Ignazhden – ngày năm mới của Bulgaria


Theo lịch cổ của Bulgaria, ngày Ignazhden là ngày đầu năm mới, nó nằm ngoài tất cả các tháng – ngày số 0 (zero) bên ngoài lịch biểu.

Hôm nay kỷ niệm ngày lễ Ignazhden – lần đầu tiên vào 19 , không phải 20 tháng 12 như từ trước đến nay. Năm nay, nhà thờ chuyển ngày lễ sớm hơn một ngày bởi vì, theo luật lệ giáo hội khi ngày 20 tháng 12 rơi vào ngày Chủ nhật trước lễ Giáng sinh, Ignazhden chuyển sang ngày thứ Bảy .

Đó là một ngày lễ lớn của nhà thờ được tổ chức vào ngày 20 tháng 12, dành để tưởng nhớ Thánh Ignatius thành Antioch, một đệ tử của thánh sử Gioan. Người ta tin rằng ông là đứa trẻ mà Chúa Giêsu đã ôm vào lòng và đặt giữa các tông đồ để làm gương mẫu về lòng trong trắng và đức khiêm tốn Kitô giáo.

Thánh Ignatius được gọi là Người mang danh Chúa (Bogonosets) bởi vì chính ông đã nói rằng ông ” mang Thiên Chúa trong chính bản thân mình”. Ông được phong làm Giám mục thứ nhì kế vị Thánh Phêrô tại thành phố Antioch. Thánh Inhaxio bị hoàng đế La Mã Trajan ( 98-117 ) tuyên án tử hình vì niềm tin tôn giáo. Ngài chịu tử vì đạo, bị cắn xé bởi hai con sư tử vào ngày 20 tháng Mười hai năm 107.

Ignazhden là ngày số Không theo lịch cũ của Bukgaria, ngày năm mới của Bulgaria – khi năm cũ qua đi và năm mới bắt đầu. Người Bulgaria cổ coi ngày này như một sự Khởi đầu Mới! Họ tin rằng nó sẽ mang lại may mắn và họ sẽ có thể đạt được những điều tốt hơn trong năm mới. Ngày lễ gắn liền với nhiều nghi lễ vì sự thịnh vượng, may mắn và sức khỏe. Cũng như mong muốn tất cả  những xui xẻo sẽ ở lại năm cũ đã qua.

Ignazhden là một ngày rất quan trọng. Dựa theo ngày đó người ta tiên đoán sự may mắn trong năm tới . Người ta tin rằng nếu trong ngày Ignazhden có tuyết rơi, năm tới sẽ phì nhiêu, nếu trời mây mù, người ta tin rằng mùa màng sẽ bội thu, nếu trời nắng thì trong tháng Tư sẽ có hạn hán .

Nét đặc trưng nhất của lễ hội là tục “xông đất”.  Người đầu tiên bước vào nhà trong ngày Ignazhden được gọi là “polozainik”. Tuỳ theo người này mà dự đoán năm tới sẽ như thế nào. Nế đó là người tốt và khá giả, như vậy suốt cả năm trong nhà sẽ có được sự thịnh vượng thành công trong mọi thứ.

Khi spolaznik bước vào sân, ông chúc mừng năm mới và trước khi vào ông nhà lấy từ đống củi một cây gậy, dùng nó chọc khuấy bếp lửa và chúc : ” Có bao nhiêu tia lửa, sẽ có bâdy nhiêu gia súc con (cừu, bê, ngựa … ), trẻ em , đặc biệt là mật ong và bơ, lúa mì trắng ở trong ngôi nhà này! ” Và tất cả mọi người hoà giọng đồng thanh trả lời: ” Amen, cầu xin Thiên Chúa ! ”

Khi vào trong nhà, polozajnik đến ngồi bên lò sưởi, còn chủ nhà chất lên ông các loại trái cây sấy khô, các loại hạt, lúa mì và tặng ông áo sơ mi, khăn, tất hoặc các loại quần áo khác.

Nếu trong ngày Ignazhden người đầu tiên bước qua ngưỡng cửa nhà là một đứa trẻ, mọi người tặng cho nó các loại hạt, bánh kẹo, hoa quả khô. Nếu tình cờ một con vật chyaj vào nhà, đó được coi là một dấu hiệu tốt. Người xông đất cũng có thể là mọi thành viên trong gia đình. Trong ngày này các con gà mái được cho ăn trong một vòng tròn dây thừng để không chạy sang sân nhà người khác. Những người phụ nữ quấn những quả cầu sợi để có trứng tốt của các loài gia cầm.

Những điều gì nên và không nên làm trong ngày Ignazhden?

Không mang bất cứ điều gì ra khỏi nhà – đặc biệt là muối và lửa, để không làm mất may mắn, thành công và thịnh vượng.
Không cho vay tiền.
Không giặt giũ để không mang bệnh tật vào nhà.
Không đun sôi đậu vào không chống mưa đá.
Không nên gây rắc rối bực bội, để không bị giận giữ cả năm.
Không động chạm vào tổ để ong không bay đi mất.
Cần phải mang theo tiền bên mình để được giàu có trong năm tới.
Làm cho mỗi thành viên trong gia đình KOLACH, một cái để dành cho đêm Giáng sinh.
Dùng bột vẽ dấu thánh giá lên một dầm ngang trong nhà và giữ cho ngôi nhà khỏi linh hồn ma quỷ và rủi ro.
Sáng sớm, trước khi mặt trời mọc, những người phụ nữ làm sạch các ống khói và rải tro bên ngoài nhà.
Vứt rác để bảo vệ ngôi nhà khỏi phép thuật.

Игнажден е

Днес отбелязваме Игнажден – за първи път на 19, а не на 20 декември, както досега. Тази година църквата премести празника с ден по-рано, защото според църковния устав, когато 20 декември се пада в неделя преди Рождество Христово, Игнажден се измества в събота.

Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Свети Игнатий, е наричан Богоносец, защото самият той казвал, че “носи Бога в себе си”. Игнат е име с латински произход и означава буен, огнен, пламенен.

Днес е Игнажден. Нулевият ден от старият български календар. Българската Нова година – тогава когато старата година е свършила и новата започва. Старите българи са приемали този ден като НОВО НАЧАЛО! Вярвали са, че ще им донесе късмет и ще успеят да постигнат по-добри неща през новата година. Свързан е с много ритуали за благоденствие, късмет и здраве. Също така се е пожелавало и всички несгоди да останат в старата, приключила година.

Игнажден е много важен ден. По него се пророкува за късмета през следващата година. Смята се, че ако на Игнажден вали сняг, годината ще е плодородна, ако е облачно, се смята, че реколтата ще е добра, а ако е слънчево – че през април, ще има суша.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“ – първият човек, прекрачил прага на вашия дом, се нарича “полазник”.  От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако е добър и богат човек, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …), дечица, най-вече мед и масло и бяла пшеница в тая къща!”, а всичките в един глас отговорят: “Амин, дай Боже!”

Щом влезне, полазникът сяда до огнището, а стопанката го посипва със сушени плодове, орехи, пшеница и му подарява риза, кърпа, чорапи или друг вид дрехи.

Ако на Игнажден първият, който прекрачи прага на дома е дете, хората го даряват с орехи, бонбони, сушени плодове. Ако се случи да влезе животно, това се смята за добър знак. Полазник може да бъде и всеки член на семейството. На този ден кокошките се хранят в кръг от въже, за да не се пръскат по чужди дворове. Жените навиват кълбета от прежда, за да са хубави яйцата на тези птици.

В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи – огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани “мъченици” не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

Кой ще влезе пръв в дома ви на Игнажден?

На Игнажден се меси пита и се разчупва от хората в къщата едновременно. У когато остане най-голямото парче, той ще има много късмет през годината. На Игнажден не бива да се става от масата.

Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали. Ето и най-разпространените от тях:

Интересна практика има в някои части на страната – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Целта на този ритуал е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, например, го посрещат с благодарност и присъствието му се смята за добра поличба.

Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав.

Вярва се, че ако днес срещнем ром, цяла година ще сме много, много щастливи.

Хубаво е също така, ако пътят ви пресече лисица.

В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Затова на днешния ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.

Както на повечето подобни дни, традицията повелява днес да не се работи, като това важи най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко.

А какво трябва и не трябва да се прави на Игнажден?

Не изнасяме нищо от вкъщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът.
Не се дават пари на заем
Не се пере, за да не се настани в дома ни болест.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не трябва да се берат ядове, зада не е гневна годината
Не се пипат кошерите, за да не избягат пчелите
Трябва да се носят пари в себе си, за да е богата следващата година
На всеки член от семейството се замесва колаче, като едно се оставя за Бъдни вечер.
Ог тестото се прави кръст върху някоя греда в къщата, а да пази дома от зли сили и уроки.
Рано, преди изгрев слънце, жените почистват комините и разпръсват саждите извън дома.
Изхвърля се боклукът, за да се предпази дома от магии.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: