Evtim Evtimov – bậc thầy về lời bài hát tình yêu


Hôm nay, 08/6/2016,  một trong những người Bulgaria vĩ đại nhất – nhà thơ, nhà báo, nhà xã hội học EVTIM EVTIMOV đã rời bỏ thế giới sinh tử ở tuổi 83. Một người chỉ đơn giản muốn Tình yêu vì Tình yêu … Ông để lại cho chúng ta áng thơ văn tình yêu tuyệt vời của mình. những lời thơ bất diệt và sẽ tồn tại, tiếp tục chạm vào những sợi dây mỏng manh nhất trong tâm hồn con người và sẽ vẫn như vậy chứng minh rằng”điều to lớn nhất là ở trong những ngày nhỏ bé của chúng ta, đôi khi rất đỗi bình thường …”

Evtim Evtimov là một trong những nhà thơ Bulgaria nổi tiếng nhất, một trong những tác giả được yêu quý nhất, được tìm kiếm nhiều nhất. Evtim Evtimov dành một trong những bài thơ đầu tiên của mình cho Tổ quốc, cho đất nước Bulgaria. Ông viết những bài thơ lấy cảm hứng về thiên nhiên Bulgaria.

Evtim Evtimov viết lời cho hàng trăm bài hát yêu thích được Lili Ivanova, Veselin Marinov, FSB, song ca “FCB” và nhiều ca sĩ khác thể hiện.

Evtim Evtimov là một bậc thầy về lời bài hát tình yêu. Dưới ngòi bút của ông đã ra đời những bài thơ tình cảm động và nhiệt huyết nhất, vẫn gây xúc động hàng thập kỷ sau khi chúng được viết ra. Dưới đây là một số trong số những bài thơ đó:

NẾU EM RA ĐI

Nếu em ra đi trong khoảnh khắc ,
Anh sẽ chôn vùi mắt mình trong đám mây,
và khi đó thật nặng nề trên trái đất.
Không mưa.
Không tuyết.
Không mặt trời.
Chỉ có nỗi đau (từ đó) rơi,
xoá đi những bước cuối cùng
của giấc mơ,
em đã cùng anh chia sẻ,
và trở thành tuần lễ đen tối.
Không đường lối.
Không giấc ngủ.
Không tiếng khóc than.
Nếu em ra đi trong khoảnh khắc.

.

АКО ТИ СИ ОТИДЕШ

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка (оттам) ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
Ако ти си отидеш за миг.

Евтим Евтимов

ЗА ДВЕ РЪЦЕ

.

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа

при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни — било̀ е от любов.

***

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

***

Почина поетът, публицист и общественик Евтим Евтимов

Днес, 8 юни, напусна този тленен свят един от най-големите – поетът ЕВТИМ ЕВТИМОВ, човекът, който просто искаше само обич за обич… Остави ни прекрасната си любовна лирика, а тя е нетленна и ще пребъде, ще продължава да докосва най-тънките струни в човешките души и все така ще доказва,че
“голямото е в малките ни дни, понякога съвсем обикновени…”

Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Евтим Евтимов посвети едни от първите си стихове на Отечеството, на България. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа.

Евтим Евтимов е написал текстовете на стотици любими на българите песни, изпълнявани от Лили Иванова, Веселин Маринов, ФСБ, дует “Шик” и много други.

Евтим Евтимов бе майстор на любовната лирика. Под перото му са излезли едни от най-пламенните и вълнуващи любовни стихове, които вълнуват десетилетия след датата на написването им. Ето част от тях:

ЗА ТЕБ, ЛЮБОВ

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища за теб изстрадах,
аз всеки миг на тебе посветих.

За тебе своето сърце запалих,
за теб разбих заключени врати,
за тебе даже младост не пожалих,
докрая моя да останеш ти.

Ти си моята обич и песен,
моя вечер и моя зора.
Ти си пролет, и лято, и есен –
значи зимата ще е добра.

Аз всички удари след теб събирах –
душата ми едва не изгоря.
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера…

СТРАХ

И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах –
откраднах те с единствената мисъл,
че няма за какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезнем в черквата неделна даже,
забравили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива –
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.
* * *

Ти сега си на морето.
Бият вълните.
и хапят брега,
защото там си с Него.
Падат скалите
и се превръщат в пяна,
защото там си с Него.
Сърцата на облаците се разбиват,
защото там си с Него
Всичко се къса.
Всичко реве.
Всичко протестира.
И боли.
И се мята.
И се разпъва.
А аз?

Евтим Евтимов

СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ…

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал – неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял…
И тъй – живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

НА ПРОЗОРЕЦА

Загребала в ръката си гореща
едно дъждовно облаче над мен,
ти бършеше прозореца отсреща,
от погледите мои замъглен.

Нечути думи, срещи неприети,
изписана от сълзи стъклопис,
изтриваше над мене ти. И ето –
прозорецът отново беше чист.

Просветваха стъхлата като листи.
Изтрити бяха тъмните следи.
А аз си мислех, че небето чистиш,
и падаха в ръцете ми звезди.

Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя
А утре сам ще бъда капка бяла
Под тая необятна синева

Пчелите ще ме търсят по цветята
Щурците – в кладенчета от очи
Земята – в облаците и тревата
А аз ще бъда в твоите очи.

ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ …

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.

ОБИЧАШ МЕ …

Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” (до 1984). Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.

Дълбок поклон!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: