Babinden – Ngày lễ “Bà đỡ”


Babinden – “Ngày bà đỡ” là một trong những lễ hội dân gian lớn nhất của phụ nữ ở Bulgaria dành riêng cho các nữ hộ sinh, cho những cô dâu trẻ, các sản phụ và sức khỏe trẻ em.

Nghi lễ trong ngày này chủ yếu mong muốn bày tỏ sự ngưỡng mộ và tôn trọng những phụ nữ lớn tuổi “đỡ đẻ” cho các sản phụ.

Ngày lễ này du nhập từ thời Slavơ cổ, được lưu truyền lại và rất được tôn trọng trong thời Phục sinh. Ngày nay Babinden mất đi nhiều các lễ nghi, nhưng vẫn được những người lớn tuổi tổ chức với nhiều tiếng cười và trò vui.

image

Ngày lễ hoàn toàn là của phụ nữ và trong ngày lễ nam giới không được hiện diện ! Tình cờ có người đàn ông gặp ở đó sẽ bị trêu chọc tối mặt.

Ngày lễ được gắn liền với một loạt các nghi lễ tỏ lòng tôn kính với các bà đỡ cho các sản phụ trẻ, gồm ba phần chính:

  • Bà đỡ tắm cho trẻ nhỏ (phong tục dân gian) – kèm theo ban phước, xoa sữa và mật ong cho trẻ, tặng bà đỡ len và bánh lễ. Các nghi lễ mang ý nghĩa làm phép vì sức khỏe.
  • Tiệc của cô dâu trẻ tại nhà bà đỡ. Tại đó tham gia tất cả các sản phụ trẻ đã được bà đỡ giúp khi sinh con trong năm. Họ mang tới bánh mì, bánh banitsa, thịt gà luộc hoặc nướng và rượu vang. Họ rót nước cho bà đỡ rửa tay và tặng bà áo, tạp dề, khăn, tất.
  • Tắm nước cho bà đỡ (phong tục chỉ phổ biến ở một số làng ở Bulgaria). Thực hiện sau khi bữa tiệc. Những người phụ nữ rước bà đỡ ra sông hay giếng, nơi tiến hành nghi lễ tắm. Họ hát những bài hát nghi lễ với minh họa tiết khiêu.

Trước khi mặt trời mọc, các bà mẹ có con từ một đến 3 tuổi đi đến vòi nước để hứng nước sạch. Trong nồi có đặt một cành húng quế hay cành phong lữ, họ lấy xà phòng và khăn sạch và đi đến nhà của bà mụ để ” tưới nước” cho bà. Nghi lễ tưới nước được thực hiện dưới một cây ăn quả trong vườn, trên các khối hoặc ở phía trước bậc thang.

Mỗi người phụ nữ đưa cho bà mụ xà phòng, rót nước cho bà rửa tay và tặng bà chiếc khăn mà cô mang tới. Bà đỡ cài cho cô chùm hoa phong lữ, buộc kèm ” martenitsa ” – là sợi chỉ đỏ và trắng.

Bà đỡ vung giơ tay, vẩy nước bắn tung toé vào những người xung quanh và chúc cho họ sống lâu mạnh khoẻ và tương lai sinh nở dễ dàng.

Sáng sớm các bà mụ đi thăm nhà của những sản phụ mới sinh. Bà tắm cho trẻ sơ sinh, còn với những đứa trẻ lớn hơn bà lau mắt cho chúng hoặc vẩy nước lên chúng cho sức khỏe. Bà bôi bơ và mật ong lên trán trẻ em để ban phước cho chúng được khỏe mạnh, mạnh mẽ và có cuộc sống lâu dài và hạnh phúc.

Ở một số vùng có tục lệ vào ngày Babinden các bà mẹ đưa trẻ em tới thăm bà đỡ khi chúng được 3 tuổi, để bà ban phước cho chúng. Bà có một vai trò nghi lễ quan trọng nữa đối với người mẹ và đứa trẻ. Ngay sau khi sản phụ sinh xong, bà đỡ lấy đầy một bình nước, thả  trong đó bó húng quế và mang đến nhà thờ. Linh mục làm phép thánh cho nước và ban phước cho bà đỡ. Sau đó, bà đỡ mang “nước thánh” về cho sản phụ rửa mặt và đổ một ít nước vào nôi của trẻ mỗi lần tắm cho đến ngày thứ 40 của chúng – thời gian ở cữ sau khi sinh.

Buổi trưa các cô dâu tập trung tại lễ hội ở nhà bà mụ. Mỗi người mang đến bánh mì tươi, banitsa, thịt gà luộc hoặc nướng và chai rượu rakia hoặc rượu vang. Họ hôn tay bà đỡ và đưa thức ă cho bà. Các con gái và con dâu của bà sắp một bàn ăn dài và đầy thức ăn, tất cả mọi người có mặt ngồi xung quanh bàn. Bắt đầu bữa tiệc vui vẻ và náo nhiệt, kèm theo các bài hát, điệu múa và đôi khi là những trò đùa tai quái và hoạt cảnh vô lối. Thường bà đỡ quàng quanh cổ một chuỗi ớt đỏ và bỏng gạch dưới váy phụ nữ để có nhiều con hơn. Các điệp khúc và trò đuaf chủ yếu có ý nghĩa biểu tượng tình dục. Sau bữa ăn trưa tại bàn ăn ở nhà bà đỡ những người đàn ông bắt đầu kéo đến.

Đỉnh điểm trong nghi lễ là nghi thức tắm cho bà đỡ tại sông hoặc suối. Những người đàn ông và đàn bà đưa bà đỡ ra ngoài và chở bà trên xe hai bánh hoặc xe trượt. Đôi khi họ đặt bà vào trong chiếc giỏ wicker lớn. Đàn ông cải trang thành “con bò”, với mặt nạ da và sừng, kéo xe qua làng. Nếu dọc đường các cô dâu gặp một người đàn ông họ tháo mũ của anh ta và đòi tiền chuộc. Nhóm người ồn ào đưa bà đỡ ra sông và nhúng bà xuống nước. Buổi tối tại sân làng tất cả mọi người cùng nhảy khô-rô. Ngày lễ kết thúc tại nhà của bà đỡ, nơi đoàn khô rro tiễn bà về. Họ hôn tay bà và trao quà tặng. Điều này thể hiện lòng biết ơn và tình yêu dành cho người phụ nữ giúp đỡ cho cuộc sống mới xuất hiện.

novavarna.net

Днес е Бабинден!

На 8 януари се посреща Бабинден – народен празник в чест на бабите акушерки, родилките и здравето на децата.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на “бабите” – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са “бабували” на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Празникът е изцяло женски и изключва мъжко присъствие! На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.

Съдържа 3 основни елемента:

  • Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
  • Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
  • Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви.

Празникът е свързан с редица ритуали, които отдават почит на жените, които бабуват на младите родилки.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. „Къща без деца огън да я гори“, казва поговорката, а друга допълва „Кое е по-голямо от царя? Детето“. За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.

Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.

От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

novavarna.net

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: