Hitar Petar, nhân vật nông dân láu cá điển hình Bulgaria


Có thể nói, thể loại truyện cười dân gian châm biếm luôn là đề tài của các sĩ tử trí thức xưa, nhằm chế giễu hay đã kích một điều gì đó hay một ai đó hống hách, cửa quyền, áp chế dân lành mà họ không thể làm gì được. Để thỏa lòng, người ta nghĩ ra truyện châm biếm kể cho nhau nghe và cười sảng khoái.

Trong văn hoá dân gian Bulgaria có truyền thống từ nhiều thế kỷ luôn chế giễu những kẻ chức sắc (như các quý tộc, giáo sĩ, những kẻ cho vay  tiền hay cường hào địa chủ). Trong các câu chuyện châm biếm chúng thường bị dìm xuống như những kẻ thường xuyên bị lừa và thảm hại bởi thuộc hạ của mình là những người lao động và đầy  tớ. Lúc đầu, họ là những người đơn giản từ quần chúng với những cái tên mơ hồ, nhưng sau đó tại các vùng ở Bulgaria xuất hiện nhân vật nổi tiếng nhất của các chuyện cười châm biếm dân gian Bulgaria – Hitar Petar.

Hitar Petar là một nhân vật nông dân nghèo nhưng sở hữu đáng kể sự quỷ quyệt, trí thông minh và mưu kế. Ông là một người xảo quyệt, hơi nham hiểm và thậm chí đôi khi khá tàn nhẫn. Ông thường được trình bày như một “điển hình Bulgaria” luôn chống lại các quý tộc giàu có, các giáo sĩ và những người cho vay tiền hoặc nhân vật “điển hình Ottoman ” – Nasreddin , người luôn bị Hitar Petar tìm cách đánh lừa . Vì thế, Hitar Petar được coi là một hình tượng tích cực và là anh hùng của quần chúng dân gian.

Về nhân vật này người ta đã kể những giai thoại tiếu lâm tại hầu hết các vùng đất ở Bulgaria từ tận 400 năm trước đây, mặc dù vậy vẫn còn tranh cãi về nơi sinh của ông. Theo Velichko Valchev, một trong những nhà nghiên cứu lớn nhất những giai thoại về Hitar Petar, nhân vật này đến từ ngôi làng vùng Gradeshnitsa Mariovo, gần Prilep, nhưng số khác lại cho rằng ông ta là từ Ruse, Haskovo hay Gabrovo. Câu trả lời chính xác có thể không bao giờ có bởi nguyên nhân dù gì thì Hitar Petar vẫn là kết quả của trí tưởng tượng quần chúng, chứ không phải là con người tồn tại thực sự. Các nhân vật truyền thống Bulgaria được sinh ra tương tự như Nostradin Hoxzha, nhân vật văn học, bước vào nghệ thuật sáng tác của Bulgaria trong thời kỳ Ottoman. Trong các giai thoại ngắn họ thường đối nghịch nhau nhờ trí óc sắc sảo và tinh ranh. Tuy nhiên , cuối cùng Hitar Petar luôn là người chiến thắng, còn những câu chuyện về ông đã được đưa vào giảng dạy cho các thế hệ ở Bulgaria và đã trở thành bài đọc yêu thích của người lớn và trẻ nhỏ.

Hitar Petar giống tương tự như các nhân vật khác của văn học dân gian châu Âu và phương Đông, nổi tiếng hơn cả là Nasreddin của dân gian Hồi giáo, Till Eulenspiegel của Đức, Csalóka Péter của Hungary và Hershele Ostropoler của người Do Thái.

“Как Хитър Петър получил името си”

В българския фолклор съществува многовековна традиция за осмиване на високопоставените лица (като царски чиновници, бирници и чорбаджии) в българската държава. Това се е правело с цел народът да се запознае с нечистите им сметки и да осуетяват коварните им замисли. В сатиричните текстове  чиновниците са омаловажавани като най-често са надхитрявани и направени да изглеждат жалки от своите подчинени като ратаи и чираци. В началото те били прости хора от народа с неопределени имена, но по-късно по българските земи се появява най-известният герой от българския комичен фолклор – Хитър Петър.  За него са се разказвали анекдоти из почти всички български земи още преди 400г., въпреки това все още съществуват спорове за родното му място. Според един от най-големите изследователи на анекдотите за Хитър Петър – Величко Вълчев героят е  родом от  село Градешница, област Мариово, край Прилеп, но други твърдят, че той е от Русенско, Хасковско или Габровско. Точен отговор може би никога няма да бъде даден поради причината, че все пак Хитър Петър е плод на народното въображение, а не реално съществуващ човек.  Традиционният български герой възниква като аналог на Нострадин Ходжа, литературен персонаж, навлязъл в българското творчество по време на османския период. В кратките анекдоти те често се противопоставят един на друг с помощта на остроумието и хитростта. Въпреки това в крайна сметка Хитър Петър винаги е победител, а историите за него са послужили за поучаването на поколения българи и са се превърнали в любимо четиво на малки и големи.

742889__337

КАК ХИТЪР ПЕТЪР ПОЛУЧИЛ ИМЕТО СИ

Когато бил малко момче Хитър Петър се цанил слуга у един господар. Една зимна вечер господарят му приготвил богати гозби и поканил гости. Било много студено, а господарят му казал:

— Петре, иди при пътните врата, та като дохождат гостите, да им отваряш вратата.

Петър стоял зад вратата, мръзнал, отварял, затварял, но намислил да направи една хитрина. Заключил вратата и когато повиквал някой, той го питал: „Кой си ти? Кажи си името, та да ти отворя.“ Които си казвали името, отварял им, а които не си казвали името, не им отварял и те се връщали разсърдени.

Петровият господар се ядосал на тия, що били поканени и не дошли, а пък те му се сърдели, че слугата му не ги пускал да влязат. За да се сдобрят Петровият господар им направил угощение в друга къща, като не щели да дойдат в къщата му. Там пак Петър слугувал.

Като се наяли и напили, господарят му отделил от останалото ядене и му казал:

— Петре, тези гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на тоя, който ме най-много обича.

Петър занесъл яденето. Вкъщи го посрещнало кучето и от радост взело да си върти опашката. Петър помислил, че то най-много обича господаря му, и му дал яденето.

Като се върнал по-късно господарят му, жена му казала сърдито:

— Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко, та да проводите и аз да накуся?

— Как, не ти ли донесе слугата?

— Не! — казала тя.

— Петре, ти кому даде снощи онова ядене? — попитал той слугата си.

— Дадох го на тоя, който те най-много обича — отвърнал Петър.

— Че кой ме повече обича освен жена ми?

— Не. кучето ти повече те обича! — рекъл Петър. После повикал кучето и казал на господаря си да го удари и той го ударил. Кучето взело да квичи и избягало.

— Повикай го сега — казал Петър. Господарят го повикал. То дошло при него и взело да му се умилква.— Иди сега и направи същото на жена си! — казал Петър.

Господарят му отишел и ударил на жена си една плесница, леко, на шега. Тя още повече се разсърдила и побягнала. Мъжът й я викал и казвал: „Върни се, ела си, това е шега!“ Но тя не го слушала и избягала при баща си. Мъжът й пращал няколко пъти да я викат, но тя не искала да се върне.

— Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега какво да правим, като не се връща жена ми?

— Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне — дори боса — при тебе!

Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и половин кило масло, минал из улицата, дето била господарката му, и почнал да вика:

— Купувам кокошки и масло! Който има за Продан, донасяйте!

Жената, като познала Петра по гласа, веднага излязла на пътя и го запитала:

— Какво е това, Петре? Защо ги купуваш тези кокошки?

— Какво ще е! Ти като не си дойде, приятелите на господаря го убедиха да си вземе друга жена, по-хубава от тебе! Довечера ще имаме сватба, та затова купувам масло и кокошки.

Тогава жената, без да гледа, че е боса, тичешком се върнала у дома си и се примирила с мъжа си.

И оттогава нарекли Петра Хитър Петър.

КРАЙ.

bulgarianhistory.org

***

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: