Nữ văn sĩ tài năng Kim Thúy đến Bulgaria


Cuốn tiểu thuyết “Ru” của Kim Thúy là một trong những cuốn sách bán chạy nhất ở Quebec và ở Pháp, được dịch ra nhiều thứ tiếng và đã đoạt 5 giải thưởng quốc tế uy tín như Giải văn chương của phủ toàn quyền Canada (The 2010 Governor General’s Literary Award), giải RTL-Lire 2010 tại Liên hoan sách Paris, vào chung khảo giải Văn chương năm châu của các nước nói tiếng Pháp 2010 (Prix des 5 continents 2010)  và vào chung kết giải văn chương Giller  (2012 Gilller Prize).

Nhà văn gốc Việt đạt giải thưởng Văn học lớn nhất Canada

(LĐ) – 29/1Trong lễ trao giải của giải thưởng văn học danh giá của Canada – The Governor General’s Literary Awards vừa diễn ra hôm 25.11 vừa qua, nhà văn gốc Việt Kim Thúy đã vinh dự đạt được giải thưởng này.

The Governor General’s Literary Awards là giải văn chương uy tín và lâu đời nhất của Canada, dành cho các phẩm viết bằng tiếng Anh và tiếng Pháp.

Tiểu thuyết Ru (NXB Libre Expression, Groupe Librex) được nhật báo Le Figaro (Pháp) đánh giá: “Văn của Kim Thuý chảy như những vần thơ – nó chuyên chở và khuây khoả; nó đầy sinh lực và bắt người đọc suy nghĩ”.

“Ru”, tiếng Pháp có nghĩa là dòng suối nhỏ; trong tiếng Việt là lời ru – một ký ức ấu thời, thường gắn với người phụ nữ. “Ru” là tác phẩm đầu tay của Kim Thúy, được phát hành tháng 1/2010 với 10.000 bản và thành công vang dội ngay từ khi ra mắt ở Pháp. Sau hai tuần, phải tái bản thêm 5.000 cuốn, đến bây giờ thì lên đến 45.000 bản.

“Ru” có tính chất tự truyện, gồm nhiều đoạn văn rất ngắn kể lại các biến cố trong đời tác giả. Được nhận xét là giọng văn đầy nữ tính, ấm áp, rung động, thoát khỏi giới hạn đời sống thường ngày, Kim Thuý biết điều khiển cảm xúc độc giả một cách tuyệt vời, đưa họ từ buồn tới vui, từ vật chất sang tinh thần.

Nhà văn gốc Việt Kim Thúy và bìa cuốn sách được giải của mình (Ảnh: Internet)

Nhà văn gốc Việt Kim Thúy và bìa cuốn sách được giải của mình 

Kim Thuý, sinh năm 1968 tại Sài Gòn. Mười năm sau, cô là thuyền nhân đến Malaysia cùng gia đình, sau đó định cư ở Quebec, Canada. Cô tốt nghiệp luật (1993), sau khi học khoa ngôn ngữ và dịch thuật (1990) tại đại học Montréal. Ở xứ sở mới, cô từng làm nhà hàng, thợ may, thông dịch viên, luật sư và sản xuất phim. Hiện cô là nhà văn toàn thời gian.

Ngoài giải thưởng này, Kim Thuý cũng đã từng đoạt giải RTL-Lire 2010 tại Liên hoan sách Paris, trao ngày 10.5.2010. Cuối tháng 10 vừa rồi, tác phẩm của cô được chọn vào chung khảo giải Prix des 5 continents 2010 (giải Văn chương năm châu 2010) của các nước nói tiếng Pháp. Sau khi nhận giải RTL-Lire 2010, khoảng 25.000 bản Ru đã được bán tại Canada. Tác phẩm đang được dịch sang tiếng Tây Ban Nha, Ý, Thuỵ Điển, Đức…

Kim Thuý cho biết, dù tư duy và viết bằng tiếng Pháp, nhưng cô vẫn nói được tiếng Việt, “đó là ngôn ngữ của ấu thời, ngôn ngữ của bếp núc”.

Được biết, cùng đoạt giải thưởng The Governor General’s Literary Awards với Kim Thuý năm nay còn có tác giả David Paquet với tác phẩm kịch nghệ.

Thái Bình

Một nữ văn sĩ gốc Việt vào được chung kết giải văn chương Giller của Canada

Toronto: Tên tuổi năm văn sĩ vào được chung kết giải văn chương Giller đã được công bố trong hôm thứ hai ngày 1 tháng 10.

Trong số năm văn sĩ này, có Lý Kim Thúy, một luật sư ở thành phố Montreal với tác phẩm Ru viết bằng tiếng Pháp, đã được chuyển qua Anh ngữ bởi Sheila Fischman.

Giải văn chương Giller là giải cao quý nhất của Canada, và người đoạt giải sẽ được lãnh 50 ngàn dollars.

Kết quả cuộc tuyển chọn sẽ được công bố trong cuộc trình diễn 2012 Gilller Prize gala ở Toronto và sẽ được đài CBC trực tiếp truyền hình.

Cô Lý Kim Thúy sinh năm 1968 tại Saigon và đã vượt biên tỵ nạn vào năm 1978, khi cô mới 10 tuổi. Sau khi ở trại tỵ nạn Mã Lai Á một thời gian, gia đình cô gồm bố mẹ và hai người anh em trai đã được định cư ở Quebec.

Trong thời gian đi học, cô Kim Thúy đã phải làm đủ mọi nghề, từ nghề hái rau cỏ trong các nông trại, nghề thợ may, nghề tính tiền cashier. Cô tốt nghiệp luật và ngành thông dịch ở trường đại học Montreal.

Tác phẩm “Ru” của cô viết bằng tiếng Pháp, đã đoạt giải văn chương của phủ toàn quyền Canada (The 2010 Governor General’s Literary Award). Ru tiếng Việt là lời ru, nhưng tiếng Pháp là một dòng suối nhỏ, là một cuối tự truyện nói về cuộc đời của một thiếu nữ, bị bắt buộc phải trốn chạy khỏi Saigon trên một con thuyền nhỏ, phải sống những ngày cực khổ trong trại tỵ nạn, và khi được định cư ở Canada, đã phải phấn đấu để sống.

Trả lời trong một cuộc phỏng vấn của đài CBC, cô Kim Thúy cho biết chúng ta đã nói về những khó khăn của cuộc sống, nhưng riêng với cô ta, thì những khó khăn này là những thử thách lớn và cô cảm thấy may mắn vượt qua được những thử thách đó.

Cuốn sách Ru của cô đã là một trong những cuốn tiểu thuyết bán chạy nhất ở Quebec và ở Pháp. Cuốn sách này sẽ được dịch qua các thứ tiếng Ý, Thụy Điển, Đức và Tây Ban Nha trong những tháng sắp tới.

Phê bình về cuốn Ru, báo Le Figaro ở Pháp cho rằng tác giả Kim Thúy viết văn tựa như làm thơ:chuyên chở và dỗ dành. Lời văn mạnh mẽ và gợi lại những kỷ niệm, khiến người đọc cảm thấy những hạnh phúc tuyệt vời.

Báo La Presse ở Montreal bỉnh luận là sự thành công của tác giả Kim Thúy như là một chuyện thần tiên,: cô ta đã chinh phục được tấm lòng của các độc giả, dù cô ta viết không bằng ngôn ngữ mẹ đẻ.

thoibao.com

photo of Талантливата Ким Тхуи идва в България

Талантливата Ким Тхуи идва в България

С удоволствие ви съобщаваме, че ни гостува канадската авторка от виетнамски произход Ким Тхуи, чийто автобиографичен роман „Ру“ беше удостоен с 5 престижни отличия!

Ким Тхуи е родена през 1968 г. в Сайгон, Южен Виетнам, откъдето емигрира с родителите си, когато е едва на 10 години. Завършва право в Монреал, работи като адвокат, практикува и други професии, преди да се посвети на писането.

Сърбия, Румъния, Молдова и Полша също участват в източноевропейското „турне“ на Ким Тхуи (София: 12 – 15 ноември, Белград: 15 – 19 ноември, Букурещ и Кишинев: 19 – 25 ноември, Варшава: 25 – 28 ноември).

С много лиризъм и своеобразно чувство за хумор „Ру“ отразява прехода от едно безметежно детство към предизвикателствата на имигрантския живот. Преодолявайки обективни препятствия и психологически съпротиви, Ким и семейството й успешно се установяват в гостоприемната канадска провинция Квебек. Потеклото на писателката, перипетиите в родната й страна и отвъд нея, непрестореният маниер, с който ни въвежда в дебрите на най-съкровените преживявания и емоции – всичко това придава специфичен аромат на този дебют и превръща срещата с Ким Тхуи в екзотично откровение.

Заповядайте на 13 ноември от 18.30 ч. в книжарница „Гринуич“, бул. „Витоша“ № 37 в София – красивият роман на Ким Тхуи ще бъде представен в нейно присъствие!

На 14 ноември от 18.00 ч. ще се състои среща с авторката и премиера на книгата й и в гр. Пловдив, книжарница „Хеликон“, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №29.

Ким Тхуи: Искам да живея в България!

Ким Тхуи: Искам да живея в България!

Впечатлена съм от жълтите павета на София, тук има много история. Столицата наистина е един прекрасен град. Когато идваме от млада държава, каквато е Канада, може да се оцени културно-историческото богатство, което притежавате, каза в специално интервю за BNews.bg писателката Ким Тхуи.

Ким Тхуи е канадска писателка от виетнамски произход, която  представи у нас романа си “Ру”, удостоен с пет престижни литературни отличия.

Родена през 1968 г. в Сайгон, Южен Виетнам, Ким емигрира с родителите си, когато е едва на 10 години. Завършва право в Монреал, работи като адвокат, практикува и други професии, преди да се посвети на писането.

Ким, защо избрахте да живеете в Канада?

Случайно. Когато родителите попаднаха в бежански лагер в Малайзия, са минавали делегации на различни страни. В този момент е имало представители на Канада, а родителите ми говорят английски и френски език. Това е добре за тази северноамериканска страна, затова и те правят избора си. И тъй като от двата езика майка и баща ми са говорели по-добре френски, избират Квебек (различните провинции в Канада избират кой от двата официални езика да използват – френски или английски, бел. ред.).

Как страданието промени живота ви?

Именно благодарение на това страдание, на тази болка виждам колко е прекрасен живота. Защото ние видяхме бездната. И ако не падне човек в нея, всичко, което му се случва след това, няма начин да не е прекрасно. Знаете ли, ситуацията е много сходна като при хората, които страдат от много тежка и неизлечима болест, но оцеляват от нея. И след това само се радват на живота.

Замисляли сте се тогава какво са кризите  в нашия живот?

Всъщност кризите са предизвикателства, за да можем да станем по-добри и по-силни, да сме по-борбени. Възприемам трудностите като упражнения, за да станем по-човечни. Като атлети, които трябва много да тренират, за да получат резултати.

Защо пишете?

Ами, случайно. Бях „наказана” от моя мъж да си стоя един месец вкъщи, насила ме накара да си остана у дома и така започнах да пиша. Много обичам езика, обожавам красотата на думите. Така че започнах да пиша, за да си играя с думите. За мен думите са като блокчета на „Лего”. И писането е все едно с пъзела „Лего” да изграждам нещо. Винаги когато получа тази привилегия да си остана вкъщи, обичам да си играя по този начин, пишейки.

Как се виждате след 10 години?

Нямам никаква представа. В Канада бяха посветили на мен едно предаване, което продължи цял час. И тогава взеха интервютата от моите роднини и приятели, и ги попитаха как ме виждат след 5 години. Никой не даде един и същ отговор, всички изказаха различни мнения. Попитаха ме и мен. Аз пък бях единствената, която нямаше никакъв отговор.

Кое мнение бе най-близко до вас?

Нито едно не ми хареса. Не мога да рисувам изобщо, а моята най-добра приятелка прогнозира, че ще стана художничка. Това са все невъзможни неща, които моите приятели измислиха. Когато отворих обаче ресторант навремето, не можех изобщо да готвя. И в него предлагах само едно ястие на ден. Никакъв избор, т.е. сядате и хапвате това, което аз ви дам, друго няма.

И просъществува ли заведението?

Да, много време. Нещо повече – ресторантът попадна в анонсите на френски и италиански туристически справочници. Всъщност на хората, които нямат много време им харесваше точно това – сядат, всичко е ясно, няма бавене, все едно когато отивате да хапнете при майка си например. Когато отворих ресторант, съпруга ми ме попита: „Ама ти можеш ли да готвиш всъщност?” И аз му казвам: „Не, но ще се науча!”. И в кухнята бях аз, нямаше друг готвач.

Така че ми беше много полезен този опит с ресторанта. Например фурните бяха направени високи, за мъже, а аз съм мъничка и ми липсваше цялото това разстояние, огънят гореше точно под лактите ми. Ето, и ресторантът не беше нещо предвидено, и писането – също.

Моите родители също не разбират защо бе необходимо 6 години да уча в университет, да работя като адвокатка, да спечеля много добри пари като адвокат и да зарежа всичко и да отида да мия чинии. Обикновено най-напред мием чинии, а после ставаме адвокати. Но при мен беше точно обратното. Наистина не мога да отговаря на въпроса какво ще правя след 5 или 10 г. Имайки предвид всичко това си мисля, че моята приятелка може да се окаже права, защото брат ми беше разгледал малките тефтерчета, които бях правила за съученици и с тях реши да облицова едната стена на жилището си. И се получи много хубаво пано, така че кой знае, може и художник да стана.

Остава ли ви време да четете?

Класическите автори почти не ги познавам, но единственото нещо, което навсякъде мъкна със себе си, са книгите. Дори когато пътувам със съвсем малък куфар, винаги се притеснявам, че нямам достатъчно книги със себе си, затова винаги вземам повече от това, което мога да прочета. Този път бях много дисциплинирана и взех само една книга, но ми остава съвсем мъничко и страшно се страхувам да не я свърша преди края на пътуването в България.

Не чета каквото и да е – например научната фантастика не я разбирам, криминалета също. Чета, но не мога да схвана кой кой е, а освен това не съм достатъчно любопитна да се питам кой кого е убил. Обожавам например Бегбеде, който беше направил списък на своите любими 100 книги. И начинът, по който той пише за тези книги, вече дава усещането за много персонализиран подход към тях. Чета много книги на английски.

Автор-фетиш? Може би Никол Краус и нейната “История на любовта”. Чела ли сте я ?

Не.

Трябва на всяка цена да я прочетете.  Тя говори за жестовете на мълчанието, преди езикът да бъде измислен. И тогава хората са говорили само със жестове. И остатъци от тази епоха е когато си държим ръцете например. Тогава си казваме толкова много неща, че просто нямаме нужда от слово. И това е описано по един много прекрасен начин.

Какво четат канадците?

Моята книга много добре върви (смее се). Наистина вече трета година книгата ми е в бестселърите на Канада. При нас в Квебек за бестселър се счита книга с тираж от 3 хиляди. Разбира се, четат се много френски и американски автори, както и много автори от Квебек.

Какви са впечатленията ви от България?

Бих могла да живея тук.

Наистина ли го мислите?

Дори научих няколко думи на български. Много ми харесва София, много е хубава. В моя район в Квебек, една сграда се счита за паметник на културата от 50-те години на миналия век. А тук е много различно. Впечатлена съм от жълтите павета. Ние имаме само едно малко кварталче, в което всеки камък е описан откога е и по какъв начин се озовал там. Докато тук има много история.

София наистина е прекрасен град. Когато идваме от млада държава, каквато е Канада все пак, може да се оцени културно-историческото богатство, което притежавате. Само катедралата „Св. Александър Невски” е достатъчно да споменем. Ние нямаме нищо подобно като размер.

Каква кауза бихте подкрепили?

Аутизмът, защото малкият син ми страда също страда от това заболяване. Нещо повече, аз вече работя за една фондация за борба с аутизма. Дори току-що ме поканиха да бъда посланик на HendiCup International, престижна тайланска организация, която подпомага пострадалите от червените кхмери. Имаше толкова много мини, и на практика половината население е с ампутирани крака от тях, създаде я  един френски лекар. И той правеше протези за децата. И сега тази организация вече не е само за Камбоджа, а за целия свят. И тази организация не се занимава вече само със случаи от военни конфликти, но и със страни, които са в момента в криза и имат нужда от нещо. Като Хаити например.

Веднага след бурята „Санди” започнаха да приготвят пакети с хапчета за дезинфекция на водата, одеала, завивки, продукти. Така че тепърва започвам тук. Предпочитам да организирам благотворителни вечери, където лично аз готвя и така събираме средства за различни каузи, за театрални трупи и др.

Светлана Желева – bnews.bg

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: