Lazarovden – Lễ Thánh Lazarus và Tsvetnitsa – Chủ nhật Lễ hoa lá


Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден – 27.04.2013 и 28.04.2013.

Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.Главна роля на тези празници имат девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници).

Lễ Thánh Lazarus

Chủ nhật Lễ Lá

Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители. В отделните части на България Лазаруването може да има някои вариации – като изпълнение и като наименование.

Лазаровден и Цветница – природата се възражда

Лазаровден е подвижен християнски празник. Празнува се винаги в събота 8 дни преди Великден и е посветен на плодородието, любовта и възраждащата се за нов живот природа.

Върбови клонки
Обичаите повеляват празникът да бъде посрещнат с върбови клонки, които носят здраве на дома. Така както коледарите обикалят и сурвакат, така и на този традиционен момински празник всички неомъжени девойки от селото се кичат със зелени върбови клонки и плетат венци от тях, които ще красят входните врати на другия ден, когато е Цветница.

Лазарките
И какъв ще е този Лазаровден без момите лазарки, които се преобличат с традиционни носии, обикалят селото от къща на къща, пеят обредни песни и разпръскват енергия, здраве и щастие. Стопаните пък ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

Историята говори…
В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала не може да се омъжи. Затова обичаят е бил задължителен за всички неомъжени девойки. А на този ден пък младите момци са използвали момента за да предложат брак на своята избраница.

След Лазаровден идва Цветница (Връбница)

Честит имен ден на всички, които носят имена на цветя, храсти и дървета.

Цветелина, Жасмина, Ружа, Роза, Латинка, Невена, Ива, Виолета и ти – Ралица, да не забравите да почерпите на именния си ден – Цветница. Да не се крият от приятелите си също Калин, Върбан, Росен и Явор. Може да ви е странно, но празнуват и Пламен (ако името произлиза от цветето пламък), Ренета (като вид ябълка), Албена (със значение планински божур), Смирна (дърво, от което се добива благовонна смола), Ненко (със значение неувяхващ), Евелина (от френски език – горски орех), Алиса (от латински бряст) и т.н.

На този ден православната църква отбелязва тържественото посрещане на Исус в Йерусалим. В града той влиза на магаре – това е животно, което символизира идване с мир и добро чувство. По това време по често са се използвали конете, и то за да заминат бойците с тях на война. Влизането на Христос в града символизира прехода от хаоса към реда и от зло към добро. Най-рано празникът е честван в Йерусалим – през 4 век.

Цветница, Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклинден това са различните имена на един и същ празник – неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. С кумиченето на лазарките – хвърляне на върбови венчета в реката, по които се гадае за сватба, завършват пролетните момински игри. Привечер момите и момците играят хоро на мегдана, което за първи път по време на Великденските пости е сключено, т.е. като окръжност.

Вярва се, че на този ден се разпускат душите на мъртвите. Затова още преди изгрев слънце жените преливат гробовете, забиват върбови клончета до паметниците и запалват плявата, за да се сгреят мъртвите.

На Цветница свещениците освещават върбовите клончета, а хората, отишли на служба, си вземат от тях и ги занасят у дома. Вярва се, че тази върба има силата на пази къщата и хората от лошотии и болести. Цветното клонче е знамение на победата над смъртта.

Цветница е денят на цветята, младостта, светлина и раждането на новия живот. Затова бъдете цветни – и в дрехите, и в мислите си, пуснете светлината в домовете и в най-тъмните кътчета на съзнанието си, завършете старото и започнете новото.

Цветница

Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Днес изпъстрена нежност
над света се разстила,
с аромат от надежда
и допир с трепет на свила.
Днес ехти над земята
този празник вълшебен,
отреден за цветята,

отреден и за тебе.
Носиш име уханно,
празник имаш и ти.
Пожелавам ти радост,
много светли мечти.
Пожелавам усмивки,
пъстроцветна съдба…
Ти бъди най-щастлива,
цял букет от цветя!

В. Данов

***

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: