Enyovden – ngày Hạ chí


Днес е Еньовден – Денят на лечебните билки

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата Източноправославната църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Днес е Еньовден - Денят на лечебните билки

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван Бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Днес е Еньовден - Денят на лечебните билки

Вярва се, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно “грабенето” (краденето) и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал “краденето”. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”.

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки и магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” — за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

Днес е Еньовден - Денят на лечебните билкиС тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. /БГНЕС

Еньовден

Танцувай, слънце. Днес е Еньовден.
Днес билките целебна сила носят.
Пред изгрев трябва тях да ги берем,
роса да мие и нозете боси…

Танцувай, слънце. Виното кипящо
с дванайсет билки нека упоим.
За теб ще пием еликсир от чашите
и топлината с теб ще споделим…

Танцувай, слънце. Дълъг ти е пътя,
но днес на своя връх ще се качиш.
Магична сила в билките се къпе,
отпий от тях, болежки да спасиш…

Танцувай, слънце. Аз ще ти направя
един венец за слънчева глава…
От билките на Еньовден за здраве
на теб, любимо слънце, ще дада…

автор Валентин Йорданов.

Phong tục trong ngày này của người Bulgaria thấy rất giống với phong tục hái thuốc vào ngày Đoan ngọ tại Việt Nam.

Tết Đoan Ngọ đi hái lá làm thuốc

Tết Đoan Ngọ (mồng năm tháng năm) là Tết có vị trí quan trọng trong đời sống người dân Việt Nam xưa và nay, nó chỉ đứng thứ hai sau Tết Nguyên Đán.

Vào dịp này nhà nhà, làng làng đều sửa lễ cúng ông bà tổ tiên, cúng thần thánh, cúng các vị tổ sư của nghề. Các chàng rể thì phải sắm quà biếu bố mẹ vợ nhân tết mồng năm, trong đó thường có mấy thứ: ngỗng, dưa hấu, hoặc đậu xanh đường cát. Học trò cũng đến tết thầy, lễ vật tuỳ tâm. Đặc biệt đây là tết chú ý đến việc bảo vệ sức khỏe, ngăn ngừa sâu bọ làm giảm sức khỏe của con người.

Có nguồn gốc xuất xứ từ Trung Quốc song ở Việt Nam tết Đoan Ngọ cũng còn gọi là “ngày giết sâu bọ” là ngày phát động bắt sâu bọ, tiêu diệt bớt các loài gây hại cho cây trồng trên cánh đồng, trong đó nhiều loài sâu có thể ăn được và chúng được coi như là chất bổ dưỡng.  Người ta tin rằng khi ăn món ăn đầu tiên trong ngày này thì sâu bọ, giun sán trong người sẽ bị chết hết.

Chính vì quan niệm đó những thứ lá được hái trong dịp này để nấu nước uống được xem như là vị thuốc quý được cất giữ trong nhà phòng khi bất trắc. Các loại lá mồng năm, ngoài việc trị bệnh, còn là một nguồn thức uống hằng ngày, thay cho cây chè, lá gì nấu ra cũng có màu nâu đục, vị thơm ngon.

Người dân quê hái lá mồng năm về bán ở các phiên chợ.

Người dân quê hái lá mồng năm về bán ở các phiên chợ.

Ở quê tôi có tục sau khi cúng kính trong ngày mồng năm xong mọi người rủ nhau lên đồi sau vườn hái lá về phơi làm nước uống vừa làm thuốc chữa bệnh. Tục hái thuốc mùng 5 cũng bắt đầu từ giờ Ngọ, bởi theo quan niệm dân gian đó là giờ có dương khí tốt nhất trong cả năm, lá cây cỏ thu hái được trong giờ đó có tác dụng chữa bệnh tốt, nhất là các chứng ngoại cảm, các chứng âm hư.

Người ta hái bất kỳ loại lá gì có sẵn trong vườn, trong vùng, miễn sao đủ trăm loại, nhiều ít không kể, nhất là lá ích mẫu, lá cối xay, lá vối, ngải cứu, sả, tử tô, kinh giới, lá tre, lá bưởi, cam, chanh, quýt, mít, muỗm, hành, tỏi, gừng, chè, ổi, trầu không, sài đất, sống đời, bồ công anh, sen, vông, lạc tiên, nhọ nồi. Cây và lá đủ loại hái về, băm nhỏ trải dài dọc lối đi, mùi nồng thơm thoang thoảng.

Những loại lá mùng năm thông dụng

Lá mồng năm sau khi phơi vài nắng cho khô, sẽ cho vào giỏ hay bao, cất lên giàn bếp, lúc hữu sự mới lấy ra dùng. Đó có thể xem là tủ thuốc gia đình, vị lương y đắc dụng trong những cơn đau bụng, ngộ độc thức ăn, đi tả, nửa khuya gà gáy cấp  kỳ. Chỉ cần một nắm nhỏ, cho vào om đất, sắc đặc queo, mùi thuốc bay sực nức, uống vào, bệnh sẽ thuyên giảm ngay.

Ngày nay mặc dù y học phát triển, các loại thuốc chữa bệnh phong phú song tục hái lá mồng năm về làm thuốc hay bán ở các chợ vẫn  tồn tại sống ở đa số các làng quê và mặc nhiên tồn tại như một lễ tục dân tộc cổ truyền mỗi khi ngày tết Đoan Ngọ về.

Hoàng Anh – Báo Lao động

Vào giờ ngọ giữa trưa 5/5 ngẩng nhìn mặt trời để đôi mắt sáng tỏ quanh năm.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: