Tháp đồng hồ Varna


Chiếc đồng hồ 120 tuổi của thành phố Varna lần đầu tiên bị dừng lại hơn hai tiếng vào sáng nay lúc 02:14.

Máy của đồng hồ Varna được sản xuất tại Vương quốc Anh và lắp đặt tại trung tâm thành phố vào năm 1889. Kể từ đó, máy chạy liên tục và cho đến nay đã bị dừng 2-3 lần, nhiều nhất khoảng 2-3 tiếng đồng hồ.

Theo ý kiến của các chuyên gia, những chiếc đồng hồ tương tự có thể duy trì làm việc được một thiên niên kỷ nếu được chăm sóc tốt.

Lịch sử tháp đồng hồ

Tháp đồng hồ ở Varna nằm trong khu vườn phía sau nhà hát hiện nay và từng được dùng như một tháp canh cho nhân viên cứu hỏa. Không biết khi đó nó được làm bằng gỗ hay đá, trông như thế nào và bị phá hủy khi nào.

Ý tưởng xây dựng một tháp đồng hồ mới được thực hiện vào năm 1888, trong thời gian Krustyo Mirsky làm Thị trưởng thành phố Varna (1888-1890). Hội đồng TP Varna chỉ thị chế tạo dự án tháp cứu hỏa bằng đá với đồng hồ cao 24 mét của kiến ​​trúc sư Sava Dimitrijevic. Vị trí được chọn ở chỗ trung tâm ngày nay- giữa công viên thành phố và Nhà thờ.

Cùng năm đó hội trường “Concordia” bị cháy và thành phố không còn nơi hội họp. Một dự án xây dựng hội trường và nhà hát bên cạnh tháp được đặt ra. Trong hai năm tháp đồng hồ và hội trường “Thống nhất” được xây dựng và khánh thành. Lúc đầu tháp đồng hồ được sử dụng như tháp canh của nhân viên cứu hỏa vì từ trên đỉnh có thể nhìn thấy khắp thành phố. Tín hiệu cứu hỏa được phát ra bằng cờ vào ban ngày và bằng đèn vào ban đêm cho đến khi xây dựng tháp điện thoại năm 1898.

Máy đồng hồ do nhà cách mạng nổi tiếng Oton Ivanov mua và lắp đặt vào năm 1890.

Oton Ivanov gắn bó cả đời với tháp này và duy trì đồng hồ tới hơi thở cuối cùng. Ông mất ở Varna năm 1934 thọ 84 tuổi. Con trai ông, Ivan Otonov, kế nghiệp cha mình. Ông cũng bảo trì tháp đồng hồ thành phố cho đến khi ông qua đời vào năm 1973. Người học việc của ông từ thập niên 40 thế kỷ trước và tiếp nhân cho đến nay là ông Boyan Nikolov.

Bây giờ ông đã 85 tuổi và có thể được gọi là Người giữ thời gian ở Varna. Kể từ giữa thế kỷ trước, từ năm 1943, ông tự duy trì tháp đồng hồ mà không hề nhận được khoản tiền cho công sức đã bỏ ra cho đến khi một vị phó thị trưởng quan tâm đến. Hiện nay ông ngoài lương hưu ông nhận được một khoản trợ cấp bảo trì đồng hồ.

Để vận hành đồng hồ thanhg phố, Boyan Nikolov hai lần một tuần leo lên đỉnh tháp theo 90 bậc cầu thang dốc mà nâng các ổ đĩa nặng trịch giúp vận hành máy móc. Mỗi mùa xuân và mùa thu người thợ cả lại thực hiện bảo trì theo mùa. Mùa đông năm 2005 ông phải nằm viện. Khi nghe nói đồng hồ bị dừng lại do tuyết đóng băng trên kim đồng hồ, ông lập tức ra viện về sửa đồng hồ.

Hiện tại ông đang dạy hai người nối nghiệp và tin rằng nếu một người nào đó quan tâm đến chiếc đồng hồ này thì nó sẽ tồn tại 1000 năm.

120-годишният градски часовник на Варна за първи път спря за повече от 2 часа

120-годишният градски часовник на Варна за първи път спря за повече от 2 часа тази сутрин в 2:14ч.

Механизмът на часовниковата кула във Варна е произведен в Англия и монтиран в центъра на града през 1889 г. От тогава механизмът работи непрекъснато и е спирал най-много за 2-3 часа, което се е случвало два – три пъти досега.

За часовника се грижи 85-годишният Боян Николов. От средата на миналият век – 1943 г. той сам поддържа часовниковата кула във Варна.

Според твърденията на специалистите подобен часовник може да издържи да работи едно хилядолетие.

Днес+

.

Градският часовник на Варна

През 1775 г. французин на име Шевалие описва Варна при своето посещение с думите: ”Варна има около 16 000 жители, 12 джамии, 2 черкви и кула камбанария, построена преди 20 години, на която се намира часовник с камбана….

Историята

Часовниковата кула във Варна се е намирала в градинката зад днешната сграда на театъра и е служила като наблюдателница на пожарникарите. Не се знае дали е била дървена или каменна, как е изглеждала и кога е разрушена. Може би през 1828 г. при обсадата на Варна през 1828 г. по време на Руско-турската война, когато варненската крепост (Ески кале) е частично разрушена, повечето от жилищните сгради, църквите и джамиите са сринати от руската обсадна и корабна артилерия. При оттеглянето си през 1830 г. руснаците разрушават и средновековната крепост Кале ичи – непокътната остава само цитаделата Барут хане. Или при големия пожар във Варна (юли 1854 г) по време на Кримската война (1853-1856 г.)

Идеята за изграждането на нова часовникова кула се реализира през 1888г., по времето на Кръстю Мирски – кмет на Варна (1888 – 1890 г.). Община Варна възлага изработка на проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра на архитект Сава Димитриевич. Мястото е избрано в тогавашния център – между градската градинка и Катедралата. През същата година изгаря зала „Конкордия” и града остава без салон. Възложен е и проект за изграждане на зала за събрания и театри до кулата. За 2 години часовниковата кула и зала „Съединение” за построени и открити. В началото часовниковата кула се е използвала като наблюдателница от пожарникарите, защото от върха й се виждал целия град. Сигналите за пожар се подавали с флагове през деня и с фенери през нощта до изграждането на телефонизацията през 1898г.

Часовниковият механизъм е закупен и монтиран през 1890 година от известния революционер Отон Иванов, деен участник в Априлското въстание.

Купен е от Лондон и се смята за истинско произведение на изкуството, но никъде по него няма информация нито за марката, нито за производителя. Системата, изграждаща часовника, е затворена в голяма дървена кутия, до която се стига по тесни извити стълби, прилепени до каменните стени на кулата. На всеки 4 секунди, за да се преместят, стрелките се задвижват от оси и зъбни колелета. Вместо познатите от днешните часовници пружинни механизми се задвижва от тежести, висящи в средата на кулата, а „навиването” става като нишката, на която са закачени тежестите, се навива чрез обикновена манивела на голям баран в страни от основната група зъбни колела.

Отон Иванов свързва живота си с тази кула и поддържа Градския часовник до последния си дъх. Умира във Варна през 1934 година на 84-годишна възраст. Синът му, Иван Отонов, наследява занаята на баща си. Той също поддържа Часовниковата кула на Варна до смъртта си през 1973 година. Негов чирак още от 40-те години на миналия век и приемник днес е Боян Николов.

Срещат се случайно, когато майката на Боян му търси работа като чирак. Синът й иска да стане радиотехник, но мястото за чирак в единствената тогава работилничка за радиоапарати във Варна е заето. Тогава Иван Отонов го приема в своето часовникарско ателие. Започва от нулата, но с честност и усърден труд успява да спечели доверието на майстора и се превръща в негов избраник за пазител на кулата. Боян получава ключа към градския часовник и когато Отонов отсъства от града, той е този, който сверява времето. Майсторът имал само дъщери и за това за наследник на ключа избира него. След смъртта на Иван Отонов до днес ключът за Часовниковата кула държи Боян Николов.

Той е изцяло отдаден на работата си. Часовниковата кула е животът му. Зимата на 2005 година се налага да влезе в болница. Тогава приятели му се обаждат по телефона да му кажат, че часовникът е спрял. По това време валял мокър сняг, който се натрупал под стрелката и тя замръзнала на „и половина”. Бай Боян излиза от болницата, за да настрои часовника.

Преди време часовникарят не получавал никакво възнаграждение за труда си, докато един от заместник-председателите на Общинския съвет не го извикал да го пита колко пари взема. Бай Боян отговаря, че нищо не получава, просто ходи ей-така – да си свърши работата. Сега към пенсията си получава хронорар за поддръжката на часовника.

Пазителя на времето във Варна

Днес той е на 82 години и може да бъде наречен Пазителя на времето във Варна. От средата на миналият век – далечната 1943 г. той сам поддържа часовниковата кула във Варна. От тогава механизмът на градския часовник работи непрекъснато и е спирал най-много за 2-3 часа. Според твърденията на специалистите подобен часовник може да да работи едно хилядолетие, стига да има добра грижа. За да работи градския часовник, “пазителят на времето” Боян Николов на два пъти седмично се изкачва до върха на кулата, по 90 стръмни стъпала, където вдига тежестите, които движат механизмите. Всяка пролет и всяка есен майсторът извършва сезонна профилактика.

Сега обучава две момчета за свои наследници и вярва, че ако има кой да милее за този часовник, ще го има още 1000 години.

Moreto.net

1 Comment (+add yours?)

  1. bicon123
    Sep 30, 2013 @ 09:08:52

    Hồi ở Varna, chỉ ngắm đồng hồ, chẳng bao giờ leo lên thăm quan!
    Cảm ơn BTT nhá!

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: