Enyovden và phong tục hái lá thuốc ngày Hạ chí


Enyovden là lễ hội dân gian Giữa Mùa Hè (ngày Hạ chí – Midsummer Day) của Bulgaria, tổ chức vào ngày 24 tháng Sáu hàng năm. Cùng ngày này, Giáo hội Chính thống kỷ niệm ngày lễ Thánh John (Thánh Gioan). Nghi lễ và phong tục truyền thống của cả hai ngày lễ này thường kết hợp với nhau.

Tại những vùng địa lý khác nhau, tên gọi ngày lễ được phát âm khác nhau: ở vùng Sofia là Yanevden,  ở Struga là Ivanden, ở Veliko Tarnovo là Ivan Bilyober hoặc Dragiyka.

Ngày lễ trùng với ngày Hạ chí, ngày mạnh nhất trong năm, vì vậy rất nhiều nghi lễ và tín ngưỡng đều liên quan đến đường đi của ánh sáng mặt trời và lòng sùng bái đối với mặt trời.

Người ta tin rằng buổi sáng ngày lễ, khi mặt trời vừa mọc “thấp thoáng”, những người nhìn thấy nó sẽ được khỏe mạnh suốt năm. Chính xác lúc mặt trời mọc, mọi người đều phải hướng mặt về phía đó và nhìn qua vai quan sát bóng của mình. Nếu thấy toàn bộ bóng, người đó sẽ được khỏe mạnh trong suốt cả năm, nếu chỉ thấy một nửa – bạn có thể bị ốm.

Dân gian tin rằng trước khi bước qua mùa đông, mặt trời tắm trong nguồn nước và khiến cho nước có khả năng chữa bệnh. Sau đó, mặt trời lắc mình làm tung ra những giọt sương có sức mạnh ma thuật đặc biệt. Vì thế mọi người cần tắm rửa trước khi mặt trời mọc trong dòng nước chảy hoặc lăn mình trong sương để có sức khỏe.

Các loại thảo mộc có hiệu quả nhất trong đêm đặc biệt này.

Người ta tin rằng trong ngày Hạ chí các loại thảo mộc có khả năng chữa bệnh lớn nhất đặc biệt từ lúc nửa đêm đến trước khi mặt trời mọc.

Vì vậy, tốt nhất là đi hái lá thuốc vào lúc sáng sớm trước khi mặt trời mọc.

Những người phụ nữ – các bà phù thủy và pháp sư đi một mình vào rừng chọn các loại thảo mộc để sau này dùng chữa bệnh lành và làm phép.

Các loại thảo mộc hái cho mùa đông phải là “77 rưỡi” vì dân gian cho rằng Thánh Gioan có khả năng chữa được 77 bệnh rưỡi – cho tất cả các bệnh và cho cả “căn bệnh không tên”.

Từ những lá thuốc hái được, những người phụ nữ tết các vòng tay và vòng lá Enyovden, buộc với sợi chỉ đỏ.

Tại một số vùng người ta làm số vòng tay bằng đúng số thành viên trong gia đình, đặt theo tên từng người và để chúng ra ngoài vào ban đêm. Buổi sáng họ xem các vòng tay và đoán sức khỏe của mọi người. Vòng tay và vòng lá Enyovden được treo ở những nơi khác nhau xung quanh nhà và trong cả năm ánh sáng họ dùng chúng để chữa bệnh.

Еньовден

Trong khi các loại thảo mộc được hái vào ngày Thánh Gioóc (Georgiovden) được dùng để chữa bệnh cho gia súc, thì các loại thảo mộc hái trong ngày lễ Thánh Gioan (Enyovden) được dùng để chữa bệnh cho người.

Днес е Еньовден – Денят на лечебните билки

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата Източноправославната църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван Бильобер или Драгийка.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно “грабенето” (краденето) и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал “краденето”. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”.

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Традицията казва, че в нощта срещу празника и до изгрев слънце билките са най-лековити. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки и магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Източник: БГНЕС

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: