Ba địa điểm ở Bulgaria nên đến trước khi chúng biến mất


Три места в България, които да видите преди да изчезнат

Кътинските пирамиди

Снимка: Петър Станков

Дори за тези, които живеят от десетилетия в София, наличието на пирамиди в района звучи невероятно. Не става дума за истински пирамиди-гробници, а за земни образувания стакава форма, които трябва да видите преди да са изчезнали.

Пирамидите край село Кътина са обявени за природна забележителност още през 1962 г. и са били разположени на площ от 11 хектара, но за жалост с всяка изминала година те ерозират, смаляват се и са на път съвсем да изчезнат.

Освен с кола (трябва да се внимава за отбивката след Нови Искър, иначе се отпрашва към Своге), до Кътина се стига с маршрутно такси №18 или пък с градски автобус 27, хванат от Илиянци. Веднъж стигнали до селото, най-добре да се допитате до някой местен накъде да поемете, защото природният феномен е поразтопен от годините и скрит в шубраците. Ориентирите са: ул. „Пирамидите”, по която трябва да се тръгне от селото, трафопост, който трябва да се подмине, и езеро, над което трябва се изкачите по баира. Има една табела, указваща, че Кътинските пирамиди са на около 4 км от селото, но няма други маркировки. Покрай новата църква, новопостроени вили и след устно упътване, ще търсите местности и незабележими на пръв поглед знаци.

Най-известни са пирамидите от Големия дол, намиращи се непосредствено над езерото. Те са по-високи и по-интересни като форми. Това са няколко групи от природни скулптури, различни по форма и големина, но с остри, наподобяващи шапки върхове. Основите им са жълтеникави на цвят, а „шапките” – тъмночервени. Външната им повърхност е покрита от глинеста кора – неравна и набраздена от ерозията.

В миналото наистина са представлявали внушителна композиция – някои от фигурите са били с височина около 30 м, Българският туристически съюз ги е обгрижвал, радвали са се на интерес и организирани посещения. Сега височината на фигурите не надвишава 2 метра и те не са толкова ефектни като Стобските или Мелнишките пирамиди, но да извадим фотоапаратите и да запечатаме това, което е останало!

Някои от тях са почти заличени от земната повърхност, а основната причина за това е изкуствен вир, останал от добива на въглища, който достига до основата на пирамидите, навлажнява ги и ги руши. Създава и неприятното усещане за мръсотия и кал, изпаряващо желанието да се доближите непосредствено до фигурите. Влагата е и основният виновник растителността да избуява с пълна сила, да скрива от погледите красивите земни образувания и в крайна сметка също да ги подкопава с корените си. Въпреки тези леки неудобства (но за какви удобства може да става дума насред Искърското дефиле) разходката си заслужава не само заради гледката, но и заради чистия старопланински въздух. Места за пикник край Кътина има в изобилие, но ако не сте подготвени, на връщане ви очакват селските магазинчета и местните кръчмички.

***

Доброванските гъби

За гъби в гората – ама каменни

Да отидете за гъби не означава непременно, че след това ще ядете манатарки в масло. Предлагаме ви един по-различен повод за излет – скалните гъби. А най-хубавото на Доброванските скални гъби е това, че не са особено известни, не са особено лесни за намиране, а пък са на има-няма 50 км от Бургас.

Когато стигнете до гъбите, ще се почувствате като във вълшебна приказка, в която вие сте в ролята на джуджета или гноми, а скалите, изваяни от вятъра и слънцето, сякаш са изникнали тук след последния дъжд. Най-високата е 4 метра, а останалите са малко над 2 метра. Макар два от калпаците да са полуразрушени, все пак си заслужава да се отбиете на връщане от морето и да си направите пикник край тях привечер, когато захладнее.

На двете по-големи гъби има подпрени сковани дървени стълби, за да може да надникнете отгоре и да огледате околността отвисоко. Съвсем като в приказка.

Скалните гъби са кръстени на село Доброван, което отдавна вече не съществува. От него днес е останала само една къща, а гъбите са на около 500 м от нея.

И като казваме, че не са лесни за намиране, наистина имаме предвид, че не са. Удоволствието отчасти се състои в самото им търсене. Първо стигнете до село Сини рид и там питайте насядалите на сянка по пейките местни хора как да стигнете. Намират се на около 10 км от селото, а от знаци и табели няма и спомен, въпреки че гъбите са обявени за природна забележителност още през 1973 г.

Пънчетата на Доброванските гъби изтъняват, а от гуглите им се откъртват малки парчета скала и с времето те неизменно ще се разрушат. Така че спокойно можете да си ги сложите по-напред в списъка с местата, които трябва да посетите скоро.

Автор: Мира Янева

***

Стобските пирамиди

Това рядко природно явление е резултат на топящите се ледници, които някога са покривали Рила. Пирамидите са се образували преди векове, но формите им непрестанно се менят под влиянието на ерозия и изветряне. Високи са между 7 и 12 метра, а на ширина достигат до 40 м. Повечето от тях имат конусовидна форма, която завършва с каменна шапка. На цвят са жълто-кафяви в комбинация с чуднатa зелена природа, която ги заобикаля.

Стобските пирамиди също бавно се рушат под влияние на слънцето, дъжда и вятъра. Прочетете и легендите за Стобските пирамиди.

Легендите за Стобските пирамиди

“Сватовете”, “Чуките”, “Самодивските комини”, “Невястата” не са имена на разкази от българската класическа литература, а истински истории, изваяни върху скалистите ридове на Рила. На 17 км от Благоевград, близо до село Стоб, се намират Стобските пирамиди – живописни скални образувания, за които се носят вълнуващи легенди.

Легендите за Стобските пирамиди

Това рядко природно явление е резултат на топящите се ледници, които някога са покривали Рила. Пирамидите са се образували преди векове, но формите им непрестанно се менят под влиянието на ерозия и изветряне. Високи са между 7 и 12 метра, а на ширина достигат до 40 м. Повечето от тях имат конусовидна форма, която завършва с каменна шапка. На цвят са жълто-кафяви в комбинация с чуднатa зелена природа, която ги заобикаля.

Легендите за Стобските пирамиди

За да стигнете до Стобските пирамиди, трябва да хванете пътя за Рилския манастир, а на 5 км от град Кочериново да свиете вдясно към село Стоб. Има указателни табели в цялото село, така че няма как да не намерите пътеката. А тя започва там, където сършва пътят за коли – до църква „Св. Прокопий”. Това е единствената църква в България, която носи името на този светец. Първоначално е изградена през 1373 г., но била разрушена и отново реставрирана през 1638 г. До църквата има туристически информационен център, където може да разпитате за всичко, което ви интересува. Като цяло който и в селото да спрете и да заговорите, ще бъде радостен да ви разкаже своите истории.

Легендите за Стобските пирамиди - Към Стобските пирамиди

Оттук екопътеката започва да се вие към пирамидите и постепенно се стеснява, докато стигне до върха. Донякъде има дървен парапет, но след това става стръмно, а почвата е неравна. На местата с по-голям наклон са изградени дървени стъпала, а по целия път ще срещате пейки и заслони за отдих. Разходката до върха е около 40 минути и ще ви изведе на панорама, която ще спре дъха ви. Гледката е неповторима и напомня за това, че човек е само малка частичка от величествената природа. Стобските пирамиди оттук приличат на гъста каменна гора с причудливи форми и светлосенки. Някои от тях са полуразрушени и новоформирани, други – с извивки, непроменени от хилядолетия.

Легендите, които се разказват за местността, до една са свързани с нещастна любов. Старите хора разказват, че тук някога имало широка равнина. Двама влюбени от селото решили да се оженят там, но майката на булката не била съгласна с тази сватба. Тя била толкова гневна, че не я послушали, че хвърлила жестоко проклятие всички сватбари да се превърант в камъни. В мига, в който младоженецът целунал булката, клетвата се сбъднала и цялата равнина се покрила с причудливи скали. Друга легенда разказва за невъзможната любов между българско момиче и турско момче. Влюбената девойка не могла да понесе неодобрението на родителите си и се хвърлило от скалите. На това място възникнала скалната пирамида, на която днес казват „Невестата”. „Сватовете” пък се появили, защото на друга сватба кумът не могъл да устои на чудната красота на булката. Той вдигнал воала й, понечил да я целуне и в този миг всички сватбари се вкаменили.

От 2010 г. пирамидите са включени в списъка на 100-те национални туристически обекта. Ако умувате с каква екскурзия да изберете за почивния си ден, няма да съжалявате, ако изберете именно тази. Направете си сандвичи, обуйте удобни обувки и просто се освободете от очаквания.

Автор: Невена Кръстева

peika.bg

***

3 Comments (+add yours?)

  1. Hồng Nhung
    Aug 06, 2013 @ 22:50:40

    Vâng, bọn em cũng nghĩ là nên thu xếp đi càng sớm, càng tốt, để còn có thể thấy được nước Bulgaria mà đã có thời gian mình từng sống. Chắc là trong vòng 1-2 năm tới chị a. Nó mà bị “biến dạng” đi, thì sang đó cũng không thấy thích nữa. Cho dù là có thể tốt lên cho đất nước họ!!!!!!!

    Reply

  2. Hồng Nhung
    Jul 28, 2013 @ 20:51:57

    Bọn Trung Quốc đã sang thăm quan Bulgaria để làm ăn, thì không biết quang cảnh như anh Nguyễn Chu Nhạc mô tả về đất nước này với “rừng trong phố” thì còn duy trì được bao lâu nữa. Chắc những ai có ý định đi thăm lại Bugaria như bọn mình nên nhanh chóng biến ý định đó thành hiện thực càng sớm càng tốt. Phải không mọi người?

    Reply

    • Ngo Thuc
      Aug 04, 2013 @ 16:09:52

      Trung quốc đã có nhà máy sản xuất xe hơi ở Lovech, chúng đang khai phá vùng Vidin / chưa rõ sẽ làm gì?/…Lo cho nước Bul sau vài chục năm nữa, chắc cũng sẽ lại giống châu Phi và VN thôi. Khẩn trương sang thăm Bul đi Nhung, Hằng ơi.

      Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: