Ednazhden – năm mới của Bulgaria


Theo lịch cổ của Bulgaria, ngày Đông Chí Idinak hay Egnazhden – ngày 21 tháng Mười hai là ngày đầu năm mới. Nó nằm ngoài tất cả các tháng – ngày số 0 (zero) bên ngoài lịch biểu.

Cách đây 100-150 năm trước ( nếu không phải là sớm hơn) ngùa này là Năm mới ở Bulgaria . Đây là ” Năm mới dân gian”.

Vì vậy, có tục lệ – người khách đầu tiên xông nhà nhà vào ngày này là người như thế nào, cả năm sẽ như thế.
.

Еднажден – Българската Нова година

 

21 декември – денят Единак или Еднажден – Българската Нова година.

Българската нова година – първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак.

Това е средищния ден в годината – Идинак, Еднажден – по българския календар. Той е извън всички месеци – нулев ден извън календара.

Нова година е била на този ден допреди 100-150 години в България (ако не и до по-скоро). Това е “народната Нова година”.

Затова е и обичая – според какъвто е първия гост влязъл в дома на този ден, такава ще е годината.
На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребъни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.

Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес.


Български обреден хляб

Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите се правел събор (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.

Стан-нанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай.

Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата.

Младежите обикаляли с песни до разсъмване – коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни – какъвто е гостът – сега полазник – такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня – колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошаф, дават му кравай и чорапи.

Днес

празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани на няколко бъдни вечери и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година.

Днешните обичаи свързани с него са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес – нов ден, нова година, нов късмет.

Първите два месеца в народната традиция – Голям и Малък сечко са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари.

Народоизследователят Д. Маринов пише:

  “От Игнажден се начева Големия сечко, т.е. Голям месец и тоя ден се нарича още Млада година и Нов ден. От тоя ден се брои народната Нова година. Думата Идинак значи начало на годината, годиняк.”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: