Kỷ niệm 150 năm ngày sinh Pencho Slaveykov


Hôm nay 27 tháng 4 kỷ niệm 150 năm ngày sinh của Pencho Slaveykov, một trong những nhà thơ nổi tiếng nhất Bulgaria trong thế kỷ 19.

Nhân dịp này, Google đã tưởng niệm ngày sinh của ông với một doodle đặc biệt.

Công cụ tìm kiếm trực tuyến phổ biến nhất trên hành tinh được mở ra với hình ảnh của nhà thơ. Nhấp vào hình ảnh , Google đưa chúng ta đến hàng ngàn bài viết về nhà trí tuệ của nhóm “Suy Tưởng”.

Khuôn mặt của Slaveykov sẽ được hiển thị trong suốt cả ngày trong phiên bản tiếng Bulgaria của công cụ tìm kiếm.

Để kỷ niệm 150 năm ngày sinh của Pencho Slaveykov, hôm 18 tháng 4 Ngân hàng Quốc gia Bulgaria đã đưa vào lưu thông đồng xu kỷ niệm bằng đồng. Nó có giá trị danh nghĩa là 2 leva, nhưng sẽ được bán tại các quầy của Ngân hàng Quốc gia với giá 18 leva.

Số đồng tiền lưu thông sẽ là 2.000 đơn vị. Tác giả của thiết kế nghệ thuật là Plamen Chernev.

Hình ảnh của nhà thơ hiện tại đang có trên tờ tiền giấy 50 leva, nhưng theo truyền thống nhân những ngày kỷ niệm tương tự như thế này Ngân hàng sẽ phát hành tiền xu kỷ niệm.

T.H. tổng hợp

Pencho Slaveykov (1866-1912)

Pencho Slaveykov là nhân vật nổi tiếng nhất trong số những nhà sáng tạo lớn của văn học Bulgaria sau ngày giải phóng khỏi ách Thổ Nhĩ Kỳ (1878). Ông là con trai của nhà thơ lớn và nhà ký giả thời Phục hưng Bulgaria Petkov Slaveykov. Ông học mỹ học và triết học tại Laixich (Đức). Năm 22 tuổi ra tập thơ đầu tay “Cây linh lan” rất được hoan nghênh. Năm 1893 được học bổng đi học triết học và văn học Đức, Ý, Anh tại Laixich. Năm 1898 về nước, làm giám đốc Thư viện quốc gia và Nhà hát quốc gia một thời gian. Ông mất tại Ý năm 1912, thọ 49 tuổi.

Xây đài tưởng niệm tại Ý cho nhà thơ Bulgaria thế kỷ 19

Pencho Slaveykov, một trong những nhà thơ nổi tiếng nhất Bulgaria trong thế kỷ 19, sẽ có tượng đài riêng của ông ở thị trấn Brunate tại Ý, theo loan báo của Bộ Văn Hóa hôm Thứ Sáu.

Đây là thị trấn nơi tác giả bài thơ “Ralitsa” và tuyển tập thơ “Island of the Sublime” được an táng năm 1912. Tượng đài được xây bởi kiến trúc sư Valentin Starchev.

Sáng kiến dựng lên tượng đài Slaveykov phát khởi từ cộng đồng dân Bulgaria đang ngụ cư ở Brunate. Thị trưởng của thành phố đã đề nghị đặt tượng trước thư viện thị trấn.

Sinh năm 1866, Pencho Rachev Slaveykov là con trai của nhà thơ nhiều ảnh hưởng Petko Slaveykov. Ông là một trong những người góp mặt trong nhóm văn học Misal (“Suy Tưởng”).

Tác phẩm của Slaveykov có cả các bài thơ và lời nhạc trữ tình. Ông cộng tác với nhiều tạp chí, nơi phát hành các tác phẩm của ông, và có một phần đời ở tại Leipzig để học triết học, nơi ông trở thành quen thuộc với nghệ thuật, tư tưởng và văn chương Đức. Sau khi về lại Bulgaria năm 1898, Slaveykov tham dự nhóm Misal với nhiều nhà thơ nổi tiếng khác.

Ông bị mất chức giám đốc Thư Viện Quốc Gia năm 1911, và rời Bulgaria, sống tại Thụy Sĩ trước khi tới Ý vào cuối tháng 11-1911.

Ông đã cư ngụ ở Rome trong ba tháng, nhưng bỏ đi vào tháng 5-1912 để đi khắp vùng Florence, rồi thung lũng Engadin và các rặng núi để tìm chữa bệnh. Vào cuối tháng mà ông vào thị trấn Brunate gần Hồ Como, nơi ông chết vào ngày 28-5. Vì ông đã chết, lời đề cử đưa ra bởi giáo sư Thụy Điển Al Jensen để xét trao Giải Nobel Văn Chương cho ông đã không được cứu xét bởi Ủy Ban Giải Nobel.

Tác phẩm

– Những giọt lệ trinh
– Mộng mơ
– Tráng ca
– Mơ hạnh phúc
– Hòn đảo của những người cực lạc

Khi mà người ta còn trẻ

Khi mà người ta còn trẻ, mặt trời vàng rợi long lanh
Trái tim như thả con thuyền trên những mộng vàng đẹp đẽ
Khi mà người ta còn trẻ, bàn chân nhẹ nhõm lướt nhanh
Và cả lo nghĩ trên đời cũng thoảng như làn gió nhẹ

Khi mà người ta còn trẻ, cái gì cũng hóa sướng vui
Trái tim không gợn bóng sầu, không một bóng mây buồn ám
Đến cả nỗi khổ đau cũng là suối đôi bờ hoa điểm
Khi mà người ta còn trẻ, ồ, Vâng!, khi tuổi còn xuân!

Докле е младост

Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.

Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост –
докле е младост, ах, докле е младост!

Họ là một trăm hai mươi người

Họ một trăm hai mươi người – chiến sĩ cương kiên
Và tất cả hy sinh ở giữa chiến trường
Bên bờ sông kia sẵn sàng địch nấp
Cơn bất ngờ một loạt súng nổ vang
Họ tất cả ngã xuống vì Tổ quốc
Đâu đây là mộ họ? Họ nghỉ nơi đâu?
Họ nghỉ nơi đâu?

Tiếng còn đồn lại chuyện họ, vùng đây
Tôi đã lắng nghe khi tôi còn nhỏ
Rằng đã đánh nhau trên mảnh đất này
Cờ của tự do bay trên xứ sở
Rằng một anh hùng tuổi trẻ hây hây
Cất tiếng lên vang dội mấy tầng mây
Dội mấy tầng mây

“Ruộng đồng ta từ đây mãi tự do
Nhân dân đã bẻ xích xiềng nô lệ
Một dân tộc đã hồi sinh đứng dậy
Trên đất thiêng đòi dựng lại đời ta
Và chúng tôi đi cứu nước cứu nhà
Giải phóng non sông hay chết vì Tổ quốc
Chết vì Tổ quốc”

Một loạt súng nổ đáp tiếng ca vui
Họ ngã xuống trọn lời thề với Nước
Nhưng ý nguyện thiêng liêng đã thành sự thực
Tháng năm qua đưa lại bình minh
Tự do ngời trên Tổ quốc quang vinh
Nhưng họ nghỉ nơi đâu, những người anh dũng
Những người anh dũng?

Сто двадесет души

Сто двадесет души те бяха на брой.
И паднаха всички при първия бой!
Со залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.
Умряха те всички за родния край…
Къде им е гроба, днес никой не знай –
днес никой не знай!

И тъмна мълма се мълви зарад тях,
аз чувах я още дете като бях,
че тука извел ги млад дивен юнак.
Над робска земя се свободен байрак
развял. И зачул се високо гласа
на младий войвода, далеч в небеса –
далеч в небеса!

“Свобода в гори и поля прогърмя!
И в бащина свидна и свята земя
въстанал е вече гнетений народ!
Възкръсна за нов и свободен живот!
Ний идеме помощ на теб да дадем!
Ний дойдохме тука за теб да умрем –
за теб да умрем!”

На техния възклик бе залпа ответ.
Изпълниха своя свещени завет
и воля и клетва изпълниха те.
То време се мина и ново дойде –
свободата грее над родния край…
Но гроба юнашки днес никой не знай,
днес никой не знай!

(Xuân Diệu dịch)
Nguồn: Những nhà thơ Bungari, NXB Sviat, 1985.
.

Google почете рождението на Пенчо Славейков със специален дудъл

Гугъл днес почита Пенчо Славейков. Най-популярната търсачка в онлайн вселената се отваря с образа на поета, роден на 27 април преди 150 години. Кликайки върху изображението, Гугъл ни отвежда към хиляди статии за интелектуалеца от Кръга „Мисъл“.

Българският поет е роден на днешния ден преди 150 години. По този повод ликът на Славейков ще се вижда през целия ден в българската версия на търсачката.

Пенчо Славейков е едно от емблематичните имена в българската литература. Заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев основават кръга “Мисъл”, поставил началото на модерната следосвобожденска литература. Предложен е за нобелова награда за литература за поемата му “Кървава песен”. Славейков умира в Брунате, Италия, на 46 години – на 28 май 1912 г. Останките му са пренесени в България девет години по-късно.

В чест на годишнината от рождението на поета на 18 април Българската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета.

От 18 април 2016 г. Българската народна банка пуска в обращение медна възпоменателна монета, посветена на 150 години от раждането на Пенчо Славейков. Тя е с номинал от 2 лева, но ще се продава на касите на БНБ за 18 лева.

Тиражът на монетата ще е от 2000 бройки. Тя е изработена от Монетния двор от мед. Автор на художествения проект е Пламен Чернев.

Образът на поета в момента е на банкнотите от по 50 лева, но традиция е за подобни годишнини БНБ да пуска възпоменателни монети.

Пенчо Славейков е най-малкият син в голямото семейство на Петко Славейков. Роден е през 1866 г. в град Трявна. През 1876-а Петко Славейков е назначен за учител в Стара Загора, а след опожаряването на града при Руско-турската той премества семейството си в Търново. През 1879 г. Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо участва в разпространението им. В края на същата година фамилията се установява в София. След въвеждането на Режима на пълномощията, Петко – един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия.
Пенчо продължава образованието си в Пловдив. През 1883 г. е един от организаторите на ученически бунт в Пловдивската реална гимназия срещу лошото преподаване, след като учителите П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с „парфюмирани контета и умствено боси възпитатели“.
През януари 1884 г. след игра поетът заспива върху заледената река Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин и Париж, пораженията върху физиката му остават за цял живот – движи се трудно, пише и говори с усилие. Най-младият Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. Пенчо започва да гледа на страданието като на учител, извисяващ духа.
Към средата на 1884 г. семейството се връща в София. През 1885 г. Пенчо се сближава с Алеко Константинов, двамата сътрудничат на списание „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През Стамболовия режим Славейкови преживяват тежки години – като демократи и русофили те са подлагани на преследване и побоища. Критичен патос звучи в негови стихотворения от онова време – „Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“. Пенчо Славейков пише и интимна лирика, издадена в първата му книга „Момини сълзи“. Осъзнал незрелостта й, една година след излизането й Славейков иззема непродадените екземпляри, за да ги изгори.
През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на Славейковите поеми Cis moll, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. Същата година Пенчо заминава да следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“.
Завръща се в България в началото на 1898 г. и същата година е приет за действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Става учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Сближава се с д-р Кръстьо Кръстев и му помага в редактирането на сп. „Мисъл“.
Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и директор (1909 – 1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908 – 1909). През септември 1908 г. предприема с театъра турне из Македония, което в Битоля, Прилеп и други селища се превръща в културна и обществена манифестация, чийто вдъхновител е поетът директор. За краткия си престой в Народния театър Славейков се проявява като енергичен ръководител и режисьор. Брани независимостта на театъра и след като влиза в конфликт с министъра на просвещението Никола Мушанов, Славейков напуска Народния.
На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков отказва длъжността и заминава за чужбина. В края на август поетът пристига в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Живее в различни селища – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният душевен гнет влошава здравето му. В края на ноември пътува из Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път – през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира. Погребан е в селското гробище, а през 1921 г. костите му са пренесени в България.

kjnews.info


.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: