100 năm ký kết Hoà ước Neuilly và hệ quả đối với Bulgaria


Vào cuối Thế chiến I, quốc gia Bulgaria bất hạnh khi ở phía thất bại trong cuộc xung đột tồi tệ nhất thế giới từ trước đến nay. Bulgaria, giống như các đồng minh khác trong Liên minh trung tâm buộc phải cầu xin hòa bình. Do đó, vào ngày 27 tháng 11 năm 1919, một trong những thỏa thuận tai hại nhất trong lịch sử Bulgaria, cụ thể là Hoà ước Neuilly, đã được ký kết.

Hòa ước Neuilly là hoà ước được ký vào ngày 27 tháng 11 năm 1919 tại Neuilly-sur-Seine, ngoại ô Paris giữa nước bại trận trong Chiến tranh thế giới thứ nhất là Bulgaria với các nước thắng trận thuộc phe Hiệp ước.

Bối cảnh ký kết hoà ước

Bulgaria tham gia Chiến tranh thế giới thứ nhất từ tháng 10 năm 1914 chống lại Serbia ở phía tây, România ở phía bắc và Hy Lạp ở phía nam. Bulgaria tham gia Chiến tranh thế giới thứ nhất nhằm tranh giành ảnh hưởng và thuộc địa ở khu vực Balkan. Tuy nhiên, sau khi Đức thất bại liên tiếp ở mặt trận phía Tây từ đầu năm 1918 thì các nước đồng minh của Đức trong Liên minh Trung tâm cũng bị tấn công dồn dập. Ngày 29 tháng 9 năm 1918, Bulgaria đầu hàng vô điều kiện, trở thành nước đầu tiên trong Liên minh Trung tâm đầu hàng. Sau khi Chiến tranh thế giới thứ nhất chấm dứt, Bulgaria với việc là nước thua trận phải ký hòa ước với các nước thắng trận.

Hòa ước này là một trong 5 hòa ước thuộc hệ thống hòa ước Versailles được ký sau Chiến tranh thế giới thứ nhất giữa các nước bại trận và các nước thắng trận. Hiệp ước Paris là hội nghị hòa bình diễn ra ở Pháp để kết thúc Thế chiến thứ nhất. Tất cả các nước tham gia đã cử phái đoàn đồng ý về các điều khoản hòa bình. Nói chung, các quốc gia bị đánh bại đã buộc phải giảm quy mô quân đội của họ và phải trả cho các thiệt hại sau chiến tranh.

Bulgaria đã tham gia hội nghị này, nhưng theo một cách rất độc đoán. Thủ tướng mới của nhà nước đã phải đi ký hiệp ước hòa bình, một công việc rất nhục nhã cho đất nước.

Tuy nhiên, phái đoàn Bulgaria được thu xếp ở trong khách sạn Madrid Castle, ở vùng ngoại ô Neuilly và đặt dưới sự giám sát của cảnh sát. Việc liên lạc của họ với người ngoài có sự giám sát chặt chẽ của cơ quan thực thi pháp luật. Điều này hạn chế đáng kể khả năng của phái đoàn trong việc liên hệ trực tiếp thông qua đó tìm kiếm sự hiểu biết về lợi ích của họ. Họ không được phép truy cập vào hầu hết các khu vực của hội nghị, đến mức họ phải tìm kiếm các nguồn thông tin khác để tìm hiểu những gì đang xảy ra.

Khách sạn Madrid Castle, nơi phái đoàn Bulgaria ở

Chính trong quá trình phát triển của hội nghị này, các điều khoản cho Bulgaria trong Hoà ước Neuilly đã được thống nhất.

Hoà ước được đề xuất cho người Bulgaria rất giống với hiệp ước cho người Đức. Do đó, nhiều biện pháp trừng phạt không thể được thực hiện bởi Bulgaria là một quốc gia kém phát triển về kinh tế hoặc đơn giản là không áp dụng.

Nội dung hoà ước:

Hiệp ước được đề xuất cho người Bulgaria rất giống với hiệp ước được cung cấp cho người Đức. Do đó, nhiều biện pháp trừng phạt không thể được thực hiện bởi Bulgaria (một quốc gia kém mạnh về kinh tế) hoặc đơn giản là không áp dụng.

Về lãnh thổ, Bulgaria phải cắt nhượng nhiều vùng đất đai cho các nước thắng trận là Hy Lạp, Nam Tư, Romania,… với tổng diện tích hơn 11000 km vuông.

Hiệp ước Neuilly có ba nước được thụ hưởng chính. Đầu tiên là Hy Lạp, vì vùng Thrace được trao cho đất nước này, là nơi tiếp cận với Biển Aegean. Mặc dù khu vực này sau đó đã bị tranh chấp bởi người Thổ Nhĩ Kỳ (và thậm chí Bulgaria vẫn giữ một phần của nó), Hy Lạp đã tiếp tục sở hữu lãnh thổ quan trọng ở khu vực này của châu Âu. Tuy nhiên điều nghịch lý là trong điều 48 của Hòa ước Neuilly ghi rằng Bulgaria phải có lối thoát tự do ra biển Egee nhưng trên thực tế Bulgaria phải cắt nhượng cho Hy Lạp miền tây Thessaly tức là mất lối ra biển Egee.

Người Croats, Slavs và Serbs cũng được hưởng lợi. Nam Tư vừa mới hình thành và hiệp ước khiến họ nhận thêm lãnh thổ, cho phép họ mở rộng biên giới.

Romania cũng kiếm được lợi sau khi ký thỏa thuận này, vì khu vực Dobruja del Sur được Bulgaria cấp.

Về bồi thường chiến phí, Bulgaria phải trả 2,25 tỉ franc vàng trong 37 năm, khoản tiền này tương đương 1/4 tài sản quốc dân của Bulgaria trước chiến tranh. Ngoài ra, trong vòng 6 tháng, Bulgaria phải nộp cho các nước thắng trận như Hy Lạp, Romania,… hơn 70000 gia súc lớn nhỏ và 50000 tấn than trong 5 năm.

Cũng như Đức, Bulgaria buộc phải giảm lực lượng quân sự một cách đáng kể vì hình phạt khi tham gia cuộc chiến. Quân đội của nó đã giảm xuống còn 20.000 quân, cảnh sát quân sự xuống còn 10.000 và tuần tra biên giới chỉ còn 3000, số lượng vũ khí không được vượt quá 33.000

Hậu quả

Sự cực đoan của một số lĩnh vực chính trị của đất nước và khuynh hướng cánh tả mới là hậu quả chính trị đầu tiên mà hiệp ước này mang lại.

Biểu tình phản đối hoà ước Neuilly

Nhiều thành viên của các bộ phận trong xã hội bị ảnh hưởng nhiều nhất bởi hiệp ước nghiêng về chủ nghĩa cộng sản và chủ nghĩa xã hội.

Tình cảm cộng sản được củng cố bởi tuyên truyền mà những người Bolshevik đã giới thiệu ở Bulgaria, nhưng cuộc khủng hoảng kinh tế mà nền kinh tế sau chiến tranh mang lại là lý do chính cho xu hướng mới này..

Ngoài ra, một trong những khu vực mà Bulgaria đã mất sau chiến tranh là Thrace. Hơn 200.000 người nhập cư Bulgaria đã rời khỏi khu vực đó để trở về Bulgaria, điều này dẫn đến một sự nhấn mạnh mạnh mẽ hơn nhiều về cuộc khủng hoảng kinh tế mà nước này đã có được nhờ vào hiệp ước.

Tất cả điều này gây ra sự đau khổ lớn trong dân số của đất nước, giảm đáng kể tuổi thọ và bùng phát một cách có hệ thống các bệnh như dịch tả và bệnh lao.

Nhưng hậu quả tàn khốc nhất là việc ohas hủy đoàn kết dân tộc. Kể từ thời điểm này, sự phân chia trong xã hội đặc biệt rõ ràng, cả về các ưu tiên chính sách đối ngoại và hướng phát triển trong nước đã bị nghiêm trọng hơn bởi hoà ước Neuilly. Trong những năm sau, Bulgaria tràn ngập những vụ giết chóc chính trị, đảo chính, ám sát, nổi loạn và đối đầu liên tục giữa các nhóm xã hội khác nhau. Nhiều năm sau, ký ức về bi kịch Neuilly đóng một vai trò quan trọng trong các quyết định chính trị của Sa hoàng Boris III. Trong Thế chiến thứ hai, Bulgaria một lần nữa đứng sau đồng minh cũ của họ là Đức.

Tuy nhiên, Hiệp ước Neuilly mở ra khả năng Bulgaria gia nhập Liên hợp quốc mà điều lệ của nó là một phần không thể thiếu trong thỏa thuận hòa bình. Do đó, Bulgaria là một trong những quốc gia chiến bại đầu tiên tham gia tổ chức này, gia nhập cùng với Áo vào năm 1920. Trong những năm sau đó, Liên Hợp Quốc đã đóng một vai trò quan trọng trong các nỗ lực của Sofia trong việc gìn giữ hòa bình, cũng như chấm dứt cuộc xâm lược của Hy Lạp năm 1925. Theo hiệp ước, Bulgaria cũng tham gia Tổ chức Lao động Quốc tế (ILO). Trong những năm sau đó, nó đã đưa ra tất cả các quyết định quan trọng của mình và phát triển một hệ thống xã hội và luật lao động ấn tượng theo thời gian, mặc dù thực tế là trình độ công nghiệp hóa của Bulgaria thấp hơn so với các nước châu Âu khác.

Подписването на Ньойския договор и последиците за България

В края на Първата световна война, българската държава има нещастието да е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да моли за мир. Така на 27 ноември 1919 година се подписва безспорно една от най-пагубните спогодби в цялата българска история, а именно – Ньойският договор. Всички въпроси относно бъдещите взаимоотношения между победители и победени се уреждат на Парижката мирна конференция (открита на 18 януари 1919 година).

Българската делегация е в състав Теодор Теодоров – министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител на делегацията, Венелин Ганев – министър на правосъдието, Янко Сакъзов – министър на търговията, промишлеността и труда, Александър Стамболийски – министър на обществените сгради, Михаил К. Сарафов – бивш министър. Заедно с тях са редица вещи лица и секретари, които оказват помощ. Сред тях се отличават имената на Иван Евстратиев Гешов, началникът на Генералния щаб ген. Иван Луков, посланикът в САЩ Стефан Панаретов, депутатът от комунистическата партия Никола Сакаров, Димитър Михалчев.

Впечатление прави и присъствието на Надежда Станчова, дъщеря на българския дипломат Димитър Станчов, чието семейство поддържа добри контакти с общественици от Франция и Великобритания. Както се вижда, това са някои от най-подготвените и способни български държавници, дипломати и политици.

Техните умения обаче скоро се оказват от малко значение. Обстановката по посрещането на делегацията сякаш загатва бъдещия диктат. Тя пристига в Париж на 26 юли 1919 година. Членовете ѝ са настанени в хотел „Мадридски замък“, в предградието Ньой и поставени под полицейски надзор. Контактите им с външни лица не могат да станат без зоркия надзор на органите на реда. Това значително ограничава способността на делегацията да провежда преки контакти, чрез които да търси разбиране за своите интереси.

В предварителните заседания на комисията, която се занимава с българския въпрос става ясно, че страната ще пострада изключително сериозно заради участието си във войната. Мерките, които Великите сили вземат се оказват твърде крайни. Самият президент на САЩ – Удроу Уилсън, отявлено им се противопоставя и заявява, че подобно решение на проблема би довело само и единствено до втора световна война (така и става през 1939 година).

Портрет на Удроу Уилсън, худ. Станислав Рембски, 1945 година.
По време на обсъжданията България получава известна подкрепа срещу някои прекомерни искания на нейните балкански съседи. Това става най-вече от страна на САЩ и Италия. Така например още на 21 юли, на заседание на комисията за границите е прочетен доклад, в който е изразена американската позиция: „Американската делегация смята, че ще бъде нецелесъобразно да се наложи на една нация с цел тя да бъде наказана загубата на територия, върху която тя има справедливи етнически и икономически претенции“.

Въпреки множество подобни заявления, делегацията на САЩ трябва да се съобразява с мнението на своите съюзници от Антантата и в крайна сметка успява единствено да ограничи в известна степен претенциите на българските съседи, без да проявява упоритост в преговорите със своите съюзници. От друга страна италианското застъпване е провокирано от засилването на Гърция и лесно е преодоляно от англо-френския блок чрез отстъпки.

Проектодоговорът, изготвен изцяло от победителите, е представен на българската делегация на 19 септември, когато под охрана нейните членове са съпроводени до Министерството на външните работи на Франция. Даден е срок от 25 дни за запознаване с текста и евентуално изказване на възражения. Искането на българските представители този срок да се удължи на два месеца не е уважено.

Клаузите предизвикат реакция на българските представители. Делегацията изразява несъгласието си с откъсването на Южна Добруджа, Западните покрайнини и Западна Тракия. По отношение на Македония тя предлага населението само да определи съдбата си чрез провеждане на допитване. Възражения се изказват и по отношение непосилните за България репарации и останалите финансови тежести.

„Мадридският замък“
На 3 ноември е изпратен отговор на българските възражения, а заедно с това и окончателният текст на договора. Българските претенции са отхвърлени и е даден срок от десет дни за положителен или отрицателен отговор. Възможността за отказ от страна на България е до голяма степен единствено на хартия. Съюзниците изрично посочват, че при такъв сценарий действието на Солунското примирие ще се смята за преустановено.

При тази затруднена ситуация министър-председателят Теодор Теодоров не се решава да подпише договора и подава оставка. Действието реално не представлява съгласие или отказ, но може единствено да отложи неизбежното.

Така отговорността пада върху новия министър-председател Александър Стамболийски, чиито последни опити за смекчаване на някои от клаузите също са неуспешни – няма възможност да проведе срещи с ключовите фигури от делегациите на Антантата, а балканските им съюзници настояват за по-бързо сключване на договора.

Официалното подписване става в парижкото предградие Ньой на Сена от министър-председателя Стамболийски за България и от победителите в лицето на Съединените американски щати (САЩ), Британската империя, Франция, Италия и Япония като главните съюзени сили и техните съюзници Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджас (днес Саудитска Арабия), Полша, Португалия, Румъния, Сърбо-хърватско-словенската държава, Сиам (днешен Тайланд) и Чехословакия.

Най-голямо значение се отдава на териториалните клаузи, според които българската държава е лишена от Западните покрайнини, които са с важно стратегическо значение – Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско минават под властта на Сърбо-Хърватско-Словенската държава, която получава и град Струмица с неговата околност. Южна Добруджа остава част от Румъния, а Беломорска Тракия е поставена под контрола на съюзниците, като нейното бъдеще остава за решение на по-късен етап. Въпреки това, чл. 48 предвижда икономически достъп на България в Егейско море. Само година по-късно, на конференцията в Сан Ремо, Беломорска Тракия е предадена на Гърция, а обещанията по чл. 48 остават неизпълнени.

Според финансовите клаузи държавата е задължена да изплати 2 млрд. и 250 млн. златни франка с лихва от 5% (с изключение на първите две вноски, които са с лихва от 2%) или общо за 37 години сумата възлиза на почти 5 млрд. златни франка – сума, непосилна за българското правителство по онова време. В срок от пет години природните ресурси от мините край Перник трябва да се изнасят за Сърбо-хърватско-словенската държава. Впечатление прави, че за разлика от споразуменията с останалите победени сили, сумата е точно определена.

Документът за ратификация на Ньойския договор от страна на България.
Освен репарациите, клаузите на договора предвиждат допълнителни финансови тежести: окупационен дълг, издръжка на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаването и репарациите, реституции и др. По ирония на съдбата България отново трябва да поеме и част от османския дълг. Интересно е виждането на победителите за размера на репарациите. Според тях сумата е значително по-малка от щетите, които България нанася на своите врагове по време на войната и нейният размер е намален единствено поради осъзнатата от съюзниците невъзможност българската държава да изплати една по-голяма сума.

Военните клаузи обричат България на една постоянна несигурност. Премахната е наборната система и съставът на българската армия се формира единствено на доброволен принцип. В рамките на тази своеобразна професионална войска е забранено общата цифра на военнослужещите (включително офицерите и чиновниците от допълващите части) да надхвърля 20 000 души. Броят на офицерите не може да надхвърля 1/20 от целия състав на войската, а при подофицерите 1/15.

Направено е изключение за числото на стражари, митничари, горски стражари, местни и общински полицейски агенти и др., което не може да надхвърля броя на изпълнявалите подобни длъжности към 1911 година, но в никакъв случай над 10 000. Точната цифра следва да се определи от Съюзническата военно-контролна комисия. На България е позволено да набере до 3000 души гранична стража (отново на доброволен прицнип), а общото число на пушките в потребление да не надхвърля 33 000!

Нещо повече, определено е едно-единствено военно училище, а във всички останали образователни институции и клубове е забранено занимаването с каквито и да е военни въпроси. В часовете по гимнастика не се позволява практическо упътване за употреба на оръжие и всякакви други упражнения, свързани с война.

Ньойският договор съдържа и някои куриози, породени от известно преповтаряне на клаузите от Версайския договор между победителите и Германия като например забраната на България да притежава подводници, дирижабли и др. Въпреки това те могат да се разглеждат и като една добра застраховка, като тук е достатъчно да посочим факта, че по време на войната българската държава разполага с подводница.

В заключителните разпореди се предвижда, че договорът влиза в сила чрез ратификация, като това не зависи от ратификацията на всички съюзени сили. Ньойският договор няма срок, нещо което е напълно логично, имайки предвид намерението на победителите да създадат един ненарушим следвоенен ред. България ратифицира договора на 15 февруари 1920 година.

Сенатът на Съединените щати обаче отказва да ратифицира Парижките мирни договори, воден от собствени външнополитически съображения. Това се отнася и за Ньойския договор. Как тогава се уреждат отношенията между България и САЩ? Администрацията на новия президент Уорън Хардинг (4 март 1921–2 август 1923 година) предлага сключването на сепаративен договор с България, какъвто подход Щатите предприемат с Германия, Австрия и Унгария.

През декември 1921 година държавният секретар Чарлз Хюс изпраща до пълномощния министър в София проектодоговор, в който е изразено „желанието да се развиват приятелски отношения, както и да се окуражи търговският обмен“. Проектът за споразумение е представен на Стамболийски. Естествено по неговото съдържание възникват спорове, но падането на кабинета на БЗНС след преврата от 9 юни 1923 година и тежката ситуация вътре в България след това не позволяват да се преодолеят спорните моменти.

Демонстрация срещу Ньойския договор, 1929 година.
Все пак Ньойският договор открива възможността за присъединяването на България към Обществото на народите (ОН), чийто статут е неразделна част от мирното споразумение. Така България е една от първите победени страни, членуващи в организацията, като влиза заедно с Австрия през 1920 година. В следващите години ОН заема важно място в опитите на София за мирна ревизия, както и в прекратяването на гръцката агресия от 1925 година. Съгласно договора, България се присъединява и към Международната организация на труда (МОТ). В следващите години тя приема всички нейни по-важни решения и развива впечатляващата социална система и трудово законодателство за времето си, въпреки факта, че нивото ѝ на индустриализация е по-ниско от това на други европейски държави.

Разпадът на Югославия през 90-те години на ХХ век предизвика редица въпроси около Ньойския договор, наред с които и възможността за неговата ревизия в частта му за Западните покрайнини. Сърбия, както и останалите четири държави възникнали на мястото на Югославия, са правоприемници на Югославия съгласно споразумение между тях от 2001 година. Виенската конвенция за правоприемство от държавите по отношение на договорите обаче изрично изключва въпроса за установените чрез договор държавни граници. Освен всичко това, България е обвързана и по Парижкия мирен договор от 1947 година, в чийто чл.1 границите на страната са такива, каквито съществуват на 1 януари 1941 година, т.е. без Западните покрайнини.

Ньойският договор маркира и Втората национална катастрофа. Българският национален въпрос не само не е решен, но преминава във фаза, при която негово осъществяване става изключително трудно. Почти всички придобивки от по време войните са изгубени (с изключение на Пиринска Македония и Родопите). България е в дипломатическа изолация и в следващите години нейните правителства се стремят първо да преодолеят тази изолация и на следващо място се ориентират към мирна ревизия на договора.

Но сякаш най-пагубната последица е разбиването на националното единство. От този момент се забелязва особено ясно разделението в обществото както по отношение приоритетите във външна политика, така и в посоката на развитие вътре в страната, значително влошено от Ньойския диктат. В следващите години България е залята от политически убийства, преврати, атентати, опити за въстания и непрестанни конфронтации между различните обществени групи. Години по-късно, споменът за трагедията от Ньой изиграва важна роля за политическите решения на цар Борис III. По време на Втората световна война, България отново застава зад своята предишна съюзничка – Германия.

bulgariahistory.org

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: