Hristo Fotev – nhà thơ Bulgaria dịu dàng nhất


Hristo Fotev là một trong những nhà thơ Bulgaria dịu dàng nhất.

Stefan Tsanev nhận định ông như là tác giả của “văn thơ tinh khiết nhất trong văn học Bulgaria”. Ngay từ những tập thơ đầu tiên Fotev đã được công nhận là nhà thơ hiện tượng, bằng chứng là những giải thưởng cho nhiều bài thơ của ông “Hành trình ballad”, “Lyrics”, “Khởi xướng đa cảm” và “Bến cảng”. Trong số những kiệt tác của thơ tình Bulgaria là bài thơ của Fotev “Em đẹp quá!…”. Biển là một biểu tượng thơ trung tâm trong lời thơ của ông.

ХРИСТО ФОТЕВ – Малкият принц на любовната лирика, автор на най-чистата поезия в българската литература…

Христо Фотев е един от най-нежните български поети. Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!…“. Морето е централен философско – поетичен символ в лириката му.

Các bài thơ hay của Fotev

Em đẹp quá

Biển chỉ yêu những người đang sống

* Ngợi ca những bông hoa xuyên tuyết

Vượt lên trên lạnh lẽo mùa đông!
Thân mảnh mai thổi bạt đi giá buốt.
Vươn thân mình vụt trỗi dậy lớn mau
Xanh mướt xanh và trắng đớn đau …

Mầm nứt nhú không chờ ngày mai tới!
Từ trong tuyết chống trọi cùng gió thổi.
Nâng mình vươn qua lớp tuyết nhọc nhằn
bằng đinh ba trên viền lá đầy răng!

Vượt lên trước mọi loài cây hiện hữu
giữa mùa đông hoang dã triền miên,
với băng đá đè trên đầu nặng trĩu
mà lắc nhẹ nhàng hoa rạng rỡ vươn lên.

Duy nhất bây giờ có hoa nảy chồi!
Chính lúc này đây ngẩng đầu hãnh diện!
Hoa xóa tan những nỗi buồn của tôi
vung ánh sáng chói lòa sắc kiếm

Thơ Hristo Fotev
Thanh Hằng dịch

Възхвала на кокичето

Скочи из свойта зима ти !
Взриви я с тънкото си тяло.
Включи ме в скока си – расти
Зелено и до болка бяло…

Расти не утре – а сега !
В снега с атаки поривисти.
Вдигни ме строго из снега
с тризъбеца на свойте листи !

Преди най – първата трева,
в часът на тая зима дива,
учи ме как леда с глава –
сияйно – нежна се разбива.

Единствено – расти сега !
Сега – вдигни се ти веднага !
Ти срещу моята тъга
скочи със блясъка на шпага !

Христо Фотев

* Nỗi trống vắng này đang giết chết ta

 

Nỗi trống vắng này đang giết chết ta.
Vẫn thân quen ấm áp một ngôi nhà.
Không ai đi vòng quanh thế giới,
và từ bên kia thế giới trở về.

Sự trống vắng này đang giết chết ta
Vẫn thân quen ấm áp một ngôi nhà.
Điều duy nhất vẫn còn trên thế giới,
là điều mà không thể biến thành thơ.

Hristo Fotev

Убива ме такава пустота

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.

Христо Фотев

Христо Фотев Мамо. И аз ще се завърна, както винаги. И както винаги, най-неочаквано прозореца ти ще изпълня в тъмното. Не ставай изненадано от стола си, не падай във ръцете ми — погледай ме и позволи ми да сваля палтото си. Да насека дърва и във нозете ти да коленича — да запаля печката. Над куфара ми се склони усмихнато. Над дрехите ми, книгите ми — мислите. И докосни ги — моля те, — накарай ме отново да обикна тежината им. Не се страхувай — пристъпи в душата ми, прозорците й избърши, пред някого гостоприемно разтвори вратата й — върни на огледалото й блясъка. И изпълни й счупените съдове със сребърната влага на очите си, за да живея — за да нося винаги във мислите си твоето присъствие. Мамо, не остарявай, моля те — и никога не вярвай през деня на огледалото. В очите ми се гледай непрекъснато. Съпротивявай се срещу тъгата си. За здравето си се бори отчаяно. И защитавай — моля те, душата си от бръчките, от пясъка на времето. Не казвай, че е суета — понякога си освежавай със червило устните... И не умирай — заповядвам ти — до края. До края съществувай във живота ми. Явявай се в най-страшните ми сънища със бялата си рокля — съзерцавай ме от погледите на жените — тихите... Да се обърна стреснато след някоя и да те видя във дъжда — в прозорците, в балконите, в дърветата и в себе си. Мамо. Не ме изоставяй, мамо. Х.Фотев

НА МАЙКА МИ

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми —
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
И докосни ги — моля те, — накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й —
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея — за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните…
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля — съзерцавай ме
от погледите на жените — тихите…
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда —
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.

Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.

Х.Фотев

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: