Alexander Gerov – Tượng đá Sphinx


Những xúc cảm, những mộng mơ trỗi dậy…
Đáng lẽ ta phải nuôi dưỡng chúng dạt dào,
Đáng lẽ chúng phải khiến ta đặt tình cảm vào,
Và làm cho ta tan ra trong hạnh phúc.

Nhưng ta vốn bị thói xấu xa giáo dục,
Cứ muốn đem ra mà kiểm chứng lung tung,
Cứ muốn hiểu và thử thách không ngừng,
Cho đến khi làm tất cả chúng chết khô đáng tiếc.

Và kẻ trong lòng đã xuất hiện xúc cảm với mộng mơ,
Bấy giờ mới đứng trơ một mình dưới bầu trời biếc;
Và nét mặt y cứng lại như đá chết đờ,
Như mặt tượng “Sphinx” thẫn thờ thuở trước.

Alexandre Gerov

СФИНКС

На Банчо Банов

Възникват чувствата, копнежите…
Би трябвало да ги щадим.
Би трябвало да ни разнежват те
и в щастие да се топим.

Но ние лошо сме възпитани.
Ний искаме да проверим,
да разберем и да изпитаме,
додето всичко умъртвим.

И този, в който са възникнали,
остава сам под свода син;
и стават каменни чертите му
като на страшен древен сфинкс.

Александър Геров

Alexander Gerov – người cô độc không thể hiểu được

Gerov là người lạ lùng nhất giữa tất cả các nhà thơ tạo ra không gian văn học Bulgaria. Một số người coi ông là bị điên, những người khác bảo là ông làm ra vẻ điên, số người thứ ba thì yêu quý ông và đang tìm kiếm một mở để khóa biểu của mình. Ông không phải bị đóng viên, mà đúng hơn là một viên nang ngoài hành tinh, được gửi đến mảnh đất hoang vắng này từ chuyên viên máy tính để cho thấy sống ở trong cái chết là gì và chẳng hề quan tâm về nó. Tên tuổi của ông tỏa sáng giữa những nhà thơ thuộc lớp ưu tú của thơ ca Bulgaria sẽ mãi mãi sống trong tinh thần của Debelyanov, Vutimski, Furnashiev, Hristo Fotev, Konstantin Pavlov…

Cho đến ngày cuối cùng của đời mình – ngày 22/12/1997, khi 78 tuổi trở về với các vì sao mà cả đời ông tìm kiếm, ông vãn không lấy điếu thuốc ra khỏi miệng. Cả đời ông chỉ yêu có một người phụ nữ – Tảma của ông, mà Chúa đã gọi đi trước ông tụ họp trước khi ông. Các bài thơ tình yêu của ông đều tặng riêng cho vợ, mà ông vẫn tiếp tục giao tiếp sau cái chết của bà .

Александър Геров

Александър Цветков Геров е български поет, писател, журналист. Роден е в София на 15 май 1919 г. Завършва гимназия и след това право в Софийския университет. В началото на 1944 г. е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи като редактор в радио „София“, в сп. „Киноизкуство“, във в. „Кооперативно село“, в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. Умира в София през 1997 г. след продължително боледуване.

Творчество Редактиране

За първи път публикува проза в един сливенски вестник, когато е на 11 години. Сътрудничи на детски и ученически издания. Участва в литературния сборник „Праг“. Александър Геров е автор и на произведения за деца.

Любовните си стихотворения посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта й.

Александър Геров – непроницаемият самотник

Геров е най-странният измежду всички поети, които е раждал българският космос. Някои го смятаха за луд, други – че се прави на луд, трети като мен – а ние бяхме мнозинство, го обичахме и търсехме пролука към неговата привидна заключеност. Не беше капсулиран, а по-скоро бе извънземна капсула, пратена на тази пуста откъм чешити земя, да покаже какво е да живееш в смъртта и да не ти пука от нея. Името му блести между поетите от елитната група на българската поезия, която завинаги ще обитават духовете на Дебелянов, Вутимски, Фурнаджиев, Христо Фотев, Константин Павлов…

До сетния си ден – 22 декември 1997 г., когато на 78 години се завърна при звездите, към които цял живот се стремеше, той не свали цигара от устата си. Пушеше красиво, вдъхновено, беше част от тютюневите облаци, стоеше сред тях като пророк, около когото са запалили благоухайни треви. (Някога тютюнът ухаеше, сега мирише и дори смърди.) Беше влюбен в една единствена жена – неговата Тамара, която Бог прибра преди него и Сашо Геров, както всички го наричахме, буквално осиротя като дете, гениално по особен начин, за което няма кой да се грижи.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: