Bulgaria vượt Ukraine thành nhà xuất khẩu hướng dương số 1 thế giới


Bulgaria đã trở thành nước xuất khẩu hạt hướng dương lớn nhất thế giới. Theo Tổ chức Thương mại Thế giới, Bulgaria đã đoạt vị trí đứng đầu từ Ukraine đang bị giằng xé bởi xung đột. Năm ngoái, doanh thu xuất khẩu hướng dương của Bulgaria đạt 743.625 triệu đô la, xuất khẩu trên 1 triệu tấn.

Phần lớn hạt hướng dương Bulgaria được xuất sang Hà Lan, Thổ Nhĩ Kỳ, Pháp và Bồ Đào Nha . Giá cả tốt nhất là đạt được ở Đức và Anh . Đặc biệt ở hai nước này hạt hướng dương Bulgaria được bán với giá khoảng 530-580 usd / tấn , gần bằng với giá trung bình của đối thủ cạnh tranh của chúng ta – 600 usd / tấn , theo dữ liệu của Phòng Kinh tế Bulgaria. Bulgaria giành được thị phần ở hầu hết các nước , chỉ thất bại ở Thổ Nhĩ Kỳ và Romania.

Trong 10 năm qua, thu hoạch hướng dương ở Bulgaria đã tăng gấp đôi. Ví dụ năm 2003 mới chỉ đạt được 788.763 tấn, năm ngoái (2014) đã là 1,4 triệu tấn.  Theo các chuyên gia nông nghiệp sản lượng tăng không chỉ do diện tích trồng lớn hơn, mà còn do năng suất cao hơn.

Trong những năm gần đây Bulgaria đã đưa vào công nghệ mới của các nước đứng đầu thế giới trong nông nghiệp . Vì vậy, nếu trong năm 2003, năng suất bình quân mỗi ha hướng dương là 120 kg , thì năm 2010 đã đạt 210,5 kg / ha .

Xuất khẩu lúa mì cũng tiếp tục phá kỷ lục và đánh dấu sự tăng trưởng ổn định 33 % cho giai đoạn 2009-2013 , theo số liệu thống kê nông nghiệp . Bulgaria đã bước lên một bậc và đứng thứ 11 trên thế giới về xuất khẩu lúa mì, trong khi tất cả các quốc gia đứng phía trên đều có lãnh thổ lớn hơn ít nhất 3-4 lần, theo phân tích của Phòng kinh tế.

Thị trường chính của lúa mì Bulgarian là Tây Ban Nha với 23 % , Romania – 11 % , Libya , Ý , Hy Lạp và Syria. Tuy nhiên giá tốt nhất, đạt được các nước Ả Rập – UAE , Li Băng và Ai Cập – trung bình là 320-330 USD / tấn.

България изпревари Украйна по износ на слънчоглед, вече е №1 в света

България вече е най-големият износител на слънчогледово семе в света. Страната ни е изместила от челната позиция раздираната от конфликти Украйна, показват данни на Световната търговска организация. През миналата година приходите за България от експорта на слънчоглед са достигнали 743,625 млн. долара. Изнесени са над 1 млн. тона

Най-голяма част от българския слънчоглед заминава за Холандия, Турция, Франция и Португалия. Най-добри цени пък постигаме в Германия и Великобритания. С изключение на тях двете българският слънчоглед се продава по около 530-580 долара/тон, което е близо до средните цени на конкурентите ни – 600 долара/тон, показват пък данните на Българската стопанска камара. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, като губим само в Турция и Румъния.

Ръстът в износа на слънчоглед през 2013 г. спрямо 2012 г. е 46%, а усреднено за периода 2009-2013 г. – 21%, сочи още статистиката. България държи дял от 17,8% от световния износ на слънчоглед.

Годишно у нас се засяват 7-8 млн. дка със слънчоглед. Реколтата ни за миналата година е около 1,4 млн. тона. Над 2/3 от нея заминават за чужбина като семе, а останалото се преработва от българските маслари. Слънчогледът е втората по значимост земеделска култура у нас след пшеницата, която заема около 12 млн. дка.

Достигнали сме максимума на площите със слънчоглед, дори в следващите години площите трябва леко да спаднат, за да имаме един “здравословен” баланс на културите, коментира Ангел Вукодинов, зам.-шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Увеличението на слънчогледа се получило, след като някои фермери се отказаха от рапицата и вместо традиционните 3 млн. дка са засели наполовина, а другите 1,5 млн. дка отишли за слънчоглед.

Тази година очакваме добра реколта от слънчоглед въпреки капризите на времето, заяви Вукодинов.

Най-вероятно количествата дори ще минат миналогодишните и ще са поне 1,5 млн. тона. Заради дъждовете се е увеличила себестойността, защото се наложили повече пръскания.

За последните 10 години реколтата от слънчоглед в България се е удвоила.

Например през 2003 г. е била едва 788 763 тона. Според агроспециалистите увеличението не е само заради по-големите площи, но и заради по-високите добиви.

В последните години в България се вкарали нови технологии на световните лидери в земеделието. Така ако през 2003 г. средният добив от декар слънчоглед е бил 120 кг, то през 2010 г. вече е достигнал до 210,5 кг/дка.

Износът на жито също продължава да чупи рекорди и бележи стабилен ръст от 33% за периода 2009-2013 г., показва агростатистиката. България се е изкачила с едно място нагоре и е на 11-о място в света по износ на пшеница, като всички държави преди нас имат поне 3-4 пъти по-голяма територия, пише в анализа на стопанската камара.

Водещи пазари за българското жито са Испания с 23%, Румъния – с 11%, Либия, Италия, Гърция и Сирия. Най-добри цени обаче постигаме в арабските страни – ОАЕ, Ливан и Египет – средно около 320-330 долара/тон.

До тази година сред водещите експортни стоки не е попадала царевицата. Ръстът на износа обаче са внушителните 125 на сто за миналата година, а средно за 2009-2013 г. – 42%, при увеличение на световния внос за същия период от само 17 на сто. По износ на царевица вече също сме на 11-о място в света. Пазарите ни са диверсифицирани – повечето страни от ЕС и държавите от Средиземно море. 50% от житото е с добро качество, но жътвата закъснява

Над 50% от пшеницата ще е с добро качество, показват предварителните данни за реколтата на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Затова и щяло да има предостатъчно хубаво жито за хляб.

Количеството пшеница обаче ще е по-малко от миналата година, някъде малко над 4 млн. т, каза Ангел Вукодинов от асоциацията на зърнопроизводителите. На много места жътвата е изостанала заради валежите. Най-зле били фермерите в Северозападна България, където дъждовете не спирали. Там количеството е 50% от миналогодишното.

На много места след бурите има и сериозно полягане на класовете. Жътвата на тези площи ставала много бавно, с 3-4 пъти по-ниска скорост от обичайната.

Годишно за хляб трябват 1,1-1,2 млн. тона пшеница. Заедно с фуража вътрешното потребление е около 2 млн. тона.

27-28 млн. дка са площите със земеделски култури у нас. Половината са със зърнени култури – пшеница, ечемик, тритикале, ръж. Традиционно в България около 5 млн. дка е царевицата и 7-8 млн. дка – слънчогледът. Около половин милион декара има със соя и люцерна, а 3 млн. дка е рапицата.

24chasa.bg

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: