Elin Pelin – người hát và vẽ tranh về làng quê Bulgaria


Hôm nay, ngày 18 tháng Bảy, kỷ niệm 139 năm ngày sinh của nhà kinh điển Elin Pelin (bút danh của Dimiter Ivanov Stoyanov). Sáng tác của ông là nghiên cứu thâm nhập vào bản chất tinh thần của con người, vào thế giới thân tình và tiếp xúc của họ với môi trường tự nhiên và xã hội. Tác phẩm của ông đã được dịch sang hơn 40 thứ tiếng. Sự nghiệp sáng tác chú trọng dân tộc của ông có ảnh hưởng tích cực tới sự phát triển của tư tưởng nghệ thuật ở Bulgaria.

Elin Pelin bắt đầu viết từ khi còn là học sinh ở làng. Ông lớn lên trong một môi trường mà giáo dục được đánh giá cao. Cha ông thường xuyên mang về nhà sách mua từ chợ ở thành phố nơi ông bán vôi.

Cuộc sống khiêm tốn, tư tưởng đánh thức hồi sinh dòng giống không cho phép cha ông để cho mười một đứa con của mình thiếu học. Hai con trai của ông tốt nghiệp đại học, và với chi phí của riêng mình ông Ivan đã mở một trường học tại nhà riêng của mình. Sau này Elin Pelin nói rằng tại thời điểm đó cha ông là người biết chữ duy nhất trong làng .

Dimitar Stoyanov dạy học ở Baylovo, sau đó cố gắng để thi vào Trường Hội hoạ. Vẽ tranh, cùng với đọc sách, là một trong những niềm đam mê lớn nhất của ông. Không được chấp nhận vào trường, ông trở về Baylovo nơi hai năm tiếp theo ông đã viết tác phẩm nghiêm túc đầu tiên của mình.

Từ mùa thu năm 1899, ông định cư tại Sofia, nơi ông bị áp lực bởi các vấn đề tài chính nghiêm trọng. Ông làm thủ thư tại Thư viện Đại học Tổng hợp, sau đó được biệt phái sang Paris, rồi làm việc ở Thư viện Quốc gia ở Sofia, người phụ trách tại nhà bảo tàng “Ivan Vazov”, nơi ông làm việc cho đến khi nghỉ hưu.

Elin Pelin bắt đầu viết từ khi là học sinh. Năm 1885, ông xuất bản tác phẩm đầu tiên của mình: truyện ngắn “Tổ quốc thân yêu” trên tạp chí “Tuyển tập người lính”, câu chuyện “Trên mộ mẹ” trong tạp chí sinh viên “Izvor”, bài thơ “Mùa đông” và “Lời chào”… Dưới bài thơ “Nỗi buồn lặng yên” (tháng 11/1897) được in trong tạp chí “Góc nhìn Bulgaria” lần đầu tiên ông ký với bút danh Elin Pelin. Trong những năm thời thanh niên  ông bị cuốn hút hơn với thơ. Tác phẩm của ông công trình thiên về truyện ngắn và tiểu thuyết, trong khi vẫn tiếp tục viết cho trẻ em và những bài thơ hài hước.

Elin Pelin là một trong những hoạ sĩ vĩ đại nhất về làng quê Bulgaria, một bậc thầy về truyện ngắn trong văn học Bulgaria. Ông nhận biết chi tiết về đời sống nông thôn, phía sau sự bình dị và cuộc sống thường ngày ông khám phá ra xu hướng xã hội nhất định và đã viết những câu chuyện chín muồi đầu tiên của mình. Ông là tác giả của hàng loạt truyện ngắn, tràn ngập tiếng cười sinh động và vui vẻ, phản ánh hình ảnh người nông dân Bulgaria tinh quái, sẵn sàng cười đùa trong những khoảnh khắc tồi tệ nhất của cuộc sống bất hạnh của mình – dấu hiệu của sức sống bất khuất của tính cách dân gian Bulgaria.

Elin Pelin là thành viên chính thức của Viện Khoa học và cũng là chủ tịch của Hội nhà văn Bulgaria.

139 години от рождението на Елин Пелин – Певецът на българското село

Днес, 18 юли, се навършват 139 години от рождението на класика Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов). Творчеството му е проникновено изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Творбите му са преведени на повече от 40 езика. Национално-самобитното му творчество оказва благотворно въздействие върху развитието на художествената мисъл в България.

Елин Пелин започва да пише още като ученик. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар.
В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен .

Скромният живот, будният възрожденски дух на рода не позволили на баща му да остави единайсетте си деца неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самият Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.

Димитър Стоянов учителства в Байлово, след което прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения.

От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
Работи , като библиотекар в Университетската библиотека , после е командирован в Париж , става пазител в хранилището на Народната библиотека в София , уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ , където работи до пенсионирането си.

През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат , комунистът Станислав Вихров прави опит да убие Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник “Българан” Борис Руменов.

Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1885 обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка” разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор” разказа „На майчин гроб”, стихотворения-та „Зима” и „Привет”. Под стихотворението „Тихи тъги” (ноем. 1897), отпечатано в сп. „Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот — белег на несломената жизненост на българския национален характер.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител — „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите и?. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст божия“, „Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот.

Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.

Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.

До края на живота си Елин Пелин е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН , а също председател на Съюза на българските писатели.

Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.

zamatura.eu

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: