Cuộc phỏng vấn cuối cùng với Maria, vợ Stefan Danailov


Ngày 27 tháng 11 năm 2019 Stefan Danailov-Lambo, huyền thoại của sân khấu và điện ảnh Bulgaria đã rời bỏ cõi tạm trần gian, ông đi sang thế giới bên kia và sẽ được đoàn tụ với Maria Danailova, người vợ yêu quý đã ra đi trước ông 5 năm. Mặc dù có hàng chục nữ diễn viên đã nỗ lực để được quay phim và tương tác với nam diễn viên đẹp trai người Bulgaria, ông đã đạt đến đỉnh cao danh vọng với chỉ một người vợ duy nhất – Mary.

Nguyện vọng cuối cùng của Stefan trước lúc mất là được chôn cất bên cạnh Maria vợ ông.

Mary nhiều năm trước là người mẫu thời trang nổi tiếng ở Sofia.

Stefan gặp Maria 45 năm trước nhờ chị gái mình, nữ diễn viên Rositsa Danailova. Bạn của chị ông Maria (Mary) là một người mẫu nổi tiếng ở thủ đô và làm việc cho các tạp chí thời trang sang trọng thời bấy giờ. Khuôn mặt của bà thường xuyên xuất hiện trên trang bìa các tạp chí thời trang Lada và Woman Today, bà thường xuyên trình diễn trên sàn catwalk với các bộ sưu tập của CNSM.

Mary khi là người mẫu thời trang những năm 1960, ảnh của bà luôn trên bìa tạp chí.

“Lúc đó, tôi chỉ là một chàng trai trẻ, đẹp trai, khiêu vũ giỏi. Khi là sinh viên năm thứ nhất tôi đi chụp ảnh làm maneken để kiếm vài đồng bạc.

“Những gì kiếm được tôi đem chi tiêu tại nhà hàng Hungary. Tôi vốn rất xương xẩu đến nỗi tôi phải nhét những tờ báo lót dưới áo khoác của mình để trông thật ngầu” – Stefan Danailov, huyền thoại sau này của nhà hát kịch và điện ảnh Bulgaria thú nhận.

Đôi mắt biểu cảm của cô gái tóc nâu quyến rũ đã chinh phục Stefan Danailov.

Maria là người gần gũi nhất của ông, là người bạn tâm giao và thư ký của ông, là người đã gánh một phần gánh nặng cuộc sống khó khăn của nam diễn viên Bulgaria đóng nhiều phim nhất. Trong cuộc đời mình, bà xa lạ với sự phù phiếm trần tục và cống hiến hết mình cho gia đình.

Tình yêu của Maria và Stefan bùng cháy khi bà vẫn đang kết hôn với Willie. Nhà quý tộc vĩ đại của nhà hát – đạo diễn Tsankov đã trải qua một thời gian khó khăn để chia tay, nhưng ông đã rút lui một cách cao quý và cho đến cuối cùng vẫn không nói một lời xấu nào về tình địch của mình. Từ cuộc hôn nhân trước với đạo diễn Willie Tsankov, cựu người mẫu có một cậu con trai Rossen.

Mặc dù trẻ hơn Willie nhiều, Lambo vẫn là một trong những người bạn của ông cho đến cuối đời. (Lambo kém Maria 5 tuổi).

Trích đoạn phỏng vấn Maria Danailova vào tháng 4/2014, một tuần trước khi bà mất.

– Mary, lần đầu tiên bà gặp Stefan là khi nào?

– Lúc tôi vẫn còn đang kết hôn với Willie Tsankov, và anh ấy rất thân với Ivan Kondov, chồng của chị gái Stefan và chúng tôi đã đến thăm họ. Tôi gặp Stefan ở đó, nhưng chúng tôi chưa có gì. Và một ngày nọ vào năm 1963, khi tôi đã ly dị Willie, tôi đang đi dạo trên phố Aksakov, đột nhiên, có ai đó vỗ vào vai tôi – đó là Stefan. Anh ấy nói ”Ôi, cô đi đâu vậy?”, “Tôi đến cơ quan”. – “Tối nay tôi sẽ đi dự một bữa tiệc, cô có muốn đi cùng tôi không? – “À, tôi sẽ đến, tôi cũng không cũng không bận gì”. Và tôi đã đi với anh ấy tối hôm đó.

– Cuộc hôn nhân của bà với Willie Tsankov kéo dài bao lâu?
– Ba năm.

-Tại sao bà lại ly hôn?

– Willie là một người rất đặc biệt. Ông ấy không quan tâm đến điều gì khác ngoài công việc và nhà hát của mình. Mà tôi chưa đến 20 tuổi, có bao nhiều hoài bão lúc đó. Có nhiều thứ khác khiến tôi quan tâm – Tôi đang theo học lịch sử, tôi vừa sinh con và muốn thấy mọi thứ trên thế giới.

– Bà bao nhiêu tuổi khi trở thành người mẫu?
– Khoảng 21-22 tuổi, khi tôi đã sinh Rosen.

– Bà đã đi casting phải không?
– Không, vào một ngày Maria Yavasheva gặp tôi trên đường và nói: ” Chúng tôi đang tìm một cô gái sang Moscow, đến gặp chúng tôi đi ” Tôi nói: ”Thôi để tôi yên!” Tôi đang đi học và nuôi con nhỏ. Nhưng cô ấy đã thuyết phục tôi. Tôi đã dành 6 năm trên sàn diễn. Chúng tôi đi lại liên tục – Paris, London … Năm 1972, khi anh trai tôi qua đời trong một tai nạn, tôi đã bỏ nghề.

– Cái chết của anh ấy làm bạn suy sụp?
– Ít lâu sau, mẹ tôi qua đời. Bà chưa đến 50 tuổi. Tôi không nói với bà ấy rằng anh tôi đã chết vì bà yêu anh ấy rất nhiều. Đó là con trai yêu quý của bà ấy, làm thế nào tôi có thể nói với bà ấy! Bà bị ốm nặng và được nhận vào một nhà điều dưỡng ở Bankya. Và khi tôi đi đến chỗ bà ấy, tôi cởi bỏ quần áo đen và đồ tang ngoài cửa. Bà đau bệnh thần kinh. Thời trẻ, bà bị cảnh sát đánh đập dã man. Bà che giấu quân du kích. Bà rất xinh đẹp. Nhưng với tuổi tác, bà bị phát bệnh ám ảnh – bà rất sợ hãi và bỏ chạy, bà vẫn bị truy đuổi. Tội nghiệp quá, bà chạy như bị chó đuổi.

– Bà ấy trở thành đảng viên khi 20 tuổi.
– Vâng, đúng vậy. Khi chúng tôi chôn cất bà ấy, một lá thư được đến vào buổi sáng nói rằng bà được trao danh hiệu “Chiến binh tích cực chống lại chủ nghĩa phát xít”. Cha tôi đã cầm lấy thư, xé nó và vứt đi”.

– Hãy trở lại với tuổi trẻ của bà. Bà ở nhà sau khi rời sàn diễn, và Stefan vẫn đi đóng phim, tại sao bà không bắt đầu làm việc?
– Tôi không biết, tôi không có tham vọng. Điều quan trọng đối với tôi là đọc những cuốn sách ở nhà. Và để anh ấy tiến lên phía trước.

– Tuy nhiên, bà rất biệt lập với mọi người.
– Tôi bị cô đơn rất nhiều.

– Bà đã nói rằng bà rất mạnh mẽ trong mối quan hệ của mình, rằng thông qua Stefan bà muốn thực hiện tham vọng của mình.
– Đúng vậy, bằng cách nào đó tôi đã chuyển tham vọng của mình cho anh ấy. Tôi luôn theo dõi xem anh ấy có thật thà, trung thực không. Tôi sợ nhất là liệu họ có buộc tội anh ấy về chuyện tiền bạc. Cha tôi rất thật thà. Và Stefan cũng vậy.

– Nghe bà nói với tôi những điều này, tôi nghĩ Stefan đã tìm thấy người phụ nữ phù hợp của mình.
– Stefan sống rất thoải mái. Tôi luôn có thể bỏ đi, nhưng tôi đã phạm phải một sai lầm lớn trong đời. Và tôi khuyên bạn – đừng bao giờ làm như thế. Đừng tạo chồng mình thành thần tượng! Tôi đã tạo ra điều đó. Không có ai tốt hơn anh ấy, không có ai tài năng hơn, trung thực hơn. Tôi chắc chắn bị tự ái, cảm thấy rất nặng nề. Nhưng nếu tôi quyết định ra đi, tất cả bạn bè và gia đình tôi sẽ chống lại tôi. Đó là sai lầm lớn nhất của tôi trong cuộc sống. Tôi đã hy sinh hết cho chồng. Cả với Willy cũng vậy.

– Bà đã tạo ra sự ổn định cho Stefan để ông ấy có thể tiến lên phía trước và phát triển. Ông ấy biết mình luôn có điểm tựa sau lưng.
– Tôi không biết. Khi còn là một cô bé, khi tôi đi học và lúc về nhà tôi hay kể lể về những gì đã xảy ra trong lớp. Cha tôi đã mắng tôi rất nhiều, suýt nữa cho tôi ăn tát và quát lên: “Bố không muốn nghe những chuyện như vậy. Điều gì đã xảy ra, những gì đã nói, những gì giáo viên đã nói – hãy im lặng! Và thế là tôi học cách im lặng. Bà tôi luôn nói với tôi: “Hãy nhớ một điều – im lặng là vàng!” Tuy nhiên, hôm nay, tôi sẽ nói với bà, “Bà ơi, im lặng không phải là vàng. Im lặng trở thành một từ tệ hại. Bởi vì bây giờ, đột nhiên, thế giới sụp đổ trên tôi. Sự im lặng lật đổ tôi. Nỗi cô đơn đè bẹp tôi. Nhưng tôi phải sống lại. Tôi không xuất hiện ở bất cứ đâu, tôi không gặp ai vì tôi không muốn ai cảm thấy thương hại mình.

– Và từ khi nào bà để cho mình mập lên như vậy?
– À, khi tôi nhốt mình trong nhà …

– Bà không nghĩ rằng bà nên chăm sóc bản thân nhiều hơn sao? Dù sao bà từng là một trong những người phụ nữ đẹp nhất ở Sofia!
– Không, tôi không đi mát xa hay mỹ phẩm. Khi tôi trở về từ show diễn cuối cùng của tôi ở Italia, tôi tẩy trang và nói: “Tôi sẽ không bao giờ trang điểm nữa trong đời!” Sau đó Nayo Titsin, cha của ông ấy đưa chúng tôi đến Paris, đến Italia. Chúng tôi ở đó rất lâu, chúng tôi đã chụp rất nhiều, và lúc đó chúng tôi đã có rất nhiều tiền.

– Hãy kể cho tôi nghe về khoảng thời gian kể từ năm 1989 khi mọi người trên đường phố né tránh Stefan?
– Ông ấy đã có một thời gian rất khó khăn để sống sót sau sự công kích này. Sau ngày 10 tháng 11 năm 1989, họ cho ông ở lại Nhà hát với mức lương của người dọn vệ sinh. Với tất cả những người ông đã giúp đỡ nay lại phản bội. Họ quay lưng lại với ông. Họ gọi ông là “đồ giẻ lau đỏ” (thời kỳ đó ở Bulgaria rất kỳ thị những người theo đảng cộng sản như Stefan – lời ND), họ đuổi ông ra khỏi nhà hát. Thật đáng sợ! Tôi không muốn nhắc đến tên của họ! Họ say rượu ở chỗ chúng tôi, và sau đó họ hét lên “tên kia hãy ra khỏi nhà hát”. Tất cả những ký ức đó hủy hoại tôi. Tôi chỉ cầu nguyện cho Stefan được yên ổn, không có gì khác làm tôi quan tâm. Và khi đó con tôi đang bị bệnh. Một năm tôi đã quên rằng có một thế giới ngoài kia.

– Sự phản bội tồi tệ nhất đã làm bà bị sốc.
– Tôi có một thời gian rất khó khăn để trải qua chúng, đặc biệt là tình bạn của tôi. Bởi vì tôi đã luôn tận tâm … Đặc biệt là từ những thay đổi chính trị. Họ gọi tôi qua điện thoại và hét lên ” Đồ lợn cộng sản”. Mà tôi chưa bao giờ là đảng viên. Chưa bao giờ!

– Và ai đã đưa Stefan Danailov trở thành đảng viên đảng cộng sản BCP?
– Grishata Vachkov (diễn viên đóng vai Bôm-bốp trong phim Trên từng cây số – lời ND)

– Và đó là sau bộ phim “Trên từng cây số”?
– Đúng vậy, sau “Trên từng cây số” Grishata nắm lấy ông và nói: “Nào, Tsape, đã đến lúc cậu có thể trở thành đảng viên”. Tsape – họ gọi Stefan như vậy. Sau đó, tôi nghĩ về Stefan rằng dù không phải là cộng sản trong những năm đó, ông vẫn giữ các nguyên tắc của mình. Stefan đã nuốt tất cả cay đắng, tất cả sự bẩn thỉu của quá trình chuyển đổi.

– Bà đã vượt qua được vụ bê bối mà Irene tạo ra với sự xuất hiện của cậu con trai Vladimir trên truyền thông công cộng hay chưa?
– Thật đáng sợ! Nhiều lời nói dối, nhiều lời nói sai sự thật.
Nhưng đó không phải là lỗi của cậu bé. Tôi tự biết những gì đã xảy ra với tôi. Tôi mở tivi – thấy hình ảnh Vladko (con trai ngoài giá thú của Stefan với nữ diễn viên Irene). Tôi mở báo ra – thấy hình ảnh Irene. Có điều gì mà họ không bôi bác tôi – nghiện rượu, tiểu đường! Và trong phút chốc, tôi chỉ tự nhủ: “Lạy Chúa, cảm ơn là cha tôi đã mất. Ít nhất ông ấy sẽ không lo lắng. ” Tôi muốn kết thúc câu chuyện này. Điều gì đã xảy ra, quá khứ – đã qua rồi. Năm ngoái vào sinh nhật của Stefan, chuông cửa reo – Rosen (con trai riêng của Maria) ra mở cửa và Vlado ngồi trên cầu thang. Rosen nói với anh ta, “Vlado, vào đi.” Cậu bé vào nhà, chúng tôi chiêu đãi cậu và đưa tiền cho cậu. Cậu ta không biết phải nói gì. Rosen nói với cậu: “Vlado, đừng nói rằng tất cả những gì tôi có là từ Stefan Danailov, tôi không mang họ ông ấy, họ của tôi là Tsankov. Tôi đi đây, tôi đến chỉ để chúc sinh nhật ông ấy thôi”. Và Rossen ra về.

– Bạn có biết mọi thứ về cuộc sống của Stefan không?
– Không, tôi chỉ biết những gì tôi quan tâm. Còn những cái khác không làm tôi quan tâm thì tôi không biết. Tôi đã tha thứ cho ông ấy về con trai ông và về tất cả mọi thứ, đứa con của ông ấy đã được sinh ra, cầu mong nó sống khỏe mạnh. Nhưng chỉ có tôi biết những gì trong tâm hồn của tôi. Dù vậy, tôi không hối tiếc điều gì vì cuộc sống của tôi đã rất giàu có. Sẽ thế nào nếu không có Stefan?! Hoàn toàn rối loạn!

Мария Данаилова беше голямата любов на актьора Стефан Данаилов-Ламбо. Въпреки че десетки актриси напираха да се снимат и да общуват с красавеца на българското кино, той достига до зрелостта с една и съща съпруга – Мария.
Стефан се запознава с нея преди 45 години благодарение на сестра си актрисата Росица Данаилова. Приятелката й Мария (Мери) е известна столична манекенка и работи за луксозните модни списания от онова време. Ликът й често е на кориците на “Лада” и “Жената днес”, редовно дефилира по подиумите с колекциите за ЦНСМ.

“Тогава бях само младо, красиво, добре танцуващо момче. В първи курс ходех да се снимам като манекен за някой лев.

Каквото изкарвах, го харчехме в Унгарския ресторант. Бях толкова хърбав, че си слагах вестници за подплънки под палтото, за да изглеждам по-як”, признава по-късно легндата на българския театър и кино Стефан Данаилов.

Мария бе най-близкият му човек, негова довереница и секретарка, която поемаше част от товара на тежкото всекидневие на най-снимания български актьор. Приживе тя странеше от светската суета и се бе отдала изцяло на семейството. От предишния си брак с режисьора Вили Цанков бившата манекенка има син Росен и две внучета близнаци.

Любовта на Мария и Стефан пламва още когато тя е омъжена за Вили. Големият аристократ на театъра – режисьорът Цанков преживява трудно раздялата, но благородно се оттегля и до последно не каза лоша дума за съперника си.

Макар и доста по-млад, Ламбо остана до края един от приятелите на Вили.

Последното интервю на Мери, съпругата на Ламбо: Животът ми без Стефан, щеше да е пълен погром!

-Мери, кога се срещнахте за първи път със Стефан?

-Бях още женена за Вили Цанков, а той беше много близък с Иван Кондов и сме ходили в тях на гости. По това време Иван Кондов беше съпруг на сестрата на Стефан – Росица. Там съм го виждаrла, но нищо не сме имали. И един ден през 1963-та, вече се бяхме развели с Вили, аз вървях по „Аксаков”, отивах на ревю. Изведнъж някой ме удари по рамото – Стефан. И вика: ”„О, къде отиваш?” На работа. – Аз ще ходя довечера на купон. Искаш ли да дойдеш с мен? – Ами да дойда, аз нямам работа.“ И вечерта отидох с него.

-Колко време трая бракът ви с Вили Цанков?
-Три години.

-Защо се разведохте?
– Вили беше много особен човек. Нищо друго не го интересуваше освен работата му и театъра. А аз нямах 20 години, вятър ме вее на бяла кобила в това време. Други неща ме интересуваха – следвах история, бях родила детето си и исках да видя всичко от света.

-На колко години беше, когато стана манекенка?
-Била съм на 21-22, вече имах Росен.

-Явила си се на кастинг, така ли?
– Не, Мария Явашева ме срещна един ден на улицата и казва: ”Търсим момиче за Москва, ела да те видят” Викам:”„Я ме остави на мира!” Бях студентка и кърмех Росен. Но тя ме убеди. Изкарах 6 години на подиума. Пътувахме непрекъснато – Париж, Лондон… През 1972 г.,когато брат ми загина в катастрофа, аз се отказах.

-Неговата смърт ли те срути?
-Много скоро след него и майка ми почина. Нямаше 50 години. Не й казах, че брат ми е починал, защото тя много го обичаше. Беше любимият й син, как да й кажа! Беше се разболяла тежко и я бяхме настанили в санаториум в Банкя. И като ходех при нея, свалях си на входа черните дрехи и траура. Тя се поболя на нервна почва. На младини е била жестоко бита в полицията. Крила е партизани. Петър Панайотов, ръководителят на партизанския отряд, чиито членове тя е крила, винаги е казвал: „Майка ти беше по-голяма функционерка от баща ти.“ Много красива е била. Но с възрастта разви фобия – много се плашеше и бягаше, все я преследваха. Горката, как бягаше! Като подгонена от кучета.

– Тя е била 20-годишна, когато е станала партизанка.
– Да, да. Когато я погребвахме, сутринта дойде писмо, че я удостояват със звание „активен борец против фашизма“. Баща ми го взе, скъса го и го хвърли. Знаеш ли какво е минало през мен! Как да приема приказките: „Ах, ти живот си живееш!“…

-Колко време кри от майка смъртта на брат ти?
-Близо година. Когато тя почина, Стефан снимаше втората серия на „километрите“. Бях сама. Мама издъхна в Банкя. Наех кола, прекарах я в Горна Оряховица. Намерих гроба на баба ми и… какво да ти разказвам. Животът ми е бил чудничък. Искам да го опиша. Защото има неща, които ми изплуват, които съм забравила, които не искам да си ги спомням. Например когато брат ми е катастрофирал, не ми съобщиха, че е починал. Стефан беше в БИАД, имаше прожекции, казали му на него. Аз си бях вкъщи,, той се връща и ми казва: „Хайде да си ходим в Горна Оряховица.” Пътуваме с колата и през цялото време Стефан се вайка: „И да си е счупил ръката, краката, ще го гледам, ще му мине.“ Като пристигнахме в Горна Оряховица, той кара направо в болницата. Като пристигнахме, тя една остъклена болница, всичките лекари бяха събрани. Стефан слезе, отиде при тях и след миг наведе глава. По това разбрах, че брат ми е починал. След смъртта на брат ми татко никога не ме нарече Мария. Все Жоро ми казваше. Въпреки че до края на живота му всеки петък, събота и неделя ходех при него, защото той отказа да дойде в София. Беше корав човек. Винаги ме е обичал, но никога нито ме е милвал, нито ме е галил или целувал. Никога не е казал: „Ах, доброто ми момиче.“ Винаги се е държал с мен като с равна, като с голяма.
И може би така остарях по-рано

– Много ти е мъчно, виждам.
– Често, особено на празници ми става много мъчно, защото останах сама. Сама! Понякога си завирам главата в хладилника, за да изрева и да не ме чуят хората. Но си казвам, в края на краищата така ми било писано. Вдигам глава и продължавам.

– То няма и друг начин, освен да продължиш, защото заради Стефан трябва да се държиш.
– Откъде дойде сега тази негова болест? Викам си: айде, на стари години поне малко спокойно да е около нас. Единствената ми мисъл е той да се оправи. Затуй продадох и земите, които имам, и всичко, само той да е добре.

– Да се върнем в младежките ти години. Като си останала вкъщи, след като слизаш от подиума, а Стефан все е бил по снимки, защо не се захвана с нещо да работиш?
– Не знам, никакви амбиции не съм имала. За мен важното беше да си чета вкъщи книжките. А той да върви напред.

– Но така си се изолирала от хората.
– Изолирах се много.

– Казваш ми: „Искам да имам приятели, а нямам.“ Как да стане това, като си стоиш само вкъщи?
– Много исках да имам приятели. Втурвах се в приятелствата си, а после в желанието си да ги запазя преживях много разочарования.
Готова бях на всичко – изтривалка да стана, но да имам приятели
Карала съм и Стефан на толкова хора услуги да прави, за да запазя приятелствата си, но… много разочарования имам. Изглежда, са ме вземали за глупачка, не знам.

– Каза ми, че ти си била силната във вашата връзка, че чрез Стефан си искала да реализираш своята амбиция.
– Да, някак си прехвърлих моите амбиции върху него. Винаги съм го наблюдавала да е честен, да е почтен. Най-много ме е било страх от това да не го обвинят, че е за парите. Баща ми беше честен. И Стефан е такъв.

– Като ми ги разказваш тези неща сега, си мисля, че Стефан просто си е намерил жената по негов калъп.
– Стефан е живял много комфортно. Виж какво, Валерия, винаги съм можела да си тръгна, но аз направих една страшна грешка в живота си. И те съветвам – никога не я прави. Не създавай имидж на мъж! Аз го създадох. От него по-добър нямаше, по- талантлив нямаше, по-честен нямаше. Сигурно съм била обиждана, било ми е тежко. Но ако бях решила да си отида, всичките ми близки и приятели щяха да застанат срещу мен. Аз и сега, ако някой път се оплача, те застават и казват: „А, ти, дето си…“ Това беше голямата ми грешка в живота. Аз се жертвах за мъжете си. И с Вили беше така.

– Създавала си на Стефан стабилност, за да може той да върви напред и нагоре. Той е знаел, че има гръб.
– Не знам. Аз като мъничка, когато ходех на училище и като се върна, все разправях какво е станало в клас. Баща ми много ми се караше и току ми шибне един шамар и вика: „Такива неща не желая да чувам. Какво е станало, какво се е говорело, какво е казала учителката – да мълчиш!“ И така се научих да мълча. Баба ми винаги ми казваше: „Запомни едно – мълчанието е злато!“ Днес обаче бих й казала: „Бабо, мълчанието не е злато. Мълчанието се превърна в мръсна дума.“ Защото сега изведнъж сякаш светът се срина върху мен. Мълчанието ме събори. Самотата ме смазва. Но трябва да го преживея. Не се появявам никъде, с никого не се срещам, защото не искам никой да ме съжалява.

– А кога се отпусна да напълнееш така?
– Ами като се заврях вкъщи…

– Не си ли си мислила, че трябваше да се поддържаш повече? Все пак била си една от най-красивите жени на София!
– Не, аз не съм ходила нито по масажи, нито по козметички. Когато се върнах от последното си ревю в Италия, се разгримирах и казах: „Повече никога в живота си няма да си сложа грим!“ Тогава на Найо Тицин баща му ни води в Париж, в Италия. Много дълго седяхме там, много снимахме и много пари имахме тогава.

– Разкажи ми за времето след 1989-а, когато хората по улиците бягаха от Стефан?
– Той много тежко преживя тази агресия. След 10 ноември 1989-а го оставиха със заплата на чистачка в Народния театър. На всичките, които тогава го предадоха, им беше помагал. Обърнаха се срещу него. Викаха му „червен парцал“, гонеха го от театъра. Беше страшно! Не искам да им споменавам имената! Напиваха се у нас, а после крещяха „тоя да се маха от театъра“. Всички тези спомени ме съсипват. Само се моля Стефан да се оправи, нищо друго не ме интересува. А да не ти разправям детето ми като се разболя, какво беше. Една година бях забравила, че има свят навън.

– Най-тежкото предателство, което те е разтърсило.
– Много тежко ги преживявам, особено приятелските си предателства. Защото винаги съм била всеотдайна… Особено след промените. Обаждаха се по телефона и ми викаха: „комунистическа свиня“. А аз никога не съм била член на партията. Никога! Нито баща ми ме е карал, нито някой от рода ми.

– А кой накара Стефан Данаилов да стане член на БКП?
– Гришата Вачков.

– И това е след филма „На всеки километър“?
– Да, след „километрите“ Гришата го хванал и му казал: „Айде, Цапе, време ти е да станеш член на партията.“ Цапе – те така му викаха на Стефан. По-късно съм си мислила за Стефан, че без да е комунист в онези години, той остана верен на принципите. Стефан изгълта всичката горчилка, всичката мръсотия на прехода
Мъчно ми беше, като гледах как го унижаваха. Затова, когато искаха да го номинират за президент, а пък той отказваше, аз му казах: „Ако ще седиш така и ще натискаш канапето и за това, давай да лапаме по едно хапче и да ни няма. Ние вече на никого не сме нужни.“ И той стана, написа писмото до Станишев и влезе в кампанията като вице на Калфин. Сега мога да ти кажа – оттогава Първанов въобще не се е обадил, а преди това все звънеше. Станишев се обажда – и за рождения ден му прати една много хубава икона, и за Коледа – кошница. И сега за болестта каза: „Ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да разчиташ на мен.“ Което е истина. Сега ще ти разкажа нещо, което никой не знае. Когато те, двамата, бяха в особени отношения…

– Имаш предвид Станишев и Първанов?
– Да. Стефан ме подюрва един ден и ми казва: „Направи една вечеря, ще ги поканя двамата да им кажа, че така не може да се гледат изпод вежди.“

– Кога точно става това?
-Малко след като Първанов излезе от президентството и заяви, че ще участва в лидерската битка на конгреса на партията.

– Значи е било в началото на май 2012-а.
– Да, или в края на април. Нареди ми Стефан да приготвя вечеря и аз три дни готвих, сестро. Ходих в руския магазин, купих сьомги, хайвери, вкуснотии, всичко. Натоварих се и си мисля – как ще ги кача, защото тук има съседка, която ни скъсва нервите. Все на вратата стои. И после най-важното – как да не види, че у нас идват Станишев и Първанов. Нейсе, с помощта на портиера ги вкарахме вкъщи. Никой не ги видя. Влязоха. Посрещнах ги. Бах подредила масата. Настаних ги. И излязох. Отидох на гости на моята приятелка Мими Тенева. Беше към осем часа вечерта. Към 12 и нещо се прибирам. У нас само Първанов. Станишев го няма. Питам Стефан къде е Сергей. ”Тръгна си. Говориха дълго. Казах им, че не може да разкъсват партията, че единият трябва да отстъпи, отговаря ми Стефан. Първанов поседя още малко и като си тръгна, на вратата ми каза: ”Мери, май още един път трябва да дойдем.” Моят отговор беше: ”Георги, следващия път на Бонсови поляни ще ходите. Ще ви дам по един чадър и там да се разберете. Аз няма да готвя отново и да слагам маси, след като не сте се разбрали тук.”

-Кой от двамата е по-прав в тази лидерска битка?
-По едно време страшно харесвах Георги. След това настъпи някакво разочарование от действията му. Къде е тръгнал сега срещу партията си? Изпял си си песента, изиграл си си ролята. Не мъти водата! И без това е размътена доста. Трай си! Поне да минат изборите. Извинявай, един Желю Желев си трае, моите почитания към него. Не мога да си изкривя душата, разбираш ли? И сега, като се спомина жена му Мария, сърцето ми се къса. Чета му всички интервюта и знам какво е била тя за него. Желю беше честен човек. Преди години, когато един ден се връщахме от Пловдив със Стефан, чухме по радиото, че е починало детето му, ревах като луда. Не бях на себе си, когато му викаха „да ти умре и другото дете“. Единствен Стефан от БСП отиде и му каза: „Господин Желев, моите съболезнования. Не мога да се въздържа, това е детето ви.“ Желю казал: „Благодаря ти, Стефчо.“ Не може да не си човек… Знаеш ли, няма да си простя, че накарах Стефан да се кандидатира за вицепрезидент. Никога!

-Защо?
-Никога няма да си простя! И се чувствам много, много, много виновна. Защото аз така го насосах, че… Станишев никога, никога не го е навивал да влезе в кампанията. Честен кръст! Когато се получи тази еуфория около кандидатурата на Стефан за президент, телефоните вкъщи загряха. Няма да забравя един разговор с възрастен човек, който плачеше по телефона и молеше Стефан да се кандидатира. Тази атмосфера стана тягостна за нас. Не издържах и казах на Стефан: „Сядай да пишем писмото. Влизаш в кампанията!“

-БСП винаги е използвала Стефан за кампаниите си. Защо не го спираше?
– Не можех. Последната кампания за президент беше много тежка. Два месеца живяхме в Пловдив, нали той оттам е кандидат. На Георги Гергов шапка му свалям. И на жена му Вили. Събраха в една зала 2500 жени. Огромна опашка за автографи. С часове съм чакала Стефан да подписва. Помня, идва при мен една жена, -висока, кокалеста, с една рокличка (още е пред очите ми) с копченца, и казва: ”Искам един автограф от г-н Данаилов.” Викам: „Той ще ви даде, изчакайте.“ И тя знаеш ли какво ми каза:”Аз съм майката на Бареков”. Чака на опашка! Ей такива неща много са ме впечатлявали. За какво му е сега на Първанов партия да прави? Къде си тръгнал? Минало-заминало, изиграл си си ролята, беше добър президент, взе всичко. Един път съм ходила при Зорка и ще ти кажа защо. Да я моля за съдействие да подарят на онкологията апарат за ранно откриване на рак на гърдата. Зорка уреди тоя апарат да отиде в Смолян, където бяха прегледани 2500 жени. Все съм се опитвала да помагам. Без да чакам нищо. Глупачка!

-Каза ми, че Костов е звънял сега, подкрепил е Стефан човешки, дал му е кураж за болестта.
-Да. Костов много промени отношението си към него. Разбра, че Стефан е честно момче, че честно мисли, че не с всичко се съгласява, но не може да предаде принципите си. Има неща в политиката, които са дразнещи, които той не може да ги приеме като почтеност. И не криеше мнението си.

– Преживя ли вече скандала, който сътвори Ирен с появата на сина й Владимир на публичната сцена?
– Страшно беше! Много лъжи, много неистини се изговориха
Но момчето не е виновно. Аз си знам какво ми беше. Отварям телевизора – Владко. Отварям вестниците – Ирен. Каква ли не ме изкараха – алкохоличка, диабетичка! И в един миг просто си казах: „Господи мили, благодаря ти, че баща ми почина. Поне няма да се тревожи.“ Исках да се сложи край на тази сага. Било каквото било, минало-заминало. Миналата година на рождения ден на Стефан се звъни на вратата – Росен беше дошъл да го поздрави, отваря и на стълбите седи Владо. Росен му казва: „Владо, заповядай, влез.“ Момчето влезе тук, черпихме го, пари му дадох. Той се чуди какво да каже. Росен го помоли: „Владо, престани да говориш, че всичко, което съм, е от Стефан Данаилов, аз не нося неговото име, аз съм Цанков. Тръгвам си, дойдох само да поздравя боса.“ (Росен така нарича Стефан.) И Росен си тръгна.

– Ти всичко ли знаеше за живота на Стефан?
– Не, аз знам само това, което ме е интересувало. А другото, което не ме е интересувало, не го знам. Аз му простих за сина му и за всичко, дете му е, родило се е, да е живо и здраво. Но само аз си знам какво ми е на душата. И все пак за нищо не съжалявам, защото животът ми беше много богат. Какъв щеше да бъде без Стефан?! Пълен погром!

Р.S. Седмица след последния ни разговорс Мария Данаилова, тя почина. Така и не можахме заедно да прочетем писмата й, да разгледаме снимките й. Имаше болежки, които криеше. Но може би беше вече уморена. От клюките, от обидите, от нараненото сърце, от мъката в душата си. И интервюто ни остана недовършено…

Жената на Ламбо била голямата любов на Емил Димитров

Мария Данаилова, съпругата на актьора Стефан Данаилов, е била голямата любов на Емил Димитров. Двамата дори излизали с месеци заедно, преди най-красивата ни манекенка по соцвреме да избере за свой законен мъж младия Стефан Данаилов.

“Емил никога не е бил истински гей! Той имаше интимни връзки с много жени, една от които е голяма манекенка – от свекърва си го научих.” Това сподели преди месец пред “България Днес” Пепа Мити, съпругата на покойния брат на Емил Димитров – Юлиян. От илюзионисти, близки на певеца, се разбра, че красавицата, за която говорят всички, е именно Мария Данаилова.
Запознанството между нея и Емил станало още по времето, когато Мария е била омъжена за Вили Цанков. По онова време Иван Кондов, съпруг на сестрата на Стефан – Росица, правил най-големите софийски купони и поканил Мария на забавата. Тогава Емил до полуда се влюбил в красавицата, на която предстоели ревюта в Италия и Франция. “Тя се отличаваше с изискан вкус към дрехите”, казват приятелките на Мария. Мадам Сизи, майката на Емил, използвала това качество на манекенката и се съветвала с нея за сценичните костюми на певеца. Тя често я канила на рандевута в къщата си. “Сизи толкова се радваше от избора на сина си, че обясняваше на всеослушание за мечтата си заедно да станат семейство с Емо”, споделя приживе и бащата на певеца – факирът Мити.
Вече разведена, Мария Данаилова се запознава с по-младия от нея Стефан Данаилов, пак на купон в Иван Кондов. Красавицата на прехода известно време ходи и с актьора, и с певеца, докато не избира да се омъжи за Ламбо. Сватбата минава бързо, тъй като Данаилов тpябвaлo дa бъдe нa cнимки във Bapнa, нo пpeди тoвa пoдпиcaли c Mapия.
Емил Димитров е съкрушен. Никой от общите им приятели не вярва, че двойката Ламбо-Мария ще издържи дълго в брак. Това обаче се случва. “Аз съм късметлия с жените в живота си, всички ме обичаха повече, отколкото заслужавам”, каза Ламбо след смъртта преди години на най-голямата си опора – Мария Данаилова./блиц

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: