulgaria hay nhất, dẫn đầu là bài “Đất nước tôi” của Emil Dimitrov. Có chuyên mục “Văn chương, thơ ca”. Trong mục “Tin tức” được đăng những tin quan trọng nhất theo ý quản trị mạng và các ý kiến từ các phương tiện truyền thông ở Bulgaria. Tin tức không nhất thiết phải liên quan đến Việt Nam (ví dụ như tin ca sĩ dân gian Ani Hoàng, người con lai giữa Việt Nam và Bulgaria đang được nhiều người yêu thích). Có cả những tin mà mọi người Bulgaria đang rất quan tâm như “Ở Anh lại chế nhạo Berbatov một lần nữa”.

Trong năm 2011, có 27.000 khách từ 93 quốc gia đã vào thăm trang web.

Thay đổi số phận con người

Năm 1976, theo quy trình hàng năm một đoàn sinh viên được gửi đến Bulgaria. Sau một năm học tiếng Bun tại Sofia, họ vào học tại các trường khác nhau ở Sofia, Varna, Plovdiv.

Nguyễn Thanh Hằng học tại trường Đại học Kinh tế Varna, Khoa Kinh tế và Tổ chức Du lịch cho đến năm 1982, sau đó trở về Việt Nam và làm việc ở Tổng cục Du lịch. Bây giờ bà làm việc cho một công ty du lịch tư nhân ở Hà Nội.

Phùng Công Tuấn điều hành một công ty tư nhân ở Việt Nam, ông học tại Đại học Máy “Lênin” (nay là Đại học Kỹ thuật) tại Sofia. Trong năm 2010, Tuấn quay lại thăm Bulgaria theo lời mời của trường Đại học nhân dịp niệm 65 năm ngày thành lập trường. Sau khi trở về, ông viết lại cảm xúc của mình trong bài “Bulgaria – Hành trình trở lại sau một phần tư thế kỷ”, trong đó mô tả sự xúc động của mình khi thăm lại chốn cũ.
“Chúng tôi không bao giờ quên những người bạn tốt trong khó khăn. Người bạn trong lúc hoạn nạn mới nhận ra được. Chúng tôi yêu quý Bulgaria vì phong cảnh đẹp, khí hậu dễ ​​chịu, đất đai màu mỡ đầy hoa quả, nền văn hóa phong phú với các điệu múa dân gian, những con người xinh đẹp. Một điều tôi có thể nói chắc chắn là: Tất cả mọi thứ liên quan đến Bulgaria đều thân thiết đối với chúng tôi “, Tuấn nói.

Ông nhấn mạnh rằng tất cả những người làm việc và học tập tại Bulgaria đều nói được tiếng Bun. Một số nói tốt, một số khác không được tốt lắm phụ thuộc vào từng cá nhân. Sau khi rời Bulgaria, tiếng Bun nhanh chóng bị phai nhạt, nhưng tất cả vẫn được giữ lại. Tuấn tin rằng khi quay lại Bulgaria, khả năng ngôn ngữ sẽ nhanh chóng trở lại.
Ông xác nhận rằng nhiều kỹ sư tốt nghiệp ở Bulgaria đang giữ những vai trò chủ chốt trong các tổ chức và cơ quan tại Việt Nam. Phần lớn các tòa nhà chọc trời được xây dựng với kiến thức kỹ thuật của các sinh viên tốt nghiệp tại Bulgaria. Nhiều trường đại học  Việt Nam được lãnh đạo bởi các sinh viên trước học ở Bulgaria, họ đã thành lập hiệp hội riêng của mình.

Bà Nguyễn Hồng Nhung học tại trường Kinh tế “Karl Marx” (nay là Đại học Quốc gia và Kinh tế Thế giới), Sofia. Hiện nay, bà là giám đốc Trung tâm Nghiên cứu về hợp tác tiểu vùng sông Mêkông, Viện Kinh tế Thế giới.

Đến Bulgaria khi vừa 18 tuổi, bà nhớ rằng đã “bị cuốn hút bởi vẻ đẹp đầu mùa thu, khi cây cối vẫn còn xanh tươi và thời tiết rất dễ chịu”. Bà và các bạn đã được chào đón rất nồng nhiệt, điều đó “giúp chúng tôi vượt qua nỗi nhớ quê hương”.

Về nguyên nhân phát triển kinh tế nhanh chóng của Việt Nam, Nhung cho biết đó là do vị trí địa lý chính trị quan trọng của VN nằm ở trung tâm khu vực phát triển kinh tế năng động nhất thế giới hiện nay. “Việt Nam có nguồn tài nguyên thiên nhiên phong phú và dân số khoảng 100 triệu người có trình độ học vấn cao, cung cấp một lực lượng lao động có tay nghề cao”, bà nói.

Nhung cho rằng Việt Nam đang đi trên “con đường đúng đắn hướng tới tương lai – một xã hội dân chủ với nền kinh tế thị trường tự do phát triển “. “Chúng tôi là một dân tộc kiêu hãnh: chúng tôi quyết tâm sẽ thành công nơi các nước khác như Singapore, Hàn Quốc đã thành công. Và những người Việt Nam được đào tạo ở Bulgaria cũng ở trong tầng lớp ưu tú đã làm nên phép lạ đó”.

Nhung chưa quay lại Bulgaria từ sau năm 1989, (ba năm trước đó tại Việt Nam diễn ra điều gọi là “Đổi mới” khi nền kinh tế được tái cấu trúc từ nền kinh tế kế hoạch chuyển sang nền kinh tế thị trường hỗn hợp theo định hướng xã hội chủ nghĩa).

Theo bà Nhung, điểm giống nhau giữa Bulgaria và Việt Nam là đều phát triển kinh tế trên nền tảng của một đất nước nông nghiệp, người dân hiền lành, chăm chỉ và mến khách. Tuy nhiên, cho đến giờ này, thành tựu phát triển kinh tế hiện nay của hai nước có khác nhau, cho dù cả hai nước đều chuyển sang nền kinh tế thị trường từ những năm 1990. Dưới cái nhìn của một nhà nghiên cứu kinh tế, Nhung cho rằng có một số nguyên nhân. Thứ nhất, do vị trí địa lý. Do nằm ở Đông Nam Á, nơi tất cả các nền kinh tế đều mang tính thị trường, nên muốn phát triển, Việt nam không thể không tìm kiếm ngay các điều kiện để phát triển quan hệ kinh tế với các nước láng giềng. Do vậy, động lực để đổi mới kinh tế là rẩt mạnh, bởi chỉ có đổi mới kinh tế, các nước Đông nam Á mới chấp nhận Việt nam. Bằng chứng là bắt đầu cải cách từ năm 1986, thì năm 1992, Việt nam đã tham gia vào chương trình hợp tác tiểu vùng sông Mekong mở rộng (GMS), năm 1995 – vào ASEAN, năm 1998 – vào APEC. Trong khi đó, Bulgaria nằm ở châu Âu, nơi có mối quan hệ láng giềng rất thân thiết và gần như cùng hệ thống chính trị với nhiều nước trong châu lục, nên đã hướng vào châu Âu nhiều hơn. Khi Tây Âu chưa thể mở rộng cánh cửa cho các nước Đông Âu, đặc biệt là trong những năm 1990, đã làm cho Bulgaria ít có cơ hội phát triển. Thứ hai, do con người. Khi hệ thống XHCN tan rã, Bulgaria có trình độ phát triển cao hơn Việt Nam, chế độ phúc lợi xã hội ở đó tốt hơn ở Việt Nam. Việc làm kinh tế theo kế hoạch, mệnh lệnh đã làm xói mòn tính năng động của người lao động. Trong bối cảnh đó, khi chuyển sang kinh tế thị trường, phải tính nhiều đến lợi nhuận và phát triển kinh tế theo các quy luật khác lạ của nó (so với thời kỳ XHCN), sự thích ứng của người dân hai nước Bulgaria và Việt nam có khác nhau. Từ đó, tạo nên những kết quả khác nhau.

Phóng sự của Đài truyền hình Quốc gia Bulgaria BNT1 nói về các cựu sinh viên Việt Nam và buổi lễ “Tri ân đất nước hoa hồng” 20/11/2011.

***

Виетнамци, учили и работили в България, поддържат свой сайт, пишат на български

Невена Борисова

Виетнамски студенти в България се снимат за спомен пред комбинат за минерални торове, в който са на стаж. Снимка: Личен архив

Около 2500 виетнамци завършват висше образование в България по времето на комунизма, най-често в областта на инженерните науки, икономика, туризъм. А съгласно тогавашна Спогодба за сътрудничество в областта на работната сила у нас са работили 28 хиляди души от Виетнам.

„Когато бяхме гладни, страдахме от недохранване и ужаса на войната, дойдохме в България и открихме тук мили и гостоприемни хора, които ни протегнаха помагащи ръце. Тук можехме да работим щастливи, да учим, без страх, че ще бъдем убити от бомби и огнестрелни оръжия”, казва Фунг Конг Туан.
Днес той е собственик на частна компания във Виетнам и в свободното време администрира сайта doanbulgaria1976. Сайтът свързва някогашни виетнамски студенти и работници, пребивавали у нас през 1976-1982 г.

По време, в което самооценката на българите бележи спад, а самокритиката – възход, е интересно да се чуе възхищението към българската култура, обичта към българите от страна на хора от втората най-бързо развиваща се икономика в Азия след Китай.

Финг Туан като студент в България и днес. Снимка: Личен архив

И получилите образование в България, и работилите тук, сега допринасят за икономически растеж на Виетнам от средно 7 % годишно – нещо за което в България мечтаем. Дипломиралите се у нас казват, че българското образование предизвиква респект във Виетнам и вратите за имащия го са широко отворени за ключови позиции в компании и политиката.
Някои от завършилите у нас живеят в САЩ, Западна Европа. Но където и да са не забравят „страната на розите”, както най-често се изразяват за България.

Много от училите в България заемат водещи държавни постове във Виетнам. Като например председателят на виетнамския парламент Нгуен Шин Хун и вицепрезидентът проф. д-р Нгуен Тхи Зоан.

„Добре дошли” на български език пише на челото на стартиралия през март 2011 г. сайт Doanbulgaria1976, в който основно се пише на виетнамски, но има текстове и на български.
„Всички ние обичаме много и приемаме България за втора родина”, казва Нгуен Тхан Ханг, която е учила във Варна и която е вторият администратор на сайта.

Нгуен Ханг като студентка у нас и днес. Снимка: Личен архив

В сайта има и раздел с вицове. Като този например:
На опашка за храна в студентски стол. Виетнамски студент полива в бързината със супа невинно пребиваващ до него юначен българин. Виетнамецът казва:
– Извини се! – и тръгва към масите.
Юначагата премигнал два-три пъти и промълвил:
– Извинявай! И започнал да се бърше. В този момент виетнамчето се връща и се поправя:
– О, сбъркал дума: Извинявай!

Виетнамски студенти на ски на Витоша. Снимка: Личен архив

В сайта има раздели с обща информация за България, за университети, в които са учили виетнамски студенти, туристически атракции, традиции в България, списък с големите български градове. Честитят се всички празници – Великден, Цветница, Баба Марта, 1 април, дори 1 май – като ден на труда. Тържествено се съобщава за 3 март.

Има опция посетителят да търси хора от випуска си, познати, приятели. В албум със снимки се виждат лицата на 40-те съвсем млади хора, изживели у нас най-хубавите си години.

В „Хубави песни” има класация с 1000 най-хубави български песни, начело с „Моя страна” на Емил Димитров. Има раздел „Литература, поезия”. В „Новини” се публикуват най-важните според администраторите и посетители новини и мнения от медии в България.
Новините не са задължително свързани с Виетнам (като новините за поп фолк певицата Ани Хоанг, дете от брак между виетнамец и българка, която виетнамците очевидно много харесват). Има новини, интересуващи и всеки българин, като: „В Англия се подиграха с Бербо, отново”.
През 2011 г. 27 хиляди души от 93 страни посещават сайта.

Обмен на човешки съдби

През 1976 г. поредна група студенти идва в България. След година учене на български език в София те записват различни специалности в София, Варна, Пловдив.
Ханг учи в Икономически университет, Варна, Факултет по икономика и туристически организации до 1982 г. След това се връща във Виетнам и започва работа в Национална администрация по туризма. Сега работи в частен туроператор в Ханой. Нейни колеги и приятели от студентството в България сега живеят освен във Виетнам, също и в САЩ, Германия, Франция, Япония.

Фунг Конг Туан, който има частна компания във Виетнам, е учил във ВМЕИ “Ленин” (сега Технически университет) в София. През 2010 г. Туан се връща в България по покана на университета, за да участва в отбелязване на 65-ата годишнина от създаването му. След връщането си той публикува емоционалния текст „Пътуване обратно до България след четвърт век”, в който описва за вълнението си.
„Никога няма да забравим добрите си приятели в трудности. Приятел в нужда се познава. Обичаме България и заради красивата природа, приятен климат, покритата с цветя и овощни дървета земя, богатата култура с фолклорни танци, красиви хора. Едно нещо мога да кажа със сигурност: Всичко, свързано с България, е мило за нас”, казва Туан.

Виетнамски студентки с велосипеди по улиците на София през 70-те години. Снимка: Личен архив

Той подчертава, че всички работили и учили в България знаят български език. Някои говорят много добре, други не толкова, зависи от отделния човек. След напускане на България езикът отслабва бързо, но всички го поддържат. Туан смята, че при завръщане в България езиковите умения се връщат много бързо.
Той потвърждава, че инженери, дипломирали се в България, са ключови фигури в различни организации и управлението на Виетнам. Подчертава, че повечето небостъргачи са изградени с инженерни знания на дипломирали се в България.
Много виетнамски университети се ръководят от български възпитаници, които имат своя асоциация.

Госпожа Нгуен Хонг Нунг е учила в ВИИ “Карл Маркс” (днес Университет за национално и световно стопанство), София. Днес тя е директор на виетнамския Център за проучвания за сътрудничество на Меконгски субрегион, Институт за световна икономика и политики.
Тя пристига в България на 18 години. Спомня си, че е била „омагьосана от красотата на започващата есен, когато дърветата все още са зелени, а времето – меко”. Тя и придружителите й са посрещнати много топло, което „помага за преодоляване на носталгията”.
За причините за бързото икономическо развитие на Виетнам Нунг посочва важната геополитическа позиция в центъра на най-динамичния регион на икономическо развитие в света днес. „Виетнам има големи и различни природни ресурси и високообразовано население от близо 100 млн. души, осигуряващо квалифицирана работна сила”, разказва тя.
Нунг казва, че нацията е на „правилния път към бъдещето си – гражданско демократично общество с развита свободна пазарна икономика”. „Ние сме горда нация: решено е, че ще успеем там, където други като Сингапур, Ю. Корея вече са успели. И виетнамските граждани, обучени в България, са сред елита, който прави възможно това чудо да се случи”, подчертава тя.

България има сравнително слаба търговия с икономическия тигър

Икономическият растеж на Виетнам е безспорен. Посетилите страната същевременно разказват за стръмно разслоение между богати и бедни. Имиграцията, особено сред младите хора, подобно на тази в България е значителна (през 2006 г. в САЩ живеят 1,1 милиона виетнамци) – сигурен признак, че възможностите навън са възприемани като по-големи.

Ханой днес. Снимка: туристически справочник на града

Според Нунг България и Виетнам си приличат по икономическото развитие на основа на земеделието и трудолюбието. А трудолюбието на Виетнам силно впечатлява посетителите. „Първите търговци тръгват по улиците около 5 часа сутрин, а последните сергии затварят след полунощ”, разказва репортерът Ася Методиева от БНТ, която е снимала филма „Славяните на Азия” във Виетнам.
Нунг не се е връщала в България след ’89 г., (три години по-рано във Виетнам се провежда т.нар. „Обновление”, когато икономиката се преструктурира от планова в смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация).
„И двете страни се придвижиха към пазарна икономика през 90-те г., като постиженията им са различни. Като икономически изследовател смятам, че има няколко причини за разлики в развитието. На първо място – заради географското разположение. В Югоизточна Азия, където всички икономики са стабилни и пазарни, Виетнам развива икономически отношения със съседите си. Страните в Югоизточна Азия могат да приемат Виетнам, само ако имаме подходяща икономика. Започвайки реформи през 1986 г., през 1992 г., Виетнам се присъедини към програми за сътрудничество Меконгски субрегион (GMS), става член на АСЕАН през 1995 г., АПЕК – 1998 г. България логично е много по-европейски ориентирана. Но откакто Западна Европа отвори врата към Източна Европа в началото на 90-те години, България отчита слаб темп на развитие”, смята Нунг.

Отношенията между България и Виетнам продължават да се развиват след 1989 г. В последните години търговският обмен между тях расте. От 18,5 млн. долара през 2006 г. той достига 85,8 млн. през 2010 г. – още твърде малко, но все пак пет пъти повече за 4 години.
Виетнам е на първо място в света по износ на черен пипер, на второ – по износ на ориз. Изнася у нас кафе, морски деликатеси, черен пипер, каучукови продукти. От България Виетнам внася медикаменти, оборудване за машиностроене, пшеница, вина.

Връзките от миналото до днес влияят на отношенията между иначе отдалечените една от друга страни, намиращи се в различни геополитически регион.

Виетнамците са като балканци, но много дисциплинирани

Репортерката Ася Методиева разказва за снимките си там

Мнозинството от хората, които не се занимават с квалифициран труд във Виетнам, можеш да видиш тъкмо на улицата, но не да просят или да молят за милостиня. Те обикалят на колело и продават цветя и плодове. И освен всичко друго са майстори в пазарлъка – готови са да ти направят всякакви отстъпки, но да те спечелят като клиент.
По улиците се виждат резултатите от т.нар. политика на обновление “Дой Мой”, започнала в средата на 80-те. Строят се небостъргачи, нови булеварди.
Имахме възможност и да се срещнем с някои от виетнамските милионери – строителни предприемачи, петролни босове, медийни магнати и др. Моето обяснение – на първо място всичко тези преуспели и извънредно богати хора са близки до държавните власти или казано директно – до Комунистическата партия. Те биват стимулирани и насърчавани от държавата. Характерен за техния бизнес е монополът в отделните области. И още нещо важно – държавната хазна далеч не се пълни от данъците на обикновените хора – грубо казано тя е ги оставила да оцеляват и много, много не я е грижа дали търговецът на цветя ще си плати данъците. Но парите идват от чуждестранни инвестиции, помощи. Например американците все още изплащат милиарди годишно като обезщетение заради войната.
Напредъкът на Виетнам през последните 20 години е безспорен – държавата строи, обновява и рекламира страната. Но тя още дълго ще се бори с проблема корупция. През това време средният виетнамец живее с около 100 долара на месец. Професиите на почит, които са и добре платени, са лекар и учител.
Тенденцията за увеличаване на разслоението в доходите между отделни райони и провинции, както и между различните обществени групи, поражда напрежение.

За свободата не мога да говоря от първо лице, нямаше нещо притеснително, с което да сме се сблъскали по време на престоя си. Но има няколко любопитни щрихи. Понеже бяхме с камера, любезно ни наблюдаваха през цялото време и почти не ни оставяха да снимаме без техен представител. След това ми обясниха, че се притесняват да не заснемем нещо, свързано с нарушаване на човешките права.
И трето – във Виетнам има изключително много медии – вестници, радиа, телевизионни канали. Но от примера с България можем да заключим, че това никак не е гаранция за свобода на словото. А може би тъкмо обратното.

Обяснимо, най-осезаемо е културното влияние от Китай. Все пак страната е била 1000 години под китайско робство. Французите са оставили след себе си католицизма, втората по разпространение религия днес. Следите им личат и в архитектурата – запазени католически храмове и различни сгради. Иначе стоките по пазарите са предимно китайски, туристите идват главно от САЩ и Франция.

Като манталитет виетнамците са страшно емоционални хора, празнуват почти като балканци. Но от друга страна са много дисциплинирани. Това, което ми направи впечатление, че само 30-40 години след войната, те вече не гледат на американците като на врагове, а като на инвеститори. Не носят онази странна омраза, от която ние, българите, не можем да се излекуваме и все си говорим за турското робство… Изключително позитивни са.

http://e-vestnik.bg

***

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: