Ivan Vazov – Ông tổ của nền văn học Bulgaria


Sinh: 9 tháng 7 năm 1850, Plovdiv, Bulgaria
Mất: 22 tháng 9 năm 1921, Sofia, Bulgaria

Ivan Vazov là nhà thơ và nhà văn Bulgaria, thường được gọi là “Ông tổ của nền văn học Bulgaria”. Sáng tác của ông là sự phản ánh của hai thời đại lịch sử – thời Phục hưng và Bulgaria sau Giải phóng. Ivan Vazov là Viện sĩ Viện Hàn lâm Khoa học và Bộ trưởng Bộ Giáo dục Bulgaria của Đảng Nhân dân. Ông đã được tặng Huy chương vàng về Khoa học và Nghệ thuật (1896). Năm 1917, ông được đề cử bởi Ivan Shishmanov cho giải Nobel về Văn học.

Ivan Vazov sáng tác trong hầu hết tất cả các thể loại, bao gồm cả dịch văn học nước ngoài. Nhà văn-nhà yêu nước không hề biết giới hạn trong thể hiện tình yêu đối với Bulgaria trong tác phẩm của mình. Tuyến cốt truyện chủ yếu là tôn vinh hàng ngàn người Bulgaria đã được biết đến và chưa được biết đến hy sinh vì lợi ích chung, những người Bulgaria cùng khổ ở nước ngoài, nhẫn nhịn đối với những lời lăng mạ và khinh miệt của người bản địa, nhưng chờ đợi với ngọn lửa không bao giờ tắt thời khắc sẽ bay cao như chim ưng tự do, lịch sử như là thước đo của chủ nghĩa anh hùng mà cần phải nhớ, vẻ đẹp của ngôn ngữ tiếng Bulgaria mạnh mẽ và hùng tráng, là lý do chính cho việc bảo tồn bản sắc Bulgaria trong thời kỳ đô hộ của Ottoman, và không kém phần quan trọng là khủng hoảng và mâu thuẫn xã hội của Bulgaria sau Giải phóng. Vazov với nỗi buồn không che giấu đã phản ánh sự thờ ơ của xã hội tư bản mới đối với quá khứ và những người anh hùng dân tộc, đã chiến thắng với nỗ lực phi thường để giành lại nền tự do mơ ước…

Ivan Vazov là nhà văn Bulgaria được đọc nhiều nhất và nổi tiếng nhất. Năm 1920 ông được tôn làm nhà thơ dân tộc. Tiểu thuyết “Dưới ách” của ông đã được dịch sang tiếng Việt.

Khúc mở đầu

Ôi! tôi biết những ca khúc mới của tôi
Sẽ trôi đi không lưu vết tích
Tiếng vang yếu ớt của một giờ đẹp đẽ lớn lao
Chúng không được một giọng nào đón hát.

Ôi! tôi biết rằng những bài ca khúc
Đã như hoa thu tan mất dần dà
Như những lá cuối cùng rụng rứt
Dưới trời thu trận gió bứt đưa xa

Tuy nhiên tôi còn cứ hát ca
Tâm hồn tôi ngân nga không cưỡng được
Hãy hỏi cây lim cây táu tại sao mà
Chúng rên rỉ dưới cơn bão ngược

Hỏi tại sao con chim lên tiếng hót
Chào ngày lên hửng phía chân trời?
Hỏi vì sao tiếng vọng trong rừng đáp
Mỗi tiếng động gần, mỗi thoáng run xa?

Thơ Ivan Vazov
Xuân Diệu dịch

Пролог

О, знам, че мойте нови песни
ще отлетят безследно; знам,
че отзив слаб на час голям,
те ще заглъхнат пак безвестни.

О, знам, че мойте песни веч
на есента цветя са бледни,
на есента листа последни,
що вятър ще отвей далеч.

Но що от туй? Аз пея пак!
Душа ми пей въпреки мене…
Попитай, що шумти и стене
при буря глухия букак?

Защо и птичка с звучен клик
денят здрависва, кой се ражда,
защо и екът се обажда
в леса на всякой гръм и вик?

Пожелание за първи учебен ден

Tới trường

Cháu bé con xinh xắn,
Chú gà con đáng yêu,
Quyển sách kẹp dưới nách
Đi đâu vậy cháu yêu?

Cháu đi học bà ơi,
dù vẫn còn non nớt,
cháu sẽ học thật tốt,
sách giúp cháu nên người.

Thơ Ivan Vazov
Thanh Hằng dịch

УЧИЛИЩЕ

Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

 ИВАН ВАЗОВ – Патриархът на българската литература

Академик Иван Вазов е български поет и писател. Творчеството му е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896). През 1917 година е номиниран от Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.
Вазов твори в почти всички жанрове, включително прави преводи на чужда литература. Писателят-родолюбец не познава рамки в претворяването любовта си към България в своите произведения. Основни сюжетни линии са прославата на хилядите знайни и незнайни българи, умрели за общото благо, клетниците от българско потекло в Чужбина, примиряващи се с хулите и презрителното отношение на местните, но чакащи с неугасващ плам момента в който ще полетят като орли към Свободата, историята като мерило за героичност, която трябва да се помни, прелестта на българския език, чиято мощ и величие, е главната причина за съхранението на българската идентичност през периода на Османско владичество(той трябва да бъде възвеличаван и възхваляван, а не хулен от злонамерени врагове на родното), и не на последно място кризата и социалните противоречия на Следосвобожденска България. Вазов с неприкрита тъга отразява безразличието на новообразуващото се капиталистическо общество към миналото и националните герои, извоювали с неимоверни усилия така бленуваната Свобода…

 

***
За любовта не говори…

За любовта не говори
и красотата не хвали ми,
огънят ѝ още ме гори
и раните са нелечими.

Със самий ад се запознах,
изчерпах всичкото блаженство
и йощ отрано разумях,
че няма щастье, съвършенство.

Разбит съм вече… нямам страст!
За нови бури се не готвя
и равнодушно гледам аз
къде да хвърля вече котва.

Пловдив, 1881

***
Към свободата

Богиньо страшна на свободата,
почитам твоя свет олтар
ти пълниш с плач и гръм природата
и вливаш във душите жар.

Пред твоя пряпорец коронит
бледнеят, люшка се светът
ти раждаш генийте, Дантоните,
що бутат тронове и мрът.

Ти даваш вяра, мощ на робите,
ти пълниш целий свят с борба,
полята с кръв и с кости гробите,
и вдигаш мъртвите с тръба.

Но колко слепи йощ не чувствуват
величьето на твоя дар,
а други с твойто знаме блудствуват,
търгуват с твоя свет олтар.

И колко викат днес: народни сме!
Дорде народа оковът,
знам други, що крещат: свободни сме! —
да тъпчат слабите в светът.

Аз зная роби що покорствуват,
и пак свободни се зовят,
ти имаш жреци, що притворствуват,
ти имаш войни, дето спят.

Вдигни, свободо, меч божествени,
блъсни тоз роб и тоз тиран,
що каля твойте поли девствени
и стъпя в храма ти пиян.

Слезни, блъсни таз сган безсмислена,
дай на безбожните урок,
и докажи, че ти си истинна,
че ти живейш, че ти си бог!

Иван Вазов
Май 1883

***

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: