Nếu anh có em – Ilya Velchev


Nếu anh có em
trong thế giới này,
sẽ có chim bay trên bầu trời hoang vu.
Nếu anh có em
trong thế giới này,
sẽ có thuyền trên biển tối âm u.
Nếu anh có em
trong thế giới này,
sẽ có lửa ấm cả trong những ngày lạnh giá.
Nếu anh có em . . .

Nếu anh không có em
trong thế giới này,
trái tim anh sẽ thành bánh mì cho chim chóc .
Nếu anh không có em
trong thế giới này,
đôi mắt anh sẽ chết đối với tình yêu.
Nếu anh không có em
trong thế giới này,
từ linh hồn mình anh sẽ tạo ra em mãi mãi .
Nếu anh không có em . . .

Thế giới này là dịu dàng cho hai người,
thế giới này chật hẹp cho một mình anh thôi.
Lòng chung thuỷ là muối của cuộc đời,
sự phản bội nỗi nhục đớn hèn đen tối.

Ilya Velchev

АКО ТЕ ИМА

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

Иля Велчев.

ИЛЯ ВЕЛЧЕВ
български писател и режисьор
Роден : 26 февруари 1947 г.

Режисьор на девет игрални филма и сценарист на пет от тях.
Режисьор и сценарист на три експериментални телевизионни театрални постановки, Златен фонд на БНТ.
Автор на текстовете на петдесет песни.

През 2012 г. му е присъдено най-високото държавно отличие за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата – орден „Св. Св. Кирил и Методий – първа степен“, което отказва да приеме.

Носител на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за Принос към българското филмово изкуство.

Носител на Наградата за духовност „Ако си дал“ присъдена му от най-голямата обществена организация в България – Конфедерацията на независимите синдикати.

През 2013 г. песента му „Ако си дал“ е обявена за „Най-великата българска песен на всички времена“.

Негови творби са преведени в Италия, Полша, Русия, Чехия, Турция, Унгария, Сирия, Ирак, Куба, Румъния, Сърбия, Германия и др. Филмите му са гледани от милиони зрители в България и десетки милиони в чужбина.

Завършил е режисура на игралния и телевизионния филм във Висшия държавен институт по кинематография в Москва с диплом за отличие.

Дебютният му филм „Мандолината“ му донася Наградата на критиката на Първия международен кинофестивал в Багдат. Селектиран е за участие във фестивалите в Манхайм, Монтрьо и Берлин. Критиката го определя за един от седемте ретроспективни филма на българското кино.

Филмите му „Мандолината“, „Дубльорът“ и „Сладко и горчиво“ са отбелязани в Енциклопедията на българското кино като филми с принос към националното киноизкуство. „Сладко и горчиво“ има над 1 300 000 зрители в България.

Негови филми имат пет награди на Националния филмов фестивал „Златната роза“, две лауреатства, дипломи за участие на международните кино-форуми в Берлин, Москва, Хавана, Петербург, Талин, Краков и др. С негови филми са откривани три национални прегледа на младото кино и седмици на българското кино в чужбина.

Сценарист и режисьор е на първия български игрален експериментален видеофилм ,,Последната възможност“. Той прокарва път за нов ефективен икономически подход при производството на филми и нова филмова естетика. Филмът е отличен с Голямата награда на зрителите „Кристална роза“ на 23-тия международен кинофестивал в Прага през 1986 г.

Режисьор е на първият ко-продукционен филмов сериал с европейска телевизия, италианската РАИ-1, „Завръщане от Рим“ – 1977 г. Той носи смели идеи в българското киноизкуство за свободата на личния избор. Филмът е продаден в много страни, включително в САЩ и Русия. Забранен от тогавашната власт заради „Нарушаване на културната политика на партията, опит за налагане на друга културна политика и пропагандиране на западен начин на живот“. Уволнен е от Българската кинематография и с години му се забранява да снима кино и да публикува книгите си. След случая със „Завръщане от Рим“ е обявен от радио „Свободна Европа“ за дисидент. Предложенията на западно германската филмова къща „Зенит филм“ с клон в Холивуд, да снима в чужбина са стопирани от министерство на културата през осемдесетте години. Стопирани са и предложенията към него и на други западни кино-продуценти. Филмите му „От другата страна на огледалото“ и „Ако те има“ са цензурирани и изрязвани в негатив.

„От другата страна на огледалото“ е селектиран за Берлинския кинофестивал, но не е изпратен. Завършването на филма съвпада със забраната на „Завръщане от Рим“.

През 1983 г. „Ако те има“ е посочен от публиката за най-добър филм, сценарий и режисура на годишната анкета на Българската кинематография.

Анкета на Съюза на писателите през 1982 г. посочва книгата му „Тайни стихотворения“ за една от петте най-търсени книги.

Поетичната книга „Любовта на въжето към птицата“, след десет години задържане в издателството, е претопена в началото на 1989 г., няколко дни след излизането ѝ. Романът „Филмът на живота“ през 1987 г. е обвинен на заседание на Политбюро в „Опит за дискредитиране на Политбюро и дисидентски призиви“.

Негови книги са номинирани за книги на годината. Читатели и критика определят поезията му като част от съкровищницата на българската лирика, повечето от книгите му, като новаторски в съвременната българска литература. Книгите му имат многохилядни тиражи. През 1990 г. романът „Банда“ събира сто и единадесет хиляден тираж и получава наградата на „Българска книга“ за най-търсен автор. Има стотици публикации в специализирания и периодичния печат.

Песни по негови стихове имат международни и български награди. Четири от тях са в десетте златни български песни, според класацията на БНР – „Ако си дал“, „Осъдени души“, „Стари мой приятелю“ и „Блус за двама“.

След написването на песента „Ако си дал“ през 1978 г., символ на неговата позиция и като творец, и като гражданин, е извикан на предупредителен разпит в Държавна сигурност, заради „Стихове и поведение, критични към Генералния секретар на партията“. Песента за дълго е забранена за излъчване по телевизията и радиото.

През 2013 г. “Ако си дал“, превърнала се в своеобразен морален химн, е избрана от хората за „Най-великата българска песен на всички времена“.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: