Kỷ niệm về một Đại tướng huyền thoại của Việt Nam


Phóng viên của Đàì truyền hình quốc gia Bulgaria, bà Daniela Kaneva kể về cuộc gặp của bà với Đại tướng Võ Nguyên Giáp năm 2004 khi ông trả lời buổi phỏng vấn truyền hình cuối cùng (với báo chí nước ngoài).

Đại tướng, người chưa bao giờ bị thua một trận chiến, trong những năm gần đây, đã tiếp đón các đối thủ người Mỹ của mình như bạn bè. Và ông, cũng như đất nước Việt Nam, đã mở sang một trang mới – hợp tác, phát triển, thịnh vượng. Đại tướng vừa qua đời cách đây vài ngày, thọ 103 tuổi.

Спомени за един легендарен виетнамски генерал 

Спомени за един легендарен виетнамски генерал – журналистът от БНТ Даниела Кънева разказва за срещата си от 2004 година с Во Нгуен Зиап, когато той дава последното си телевизионно интервю.

Генералът, който никога не е губил битка, в последните години среща американските си противници като приятели. И той, както и Виетнам, са отворили нова страница – на развитие, партньорство, просперитет. Преди дни генералът си отиде на 103 годишна възраст.

http://bnt.bg/bg/news/view/109837/oshte_ot_denja_spomeni_za_edin_legendaren_vietnamski_general

Cùng chủ đề:

Người chiến thắng ba đế quốc

“Cọp chết để da, người ta chết để tiếng” tục ngữ Việt Nam đã nói. Sau cái chết của vị tướng VN đã trở thành huyền thoại từ giữa cuối thế kỷ trước, Đại tướng Võ Nguyên Giáp, người vừa qua đời tại quân y viện quân đội ở Hà Nội vào chiều tối ngày 4 tháng 10 ở tuổi 102, để lại danh tiếng là một nhà lãnh đạo quân sự duy nhất trên thế giới đã đánh bại ba cường quốc lớn – Nhật Bản , Pháp, Mỹ. Hàng ngàn người Việt Nam đau buồn, đối với họ tướng Giáp là một phần không thể tách rời của niềm tự hào dân tộc, họ đã xếp hàng dài để vào viếng tại ngôi nhà của ông, nằm ​​ở giữa trung tâm Hà Nội – đối diện khu Hoàng thành lịch sử, mới được khôi phục lại nhân dịp kỷ niệm 1000 năm của thành phố trong năm 2010.

Tướng Giáp có uy tín rất lớn tại các nước ông đã chiến thắng, và đặc biệt là ở Mỹ, nơi mà họ đã làm các bộ phim và viết các cuốn sách về ông. Trong bảng xếp hạng của Michael Lee Lanning “một trăm tướng vĩ đại” chiến lược gia của Việt Nam được xếp vị trí thứ 40, trên cả Suvorov Ney, Zhukov, v.v…

Thấp nhỏ ngay cả so với tiêu chuẩn người Việt Nam, khoảng 1m50, tướng Giáp gây ấn với những người xung quanh bằng cách nói sắc sảo, sự nghiêm khắc và kiềm chế của quân nhân, nhưng thường ngắt quãng bằng sự bùng nổ cảm xúc. Vì vậy, ông được ví là “Ngọn núi lửa dưới băng tuyết”.

Thế kỷ XX chắc chắn sẽ không được như vậy nếu không có dung nham của các chiến binh hy sinh quên mình của tướng Giáp.

Победителят на три империи

На 102 г. в Ханой почина легендарният виетнамски генерал Во Нгуен Зиап, надвил в битки Япония, Франция и САЩ

След бивола остава кожата му, а след човека – доброто име, гласи виетнамска поговорка. След смъртта на превърналия се в легенда още в средата на миналия век виетнамски генерал Во Нгуен Зиап, който почина във Военната болница в Ханой на 4 октомври привечер на 102-годишна възраст, остава славата му на единствения в света военачалник, победил три велики сили с имперски размах – Япония, Франция, САЩ. Многохилядна опашка от скръбни виетнамци, за които генерал Зиап е неразделна част от националната им гордост, се изви за поклонението в дома му, разположен в самото сърце на Ханой – точно срещу историческия комплекс на Ханойската цитадела, реставрирана за 1000-годишнината на града през 2010 г.

Преди 3 години бях там, точно за юбилея, и виетнамски приятели ме заведоха да видя къде живее генерал Зиап. Зад решетките на оградата, край която се разхождаше охраната, се бе ширнала градина с високи дървета, а в дълбочината просветваше жълтата фасада на семпла едноетажна къща, тиха и без движение. „Генерал Зиап не е тук сега, в болница е от 2009 г.” – обясниха домакините ми и така попариха надеждата за интервю с живата история на Виетнам. На болнично легло той посреща и 100-годишнината си през 2011 г., когато държавното и партийното ръководство на Социалистическа република Виетнам му отива на крака, за да почете с поредните отличия и признания неоценимата му роля за виетнамската независимост. Почти стопен физически от годините и болестите, които не му позволяват да напусне болницата, генерал Зиап до последно продължава активно да се интересува какво става в страната и по света. Дори се изказва против проект за добив на боксити в планинска зона в Централен Виетнам, аргументирайки се с експертни оценки още от 80-те години, които предупреждават за сериозен екологичен риск. Именно такъв – винаги на пост за доброто на родината си, той ще остане и в паметта на своите сънародници.

Во Нгуен Зиап заедно с Хо Ши Мин и с други бойни другари по време на войната с французите

Во Нгуен Зиап е роден на 25 август 1911 г. в село Анкса, провинция Куангбин, Централен Виетнам. Това са земи, славили се винаги с непокорния и бунтовен дух на населението си. Съседната провинция Нгеан пък е родина на бащата на независим Виетнам Хо Ши Мин. Впрочем и Хо, и Зиап учат (всеки в своето време, Хо е с 21 г. по-възрастен от Зиап) в елитния държавен лицей в старата виетнамска столица Хюе. Самият Зиап по-късно разказва, че е син на обикновен селянин, но има твърдения, че бащата е бил учен. Сигурното е, че той е участвал във въстания срещу френските колониални власти през ХІХ век.

Още 14-годишен Зиап се присъединява към младежкото революционно и националноосвободително движение и година по-късно е изключен от престижното училище за подривна дейност. През 1930 г. участва в антиколониално въстание и е арестуван. В затвора се запознава с бъдещата си жена Ти Куан Тан, също като него прегърнала борбата за независимост.

През 1933 г. Зиап излиза на свобода и е приет в Ханойския университет. Учи право. Дипломира се през 1937 г. и се жени за любимата си Тан. Става член на комунистическата партия, която е много популярна, включително и покрай управляващия по същото време във Франция Народен фронт с участието на комунистите. Заради затворническото минало на Зиап не му дават да се занимава със завършеното административно право и той се заема с учителстване. Изчел всичко, написано от Наполеон и Сун Цзъ, той шашка учениците си с умението да изрисува по памет на дъската схемата на всяко Наполеоново сражение и да цитира мъдрости от древнокитайския военен стратег. Възпитаниците му го кръщават Генерала – без да подозират, че въпреки липсата на военно образование той наистина скоро ще стане военачалник.

Генерал Зиап като военен министър по време на войната с американците

След хитлеристката окупация на Франция през 1940 г. и установяването на режима на ген. Петен във Виши, който на индокитайски терен действа като съюзник на Япония, преследването срещу поборниците за независимост на Виетнам се ожесточава. През 1940 г. Зиап бяга в съседен Китай. Жена му Тан и малката им дъщеричка остават във Виетнам. Тан заедно със сестра си служи за местна свръзка на нелегалните, но и двете са арестувани от колониалните власти, в затвора са подложени на жестоки мъчения и накрая са убити. Дъщеричката на Тан и Зиап, за която няма кой да се грижи, умира. От репресии загиват също бащата и две сестри на Зиап.

Личната драма мотивира още по-силно Зиап за борба. В Китай той се запознава със също намиращия се там Хо Ши Мин, от чиито публикации се възхищава. Влиза във Виетмин (Лига за борба за независимостта на Виетнам) и Хо му възлага формирането на народна освободителна армия. Започва от нулата, със зле въоръжени и неориентирани във военните дела партизани. Водят го изчетените книги и природният му талант на стратег. За бойно кръщение на войската на Виетмин се смята атаката по два поста на френската армия на 24 декември 1944 г. През март 1945 г. японската армия разкарва наместниците на Петен във Виетнам, прекъсва споразумението от 1941 г. и сама поема властта там, слагайки за своя марионетка бившия виетнамски император Бао Дай. Зиап повежда бойците на Виетмин на бой с японците. Парадоксално, но факт – между май и август 1945 г. САЩ активно подпомагат и въоръжават армията на Виетмин, командвана от Зиап, защото я броят за своя съюзническа сила в региона, тъй като тя се бори с Япония.

Фрагмент от историческата битка край Диенбиенфу

Зиап се справя блестящо с японците и на 28 август 1945 г. бойците му превземат Ханой. А на 2 септември Хо Ши Мин обявява независимостта на Демократична република Виетнам (ДРВ) и става неин първи президент. Зиап отначало е министър на вътрешните работи, а после оглавява отбраната, посвещавайки се на бързото изграждане на силна и боеспособна армия, готова да противостои на сериозен противник. Ясно е, че пренареждането на света след края на Втората световна война няма да остави независим Виетнам на спокойствие. Както и става – новото разделение, дошло със Студената война, връща Франция като подкрепяна от САЩ метрополия, амбицирана да неутрализира съветско-китайското влияние, което вижда в ДРВ.

Преди пламването на войната с французите в края на 1946 г. генерал Зиап преминава през интензивен личен период. Нашумява връзката му с известната и красива балерина Туонг Хуйен, с която редовно обикаля нощните клубове в Ханой. Загрижен за добродетелта му, Хо Ши Мин запознава своя по-млад съратник с образованата и от добро семейство Данг Тай Хай. Зиап се жени за нея през август 1946 г. и тя му ражда две момчета и две момичета.

После го увлича водовъртежът на битките с французите. Генерал Зиап успява да сформира в делтата на Червената река истинска действена войска, която от началото на 1950-а преминава в настъпление. А на 7 май 1954 г. постига историческата победа край Диенбиенфу, която гръмва из цял свят и фактически слага края на Франция като колониална сила. Именно тогава всички научават и името на генерал Зиап като майстор стратег, спечелил емблематичната битка. Това е най-мащабната в световната история победа на довчерашна колония над метрополия, а журналистите я наричат „виетнамския Сталинград”.

Виетнамски вестници с вестта за кончината на националния герой

Диенбиенфу влиза във военните учебници. Както заради таланта на самоукия виетнамски военачалник, успял да мобилизира и духа, и физическата самоотверженост на своя вдигнал се за свободата си народ, така и заради пагубната надменност и самоувереност на френското военно ръководство и на американските му съюзници.

Командващият френските войски в Индокитай ген. Анри Навар решава да приложи концепцията на „таралежа”, изпробвана успешно в други колониални сблъсъци – създаване на укрепена база, способна да устои на щурмове и служеща като опорен пункт за прегрупиране на войски, откъдето да се удря по противника. Изборът пада на разположеното недалеч от границата с Лаос и обкръжено с планини селище Диенбиенфу. Там има и летище, наследено още от японците, което е разширено. С десанти са прехвърлени около 16 000 бойци плюс много бойна техника, включително танкове и артилерия. Изградени са 7 полеви крепости, окопи, минни полети и т.н. Командващ гарнизона е полк. Де Кастри. Офицерите от щаба му се чувстват толкова сигурни в укрепения „таралеж”, че всяка вечер се шегуват между две глътки „Наполеон” как в Диенбиенфу е по-спокойно, отколкото под крилото на Светия дух…

През 1972 г. „Тайм” посвещава броя си на генерал Зиап

Сметките на друг един почитател на марката „Наполеон”, но във военното дело, обаче са други. Генерал Зиап събира за обсадата на Диенбиенфу 50 000 свои бойци и им осигурява необходимото въоръжение и бойна техника, дори и артилерия – нещо, което французите смятат за невъзможно при наличния планински терен. Снабдяването става по планински пътеки и реки – на гръб, с кошници, с велосипеди, с джонки (вид виетнамски лодки) и т.н. Така, както само виетнамците умеят. За да не се забележи придвижването, клоните на дърветата по планинските маршрути се преплитат старателно като зелени тунели. Изкопават се и подземни тунели и траншеи, спускащи се от планините досами френските крепости. И когато на 13 март 1954 г. Виетнамnската народна армия започва щурма на Диенбиенфу, челните й отряди израстват сякаш „изпод земята” (а всъщност от тунелите) пред самите вражески укрепления.

След около двумесечни сражения французите капитулират. Това е огромен пробив за Виетнам, който отива на Женевската конференция за Индокитай с много силна позиция и успява да издейства решение за обединението на страната. Друг е въпросът, че то не се осъществява заради натиска и манипулациите на третата световна сила, на която й предстои да си счупи главата във Виетнам – САЩ.

Една от многото американски книги, посветени на виетнамския пълководец – „Зиап, генералът, който надви Америка във Виетнам” от Джеймс Уорън

Генерал Зиап ясно вижда очертаващата се перспектива за война с американците и започва да се готви: в Ханой са открити военни училища, в съкратени срокове се създават нови родове войки – ВВС, ВМФ, бронетанкови, ПВО, като на последните генералът придава особена важност. След като през 1964 г. САЩ започват преки военни действия срещу ДРВ, те се сблъскват с подготвена и модернизирана армия. А на американските бомбардировки отговаря адекватна ПВО, която с помощта на съветски специалисти сваля над 1300 бойни самолети на САЩ – и това постижение получава името „въздушното Диенбиенфу”.

Като военен министър на ДРВ генерал Зиап е в основата и на приложената в Южен Виетнам тактика на изтощаваща противника партизанска война. Но му се налага и доста да спори с шефа на политотдела на армията и свой личен съперник Нгуен Ши Тан, който настоява за широкомащабни военни операции. Тан умира през 1967 г. и Зиап, въпреки че е привърженик на друг подход, трябва да реализира в началото на 1968-а именно плана на съперника си, влязъл в историята като «настъплението Тет» (Тет се нарича виетнамската нова година). То е неуспешно и с много жертви, но психологически въздейства изключително силно върху набиращото мощ антивоенно движение в САЩ, като така в крайна сметка подготвя почвата за мирния договор от 1973 г.

През 2006 г. тогавашният президент на Венесуела Уго Чавес връчи на възхищаващия го генерал Зиап копие от сабята на латиноамериканския освободител Симон Боливар

Превземането на Сайгон през 1975 г. е организирано не от Зиап, а от ген. Ван Тиен Зунг, който обаче в мемоарите си твърди, че е бил напътстван все пак от Зиап.

След обединението на страната през 1976 г. Зиап става вицепремиер. Той не подкрепя навлизането на виетнамската армия в съседна Кампучия (Камбоджа) през 1978 г., въпреки че тогава, както и по време на избухналата по същия повод кратка война с Китай в началото на 1979-а формално още е военен министър. Сдава поста на Ван Тиен Зунг през 1980 г. Две години по-късно излиза от Политбюро на ВКП, а през 1991 г., когато е 80-годишен, подава оставка и като генерал. Но продължава с активните си обществени изяви чак до разболяването си през 2009-а. През 2004 г. пророчески заявява в интервю, че САЩ не могат да победят в Ирак.

Дълги опашки скръбни виетнамци се извиха край дома му в центъра на Ханой, където премина поклонението

Генерал Зиап се ползва с огромен авторитет в страните, които е победил, и особено в САЩ, където за него са снимани филми и са написани книги. В класацията на американеца Майкъл Ли Ленинг «Сто велики пълководци» виетнамският стратег е поставен на 40-о място – преди Суворов, Ней, Жуков и т.н.

Нисичък и дребен дори за виетнамските стандарти – около 1.50 метра, Зиап до последно респектира околните и с острия си език, и с военната си строгост и въздържаност, която обаче често се пропуква от изблици на емоционалност. Така си спечелва прозвището Вулкан под леда.
ХХ век със сигурност нямаше да е същият без лавата на самоотвержените бойци на генерал Зиап.

източник: сп. “Тема”, Къдринка КЪДРИНОВА.

1 Comment (+add yours?)

  1. Nguyễn Văn Ngoạn
    Oct 19, 2013 @ 22:00:56

    Точно както Чичо Хо, Възлюбен General Во Нгуен Зиап ще живее вечно в сърцата на Виетнамски народ .Животът и активната кариера на генералния е примерно за всички Виетнамси поколения, които следват .

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: