Nguyễn Trãi – Ngôi sao khuê của văn hóa Việt Nam


Hôm nay kỷ niệm 635 năm ngày sinh Nguyễn Trãi, một nhân vật vĩ đại trong lịch sử Việt Nam. Ông là anh hùng dân tộc, là nhà tư tưởng, nhà thơ, nhà văn hóa lớn của nước ta.  ​Trong lịch sử dân tộc Nguyễn Trãi có một vị trí hết sức đặc biệt, cuộc đời ông là một khúc ca hào hùng và bi tráng. Tâm hồn và sự nghiệp của ông mãi mãi là vì sao sáng như Lê Thánh Tông truy tặng “Ức Trai tâm thượng quang Khuê Tảo – Lòng Ức Trai sáng tựa Sao Khuê”. Trên trường quốc tế ông cũng rất nổi tiếng và được UNESCO công nhận là danh nhân văn hóa thế giới vào năm 1980 nhân dịp kỷ niệm 600 năm ngày sinh của ông.

На 5 ноември се навършват 635 години от рождението на Нгуен Чай, виетнамски поет и стратег /1380-1442/.

В периода 1418-1427 г. той е водач на народната, въоръжена борба против китайската династия Мин, окупирала Виетнам през 1407 г. Основоположник на поезията на разговорен виетнамски език.

Нгуен Чай (Nguyễn Trãi 1380-1442) е велик виетнамски поет, конфуциански учен, философ, държавник, военачалник, национален герой на Виетнам. Автор на «Събрани стихове на роден език» (Quốc âm thi tập), включваща 254 стихотворения – философска и пейзажна лирика. Сподвижник на Ле Лои, който изгонил китайските завоеватели и основал династия Ле (1428-1788). Двамата вдигат въстание срещу войските на китайската династия Мин, окупирала през 1407 г. Дайвет (название на Виетнам през средните векове) и превърнала страната в китайска провинция. Нгуен Чай е главен съветник на Ле Лои, стратег и пропагандатор на съпротивителното партизанско движение. След войната и смъртта на Ле Лои се оттегля на север в планините и се занимава с поезия. Екзекутиран по лъжливо обвинение в убийство на новия крал, убит е заедно със синовете, внуците и правнуците си. Книгите му са изгаряни и унищожавани. Отделни техни екземпляри се запазили в тайните държавни архиви и били издадени 400 г. след смъртта му. Двадесет години след смъртта му е обявено от властите, че напълно невинен. Основоположник на поезията на разговорен виетнамски език. Във «Велико възвание за помирение с китайците» (Đại cáo bình Ngô 428) личи вниманието му към народа, страдащ под гнета на завоевателите. В писма до китайските военачалници Нгуен Чай се проявява и като блестящ публицист. Установява виетнамската стратегия срещу китайците в есе, която е използвана след векове от комунистите в стратегията им при агресията на САЩ. Чай пише: „Подчинете военните действия на политическата и моралната борба … по-добре да се завладеят сърцата, отколкото крепости”. Известен като географ (”Географски очерк за страната”), историк (”Деяния на господаря от Ламшон” или “История на ламшонското въстание”). Поетът е и начело на направление в обществената мисъл, която се формира в рамките на конфуцианството и разработва нови социални идеи.

THƠ NGUYỄN TRÃI

MỘ XUÂN TỨC SỰ

Nhàn trung tận nhật bế thư trai,
Môn ngoại toàn vô tục khách lai.
Ðỗ Vũ thanh trung xuân hướng lão,
Nhất đình sơn vũ luyện hoa khai.

Dịch nghĩa

Nhàn rỗi suốt ngày đóng cửa phòng sách
Ngoài cửa vắng khách tục đến
Trong tiếng đỗ vũ kêu ý chừng xuân đã muộn
Cả một sân hoa soan nở dưới mưa phùn.

ИМПРЕСИЯ ОТ КРАЯ НА ПРОЛЕТТА

В библиотеката сам, отегчен,
четох цял ден.

Никой не чукна на мойта врата,
никой не влезе при мен.

Кряка кокошката водна креслива,
че пролетта си отива.

И разцъфтява под синия дъжд
люлякът в двора стъмен.


QUÁ HẢI

Bát tận nhàn sầu độc ỷ bồng,
Thuỷ quang diểu diểu tứ hà cùng.
Tùng Lâm địa xích cương Nam Bắc,
Long Vĩ sơn hoành hạn yếu xung.
Nghĩa khí tảo không thiên chướng vụ,
Tráng hoài hô khởi bán phàm phong.
Biển chu tiển ngã triều thiên khách,
Trực giá kình nghê khóa hải Đông.

Dịch nghĩa

Gác bên mọi sầu muộn, một mình ta tựa mạn thuyền
Ánh nước mênh mông khó tả sao cho hết ý
Rừng tùng mở ra ranh giới chia Nam Bắc
Núi Long Vĩ chặn ngay chỗ hiểm yếu
Lòng nghĩa khí quét sạch mây mù
Chí anh hùng gọi gió thổi căng nửa cánh buồm
Thuyền con mừng ta làm khách đi chầu Thiên khuyết (Triều đình Trung Quốc)
Cưỡi cá kình vượt biển Đông.

ПРЕКОСЯВАЙКИ ПРИСТАНА ТХУ ФАН

Безмълвен и сам прекосявам Тхан Фу
в нощните тъмнини.

Ах, как да играя на морския пясък
с вятъра хладен, с лунния блясък!

Пълзят ветрове по стръмния склон
към сините висини.

Река помежду им – зелена змия,
тихо шуми, ромони.

Къде е човекът? Мълчат върхове,
бистри реки, планини.

Промени, промени… Природата само
мълчи с безразличие нямо.

Събрани са Юга и Севера бурен
под същия покрив лазурен.

Не ще се разбиват из четири морета
големите морски вълни.


NGÔN CHÍ – 15

Am cao am thấp đặt đòi tầng,
Khấp khểnh ba làn trở lại bằng.
Quét trúc bước qua lòng suối,
Thưởng mai về đạp bóng trăng.
Phần du lẽo đẽo thương quê cũ,
Tùng cúc bù trì nhớ việc hằng.
Một phút thanh nhàn trong thuở ấy,
Thiên kim ước đổi được hay chăng.

ПРИЗНАНИЯ – ХV

Стъпаловидно пред мен се вишат
три храма с яки стени.

Горе, над трите пагоди, е пак
равно от всички страни.

Бродя самичък с тояжка в ръка,
извор под мен ромони.

Праскови в цвят белеят богато,
стъпвам по лунното злато.

Мисля за своето родно селце,
страдам от толкова дни.

Имам и тук свойте грижи големи:
борове, хризантеми.

Все пак, далече от шумния свят,
тук, сред реки, планини

може ли миг от покоя ми свят
златото да замени?


NGÔN CHÍ – 17

Đột xung biếng tới áng can qua,
Thú lều ta dưỡng tính ta.
Sớm tối hằng lề phiến sách cũ,
Hôm dao đủ bữa bát cơm xoa.
Đêm thanh nguyệt hiện ngoài hiên trúc,
Ngày vắng chim kêu cuối khóm hoa.
Quân tử hãy lăm bền chí cũ,
Chẳng âu ngặt chẳng âu già.

ПРИЗНАНИЯ – ХVІІ

Напускат ме грижите с тихата нощ,
забравям за смърт и война.

Засвирвам на флейта, присядам смирен
в колибата на хладина.

След туй зад рогозката стихвам унесен,
над старите книги надвесен.

Сутрин и вечер – поискам ли – ям,
вкусна е мойта храна.

Нощем над моя балкон от бамбук
слиза голяма луна.

Нека човекът – седи или странства –
в стария дух постоянства,

грижи за бедност и възраст презрял.
Всъщност те нямат цена.


ВЕЧЕРНА ИМПРЕСИЯ

В една колиба, далеч от света
страдам от самота.

Бродя с тояжката, щом с черен тюрбан
се пребради вечерта.

Слънцето нимба залязваща мята
над дървесата.

Гледам: пътечка, глуха и крива,
вода я залива.

Тече животът, реката тече –
тъй е от веки веков.

Крачи човекът с измъчен дух,
ронят се сухи листа.

А след разходката, взрян в небосклона,
дълго стои на балкона.

Спуска се в свода лунният сърп
и озарява нощта.

Нгуен Чай

превод: Григор Ленков

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: