Một gia đình Bỉ sống như người Bulgaria thời xưa


Cách Bulgaria gần hai ngàn cây số có những người đang sống giống như người Bulgaria của thời đại trước. Không phải từ thời cổ, mà là 15 năm trước. Họ không phải người Bulgaria, mà là người Bỉ. Và họ không sống ở một ngôi làng hẻo lánh vô danh nào đó mà là ở TP Liege, cách thủ đô Brussels 100 km. Đó là cặp vợ chồng Ann và Alain Sansen.  Người vợ Ann là người vùng Flemish và người chồng Alain từ vùng Walloon. Họ quen biết nhau 15 năm trước tại cuộc hội thảo về ca múa dân gian Bulgaria ở thị trấn Dvorp, Bỉ. “Thực ra lần đầu tiên khi tôi gặp anh ấy, tôi buông lời khen đôi dép của anh. Anh nói với tôi rằng anh tự làm lấy, và tôi hỏi liệu anh có thể trổ tài làm cho tôi một đôi được không”, bà Ann nhớ lại kỷ niệm xưa. Đến lần gặp nhau thứ hai của họ, Alain đã hoàn thành đôi dép. “Tôi đã rất ngạc nhiên thích thú,  vì anh nói với tôi rằng việc này làm anh tốn rất nhiều thời gian. Và có lẽ chính lúc đó tôi nhận thấy điều gì đó trong mắt anh đã chinh phục tôi. Tôi nghĩ chính vào thời điểm này đã bùng cháy tình yêu giữa chúng tôi. Chúng tôi tìm thấy nhau nhờ đôi dép “. Như thế đôi dép và điệu múa dân gian Bulgaria là nguyên nhân chính tạo nên một gia đình. Và chất Bulgaria không dừng lại ở đó.

Ann và Alain kết hôn theo truyền thống Bulgaria cổ trong trang phục dân gian. Họ chọn người chủ hôn bẻ bánh trên đầu họ, và cô dâu chú rể mỗi người ném một ly rượu vang bên cành thường xuân và gắn lên trên quả táo. Người chủ hôn thì dán tiền lên miệng cô dâu, và tiếng thình thịch của điệu nhảy khô-rô vang lên không ngừng suốt đêm.

Họ đã bắt đầu cuộc sống chung chính thức theo truyền thống Bulgaria như vậy. Sau đó, đến lượt mọi thứ trong nhà họ. Nhà của Ann và Alain ở Liege ngày nay giống như bảo tàng Bulgaria. Theo truyền thống Bulgaria cổ, trước nhà đặt một chiếc ghế băng, còn bên trong tất cả mọi thứ đều gợi nhớ về Bulgaria. Các bức tường làm bằng gỗ tấm. Trên đó treo những tấm thảm Rhodope, trên các kệ sách xếp chồng lên nhau những cuốn sách về lịch sử và phong tục tập quán của Bulgaria, một bộ sưu tập những bình hoa bằng gỗ đựng tinh dầu hoa hồng, các biểu tượng, tranh ảnh về ngôi nhà Bulgaria thời Phục hưng, do Alain vẽ. Trên bàn ăn các món ăn cũng là kiểu Bulgaria, bà Ann giải thích: “Bánh banitsa, ghiuvetch (món hầm), bánh mì, ớt nhồi, Shoppska salata … Hầu hết các món ăn chúng tôi đựng trong bát đĩa gốm Trojan, giống như ở quán ăn Bulgaria. ”

Tình yêu đối với Bulgaria là một cái gì đó mà họ cùng chia sẻ như một cặp vợ chồng. “Chúng tôi không biết nó đến từ đâu … Chỉ đơn giản là có tình yêu đó và nó rất mạnh mẽ. Bulgaria ở trong suy nghĩ của chúng tôi mỗi ngày, trong trái tim chúng tôi, trong ngôi nhà, trong bếp của chúng tôi … Không một ngày nào trôi qua mà chúng tôi không nghe nhạc Bulgaria và không nhảy những điệu múa dân gian”, gia đình người Bỉ này nói. Khi Ann và Alain bắt đầu sống ở Liege, họ quyết định sẽ lập ra vũ đoàn riêng của mình. Họ gọi nó là “Sedianka” vì ý tưởng rằng mọi người sẽ đến, gặp gỡ và nhảy cùng nhau khiến họ thích thú. Và đã là như vậy. Ngày nay “Sedianka” diễn ngay cả trong mùa hè, nhưng với gia đình họ sắp tới sẽ phải bỏ lỡ một hoặc hai buổi diễn tập. Họ đến Bulgaria. Cả hai người chưa đến đây từ ba năm nay và nói rằng sống chết họ sẽ đến thăm đất nước này lần nữa. Họ rất thích vùng xung quanh Pirin-Razlog, có lẽ vì ở đó họ có rất nhiều bạn bè. Họ cũng thích Rhodopi, Veliko Tarnovo, Kovatchevitsa, Koprivshtitsa … và “có lẽ chúng tôi có thể kéo dài mãi. Và còn có rất nhiều thứ ở Bulgaria mà họ muốn xem và sau đó nói về kể lại cho hàng xóm và bạn bè Bỉ của mình.

Семейство белгийци живеят като българи от старо време

На почти две хиляди километра от България има хора, които живеят като българи от старо време. И не от векове, а от 15 години и не са българи, а белгийци и не живеят в някое забутано родно селце, а в град Лиеж, на 100 километра от Брюксел.

Фламандката Ан и валонецът Ален се запознават преди три петилетки на семинар по български народни танци в град Дворп, Белгия. „Всъщност първия път когато го срещнах, му направих комплимент за неговите цървули. Той ми каза, че ги е направил сам и аз попитах дали не може да измайстори и за мен един чифт”, връща се в спомените си Ан. При втората им среща Ален вече носи готовите цървули. „Бях много приятно изненадана, защото той ми каза, че направата им отнема страшно много време. И може би чак тогава забелязах и нещо в очите му, което ме плени. Предполагам, че в този момент е пламнала любовта ни един към друг. Намерихме се заради един чифт цървули”, казва днес нежната половинка от семейството.

Така чифт опинци и български хора стават първопричина за създаването на едно семейство. И българското не спира дотук. Ан и Ален се женят по стар български обичай с народни носии. Избрали кум, който разчупил питка над главите им, а всеки от младоженците хвърлил чаша вино покрай пръта с бръшлян и забучена на върха ябълка. Кумата пък залепила банкнота на устата на булката, а тропането на хора не спряло цяла нощ. Така по българските традиции започнал официалният им съвместен живот. След това всичко се прехвърлило и в дома им. Къщата на Ан и Ален в Лиеж прилича днес на български музей. По стар наш обичай пред нея има пейка, а вътре всичко напомня за България. Стените са с дървена ламперия. Върху тях има окачени родопски черги, по етажерките са наредени книги за историята и обичаите на България, колекция от дървени мускалчета с парфюм от рози, икони, картини на възрожденски български къщи, рисувани от Ален. На масата ястията също са български, обяснява Ан: „Баница, гювеч, питка, пълнени чушки, шопска салата… Повечето от гозбите приготвяме в троянски керамични съдове, също като в българска механа”. Любовта към България е нещо, което те споделят като двойка. „Не знаем откъде идва… просто я има и е много силна. България е в мислите ни всеки ден, в сърцата ни, в дома ни, в кухнята ни… Не минава и един наш ден, без да слушаме българска музика и да танцуваме народни танци”, казва белгийското семейство. Когато Ан и Ален заживяват в Лиеж, решават, че ще създадат собствена танцова трупа. Наричат я „Седянка”, защото идеята, че хората ще идват, ще се срещат и ще танцуват заедно, много им допада. Така и става. „Седянка” сега има дори и през лятото, но на семейството скоро ще му се наложи да пропусне една или две репетиции. Пристига в България. Не са идвали от три години и казват, че вече било на живот и смърт да посетят отново страната ни. Обичат много района около Пирин – Разлог, но това е може би, защото там имат много приятели. Харесват също Родопите, Велико Търново, Ковачевица, Копривщица и… „можем да продължим още до безкрай”. А и има още толкова много в България, което искат да видят и после да разказват за него на своите белгийски съседи и приятели.

Биляна Богоева, “Анонс”. Сн.: Архив

СЕДЯНКА – група за български народни танци

За създателите на групата: Анн и Ален Сансен от гр. Лиеж, Белгия, учат балкански фолклор от преди много години. Специализират български танци и традиции.

Всяка година те обогатяват познанията си с помощта на добре известни български хореографи като Костадин Райчев (Ансамбъл “ПИРИН”), Белчо Станев (от Варна), Гергана Панова (Ансамбъл “ФИЛИП КУТЕВ”) и други. Анн и Ален преподават български народни танци в гр. Лиеж. Начинаещите могат да научат основните стъпки на хора като Копаниця, Ръченица, … а след това да продължат с танци от различни етнографски области на България – Шопска, Добруджанска, Пиринска, .. Хореографията, традициите, изработката на характерните български костюми – на всичко това Анн и Алън придават необходимото внимание и обучават с любов своите възпитаници. В “СЕДЯНКА” се танцуват основно танци от 19-ти и началото на 20-ти век. Към момента групата наброява 15 танцьори. На някои свои сценични изяви те са представяли и български народни обичаи като българска сватба, кукери, лазаруване. Шоуто е винаги много живо и колоритно със своя асиметричен ритъм и неповторим звук, възпроизвеждан от специфичните български музикални инструменти. Мъжете танцьори демонстрират своите умения, за да предизвикат възхищение у жените. Танцьорките от своя страна, играят с неподправена грация и самоувереност, сякаш не забелязвайки пълните с жажда очи на своите партньори. Това е хорото със своята жива сила! И в Белгия го играят така, както и у нас! Дали съвпадението в началните “Б” е случайно?

Анн и Ален пред макета на Рилския манастир в парка “Мини-Европа” в Брюксел, Белгия

Анн и Ален пред макета на Рилския манастир в парка

В парка “Мини Европа” в Брюксел всяка страна членка на Европейския съюз се представя с умалени копия на свои емблематични сгради. В парка има над 350 модела на най-забележителните архитектурни паметници на Стария континент. Отскоро България е представена с макет на Рилския манастир. Това е първияат макет на православен обект в “Мини Европа”. Източник : Ann Vannieuwenhuyze. Horo.bg

***

НА ГОСТИ НА СЕДЯНКА

Преди няколко дни се случи така, че посетих семейство Sansen в техния дом в град Лиеж, Белгия. Те са много мили и удивителни хора. Тяхната любов към българското народно творчество е трогателна. Домът им е отрупан със сувенири и спомени от техните няколкократни посещения в нашата страна. Една от стените е изрисувана от Alain – той е уникален самороден талант – пейзажа е от България. Освен това шие цървули, изработва носии и преподава български народни танци.

Много българи би следвало да завидят на семейство Sansen за топлото им чувство към всичко българско, а останалите да се замислим какво все още не сме сторили, за да е българин всеки от нас и в душата си и наистина да се гордее с това. Навсякъде по света.

Източник : Борислав. Horo.bg

***

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: