70 năm Bulgaria tuyên bố là nước Cộng hoà Nhân dân


Ngày 15 tháng 9 năm 1946 Bulgaria được tuyên bố là nước Cộng hòa Nhân dân Bulgaria.

Ngày 15 tháng 9 năm 1946 Nữ hoàng Ioanna (Giovanna), vợ của nhà vua quá cố Boris III phải chịu nỗi đau kép. Với cuộc trưng cầu dân ý chế độ quân chủ ở Bulgaria đã bị bãi bỏ và Bulgaria tuyên bố là một nước cộng hòa; còn Bà nhận được tối hậu thư từ chính phủ trong ngày hôm sau phải vĩnh viễn ra khỏi biên giới đất nước cùng với các con của mình – vua Simeon II 9 tuổi và Công chúa Marie-Louise 13 tuổi.

Trong cuộc trưng cầu dân ý tiến hành vào ngày 8/9/1946 về vấn đề nên duy trì chế độ quân chủ hay đưa Bulgaria thành một nước cộng hòa, kết quả là 95,6% số phiếu ủng hộ thành lập nền cộng hòa. Việc bãi bỏ chế độ quân chủ ở các nước bại trận trong Chiến tranh thế giới thứ nhất và thứ hai là quá trình địa chính trị , chủ yếu được thực hiện bởi các thành viên chiến thắng. Hơn nữa, lúc đó không thể chờ đợi được sự ủng hộ rộng rãi của công chúng cho một triều đại gắn liền với hai thảm họa quốc gia.

Gần như ngay lập tức sau đó, ngày 15/9/1946,  kỳ họp thường kỳ lần thứ 26 của Quốc hội tuyên bố Bulgaria là nước Cộng hòa Nhân dân. Chủ tịch lâm thời của nước cộng hòa là Vasil Kolarov, nhân vật số ba trong Đảng Cộng sản, cũng là người đứng đầu Quốc hội. Gia đình hoàng gia phải rời khỏi đất nước ngay trong ngày hôm sau. Ngày 16/9/1946 Nữ hoàng Giovanna và các con rời Bulgaria và đi đến Ai Cập, năm 1951 họ chuyển đến Tây Ban Nha.

Năm 2001 cựu vương Simeon II trở về Bulgaria và trở thành Thủ tướng. Điều này tạo cho ông cơ hội đòi lại phần lớn tài sản ở trong nước, kể cả một số thứ chưa từng thuộc về Hoàng gia.

Bulgaria mang tên là nước Cộng hoà Nhân dân cho đến ngày 15/11/1990, sau đó được đổi tên thành Cộng hòa Bulgaria.

Theo novinar.bg và bnr.bg

15.9.1946 г. България е провъзгласена за Народна република

На 15 септември 1946 г. царица Йоана, съпругата на починалия български монарх Борис ІІІ, понася двоен удар. С референдум е отменена монархията и България е обявена за република; а самата тя получава ултиматум от правителството на следващия ден да напусне завинаги пределите на страната заедно с невръстните си деца – деветгодишния цар Симеон ІІ и 13-годишната му сестра княгиня Мария-Луиза. В референдума 95 на сто от българите гласуват против монархията. С подобни почти 100-процентови вотове народът ни ще трябва да свиква през следващите 43 години, когато на власт неизменно е БКП.

През септември 1946 г. България, която е сред държавите, загубили Втората световна война, практически е все още окупирана от съветските войски и гласуването на референдума е далеч от днешното ни разбиране за свободен вот. Зад паравана на коалиционното правителство на Отечествения фронт новата комунистическа власт съвсем не пипа с кадифени ръкавици. От декември 1944 до април 1945 г. действа т.нар. Народен съд. Там „съдят” все хора от елита, които не могат току-така да „изчезнат безследно”, както това се случва на множество видни люде в страната. С този жесток удар са унищожени Регентството, повече от половината от ХХV-то Обикновено народно събрание, представители на висшата държавна администрация, на стопанския и интелектуален елит.

Защо тогава да не обявят за валидни и резултатите от един референдум, който е напълно незаконен? Според Търновската конституция не може да се провежда такова допитване до народа, защото тя не предвижда смяна на държавното устройство. Все пак, има възможност за промяна в нея, ако бъде свикано Велико народно събрание. Това обаче може да се случи само с решение на монарха, който тогава е едва 9-годишен.

Нищо не може да спре обаче пропагандната машина, която в навечерието на гласуването на пълни обороти обработва народонаселението. Телевизия още няма, радиото тогава не е така разпространено, затова основният канал за агитация са вестниците. А те отразяват само една гледна точка – на отечественофронтовската власт, и една позиция: отмяна на монархията. Страхът е толкова голям, че и църквата се огъва. За това свидетелства писмо на Доростолския митрополит Михаил, в което признава, че е негова инициатива името на царя да спре да се споменава по време на църковни служби.

„Що се касае лично до моето участие по въпроса за референдума, за неизлишно считам да ви уведомя, че по моя и на врачанския митрополит инициатива се взе преди месец време решението на Св. Синод, и то извън сесия, да се преустанови поменуването на царя в църквата…”

Въпреки че е незаконен, референдумът все пак се провежда на 8 септември 1946 г. 95,63 % от гласовете са „за” република. Независимо от повсеместните фалшификации, резултатите не са оспорени.

Необходимо е обаче да се знае, че премахването на монархиите в страните, победени в Първата и Втората световна война, е геополитически процес, до голяма степен дирижиран от държавите-победителки. Освен това, тогава не е можело да се очаква особено широка обществена подкрепа за династия, свързана с две национални катастрофи.

На 15 септември 1946 г. 26-то Обикновено народно събрание обявява България за Народна република. Временен председател на републиката става Васил Коларов, бидейки шеф на парламента. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.На 16 септември 1946 г. царица Йоанна и децата й се разделят с България и се отправят към Египет.

В Златния фонд на БНР се пазят спомените на Царица Йоана за последните часове на семейството й в България.

play
00:00 / 00:00
„На 16 септември отидохме в Истанбул, където турците бяха извънредно любезни. Отидохме в Александрия, където баща ми и майка ми живееха тогава – крал Виктор Емануил ІІІ и кралица Елена. Намерихме една малка вила и стояхме там 5 години. Симеон не знаеше английски и отиде във Виктория колидж, който е най-големият колеж в Северна Африка. Стоя там и научи английски перфектно. Много добре учеше там. Дъщеря ми отиваше при едни калугерки.”

А изпратиха ли Ви, когато заминавахте?

Двама-трима души. Един, който бил регент – професор Ганев /Венелин/.

А с добри думи ли Ви изпратиха?

Нямаше кой. Двама ни дадоха – един генерал и двама други ни акомпанираха до Александрия. После си отидоха.

Симеон и Мария-Луиза как възприемаха пътуването?

Знаете какви са децата. Интересуват се за всичко, гледат.

Имаха ли чувството, че напускат страната за по-дълго време?

Да, знаеха, разбира се, и аз го знаех добре.

/Интервюто с царица Йоана е взето от Аглая Коцева/

Референдумът през 1946 г. е един от моментите на ликвидиране на българската държавност, защото, както показва новата ни история, външните сили, които са посягали на монархията у нас, винаги са го правили с цел да дестабилизират държавата и наложат своето влияние в нея.

***

Заслугата за окончателното сваляне от обществения дневен ред на въпроса дали законно е проведен референдумът за република е лично на бившия цар Симеон ІІ. През 2001 г. той стана премиер на страната ни и по този начин окончателно легитимира републиканската форма на управление. Това, разбира се, не беше съвсем безкористно от негова страна, защото му даде възможност за си реституира голяма част от имотите и дори да настоява за такива, които никога не са били притежание за царската фамилия.

Страната носи абревиатурата НРБ до 15 ноември 1990 г., когато е преименувана на Република България.

Bnr.bg / novinar.bg

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: