Mùa thu – Andrey Germantov


Mùa hè lướt qua nhanh vội vã,
Luồng khí mát mỏng manh lan toả,
trên cánh cung những khu vườn đẹp xinh,
trên những cánh đồng vừa gặt mới tinh.
Buổi sáng sớm trên cánh đồng trải rộng,
những làn sương bạc nhẹ nhàng buông,
trên đường cái bò lê chậm chạp,
những chiếc xe đầy hoa quả nối dòng.

Đung đưa những cây hoa hướng dương,
những thân cây ngô rung xào xạc,
những trái táo ngon ngọt chín vàng,
vừa mới hái, bon bon trên đường cái.
nơi những biển hiệu bên đường vẫy gọi,
gọi đi xa đi mãi về phía xa,
nơi những ngọn gió trong lành thổi
trong bao la mơ hồ tình yêu.

Ruộng đất mài mỡ phì nhiêu,
Người nông dân cần cù chăm chỉ.
Thành quả lao động của họ giàu có,
trái cây trĩu nặng Trời ban cho họ.
Gieo hạt, gặt hái, cày bừa
ngày và đêm trên các cánh đồng ngoài đó,
và bây giờ dưới từng mái hiên,
họ đón thành quả tuyệt vời này.

Và nhớ lại những ngày cơ cực,
với trái tim tràn đầy hạnh phúc.
Và những bàn tay thô ráp
nứt nẻ được nghỉ ngơi.
Nơi với sự lao động miệt mài,
họ tạo ra vẻ đẹp của thế giới.
Nơi mang đến cho con người,
bánh mì trắng và niềm vui.

Andrey Germanov

Есен

Бързо лятото отлитна.
Тънка хладина повя
над лъки, градини китни,
над пожънати нивя.
Сутрин по полята равни
ходят сребърни мъгли
и из пътя скърцат бавни
с плод препълнени коли.

Слънчогледи се люлеят,
царевици шумолят,
сочни ябълки златеят –
откъсни, тръгни на път,
гдето знаците крайпътни
надалеч-далеч зоват,
гдето в далнините смътни
чисти ветрове текат…

Плодородна е земята,
а стопаните – добри.
За труда им тя богато
с тежък плод ги надари.
Сяха, жънаха, ораха
ден и нощ в полето, там
и сега под всяка стряха
срещат тоя плод голям.

И си спомнят дните жежки
с пълно, весело сърце
и почиват тия тежки
и попукани ръце,
гдето с мъдър труд създават
красотата на света,
гдето на човека дават
хляба бял и радостта.

Андрей Германов

Андрей Германов е роден на 17 юни 1932 г. в село Яворово, сега – Варненска област. Бил е още дете, когато семейството му бяга от Турция и се преселва в село Нова Шипка, Варненско.
Основно образование Андрей Германов завършва в родното си село, средно – в Дългопол, а след това се записва в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност руска филология.
През 1951-52 г. публикува първите си стихотворения.

През следващите години работи като преподавател във висши учебни заведения, като литературен редактор в издателство „Народна младеж”, като завеждащ редакция в издателство „Български писател”,като заместник главен редактор на сп. „Съвременник”, а през последните години от живота си – като главен редактор на сп. „Пламък”.

През 1959 г. е отпечатана първата му стихосбирка „Кълнове”, която слага началото на плодотворната му поетическа биография. Приоритетна тема, съпътстваща творческите му търсения в първите му стихотворения, е битието на селския свят във всичките му разновидности. Поетическото съзряване на Германов преминава през неизбежните младежки лутания, за да стигне до действително значими творби, където непринудеността и естествения изказ рисуват картини с нови пространства в духовния свят на човека и света. Тези нови мисловни и емоционални натрупвания очертават своеобразието на неговата поетика, съхранена в книгите му „Работнически влак”, „Родов герб”, „Равноденствие”, „Да ме запомниш”, „Преображения”, „Яростно слънце”, „Каменна земя”, „Четиристишия”, „Взривна зона”, „Самоубийствено живеем”.

Андрей Германов е подчинил целия си живот и талант на съвременната българска култура. Той е всестранно надарен литератор, преводач, публицист и художник.

Безспорен е неговия принос в историята на преводната литература. Той превежда творбите на около деветдесет руски класически, съветски, белоруски, украински и др. поети, между които са Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Надсон, Блок, Есенин, Твардовски, Рождественски, Вознесенски, Евтушенко, Нил Гилевич, Максим Танк, Егише Черенц, Едуард Межелайтис и др.
За личното си творчество и огромното си преводаческо дело приживе Андрей Германов е удостояван с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са превеждани и издавани на руски, английски, френски, немски, украински, белоруски, чешки, литовски, грузински, арменски и др. езици.
Умира в София на 15 май 1981 г.

*

Андрей Германов продължава да живее като необходим поет и преводач две десетилетия след смъртта си. Доказателство за това са преизданията на творбите му и този представителен том. Социално интонирани или интимно вглъбени, стиховете му изразяват значими състояния на мъдър и емоционален дух. Германов е чужд на трактатно интелектуалистичната поза, предпочита изповедно-психологическото себеизразяване.

Ранните му творби изразяват по-общи народностни изживявания и състояния, докато зрелият поет преминава от съкровената възторженост към болезнено-стоическите визии на индивидуалното. Преломът е свързан с изгубването на илюзиите за общество, ръководено от хуманистична загриженост за човека – оттук повишената функция на трагическото в късната лирика на Германов. Между живота и смъртта е пресъздадено психологическото напрежение на един герой, уморен, но не и победен от битийните бури. Към края на живота си Германов упорито работи върху своите четиристишия. Рубаите на българския поет изразяват морален стоицизъм и печал. Творби на равносметката, те обхващат широк кръг от проблеми и битийни явления. В тях се проявява съзнанието за напразност на усилията и обречеността на човешките пориви, но това не води до разрушаване на етическите критерии. Дори в отчаянията си поетът не достига до алиенацията – налага се впечатлението за мъдро тържество на моралната личност, отстояваща хуманистичните си принципи и пред лицето на смъртта.

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК

Tой се връщаше вечер от нива
със цървули, пълни със пръст
загорял, със сплъстена грива
и брада един пръст.

Тя постилаше на хасъра
във паницата сипваше боб
и го гледаше как сърба
мълчалив като гроб

Той се вдигаше от софрата
и вървял подир плуга цял ден,
върху чергата на кревата
рухваше уморен.

А сърдит ако бе, за поука –
на юмруци не бе скъп –
той й удряше два юмрука
и й даваше гръб.

Тя лежеше без сън във мрака
до заспалия смръщен мъж,
ала нито веднъж не заплака
и не го укори ни веднъж.

Кон го стъпка веднъж на хармана,
цяла есен не беше добре,
цяла зима съвсем не стана
и я викна един ден:
– Ще се мре.

Ти прощавай, бях лошав, верно.
Колко пъти те бих до кръв.
Не че беше сърцето ми черно –
животът ми беше такъв!

И изгледа я дълго-дълго.
Не я беше гледал така.
Тя ръка му целуна мълком,
той целуна й мълком ръка.

И с ръцете, дето я биха,
с тия, същите тежки ръце
той пръв път я помилва тихо,
просълзен,
от сърце…

Изведнъж тя заплака и екът
на плача й поде надалек,
че сега си отиде човекът!
Най-добрият човек!

1957

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: