Bắt đầu Tuần Lễ Thánh


Đây là tuần lễ chỉ những ngày đau khổ của Chúa Jesus Christos, bắt đầu từ ngày Ngài tới Jerusalem cho tới ngày Ngài bị đóng đinh câu rút. Theo tiếng Bulgary cổ “strast” (niềm đam mê) có nghĩa là đau khổ. Đó chính là lí do vì sao tuần lễ này được gọi là “Strastna Sedmisa – Cтрастна Cедмица” nghĩa là “Tuần lễ Khổ nạn”.  Mỗi ngày trong tuần lễ này đều được gọi là Ngày Vĩ Đại.

Ngày Thứ Hai Lớn: 

Chúa Jesus tới ngôi đền tại thành Jerusalem, trong đền khi đó chật ních những người buôn bán.

Ngài tức giận lật đổ các bàn bán hàng của thương nhân, đuổi họ ra khỏi đền và nói rằng “ngôi đền là nơi cầu nguyện chứ không phải nơi buôn bán”.

Ngày Thứ Ba Lớn: 

Ngày này theo kinh thánh là ngày Khiêm nhường. Chúa Kitô rao giảng trong nhà thờ và đưa ra lời giáo huấn đạo đức, kể câu chuyện dụ ngôn về mười trinh nữ đi đón chàng rể. Các trinh nữ ở đây là những thiếu nữ chưa lập gia đình, những người bạn của cô dâu, nhận nhiệm vụ cầm đèn ra đón chàng rể. Trong số các cô trinh nữ đó, có năm cô dại và năm cô khôn. Các cô dại mang đèn mà không mang theo dầu. Còn những cô khôn thì vừa mang đèn vừa mang theo bình dầu. Vì chú rể đến chậm, các cô phải chờ lâu nên đèn cháy cạn dầu. Các cô khôn có đèn vẫn cháy sáng đã sẵn sàng cùng với chú rể đi vào tiệc cưới. Các cô khờ dại, vì sự thiếu chuẩn bị đúng đắn, phải vội vã chạy đi mua dầu nên đã bị loại khỏi tiệc cưới.

Ngoài những câu chuyện dụ ngôn, Đức Chúa còn đưa ra dự báo về số phận thành Jerusalem.

Theo truyền thống Bulgaria, ngày này dành riêng cho những suy nghĩ và đánh giá lại các hành động của mình trong Mùa Chay. Phụ nữ quét vôi toàn bộ ngôi nhà trắng sạch sẽ. Đàn ông làm việc ngoài đồng và chọn một con cừu non trắng vừa đầy tuổi dành cho lễ Phục Sinh. Và còn nữa … Sau đó, các cô gái và cô dâu trẻ đi lấy nước “malcheshna – im lặng”. Đó là nước tinh khiết lấy từ ba nguồn nước và trong thời gian mang nước về không được nói một từ nào. Theo dân gian, nước tinh khiết lấy theo nghi lễ như vậy được coi là có tác dụng chữa bệnh. Sau đó họ gội đầu cho khỏe mạnh vi trong xô có pha cả nước “im lặng”.

Ngày Thứ Tư Lớn:

Xức Dầu Chúa Giêsu

Vào ngày Thánh và Thứ Tư Lớn nhắc nhớ lại chuyện một phụ nữ đổ dược liệu quý lên Chúa Jesus. Lọt được vào căn nhà, nơi Đức Chúa đang ở đó, người phụ nữ mang theo chiếc bình thạch cao với thuốc mỡ quí giá, và muốn thể hiện sự tôn trọng với ông. Trong lúc vội vàng, vì tránh để không bị ngăn cảni ý định tốt, cô đã đánh vỡ bình. Điều đó không được chấp thuận và một số tông đồ bác bỏ với lý do rằng sẽ là tốt hơn đem bán thuốc mỡ và trao tiền cho người nghèo. Nhưng Đức Chúa nói không được làm phiền cô ấy, bởi vì đó là tâm linh.

Vào ngày thứ Tư, Judas Iscariot đi thương lượng với các thượng tế Do thái về việc phản bội Jesus Christos để đổi lấy ba mươi đồng bạc. “Tôi hôn ai, thì chính là người ấy, các ông hãy bắt lấy”, Judas nói.

Ở Bulgaria trong ngày Thứ Tư Lớn không được làm bất cứ việc nhà nào, người ta tin rằng nếu ai vi phạm quy định này sẽ bị mất trí. Phụ nữ không làm công việc thường ngày của họ: không may vá, không quay xa, dệt vải. Trẻ em hái lá phong lữ và baldaran, tết lại thành vòng tay, và chuẩn bị phẩm màu để nhuộm trứng vào ngày hôm sau.

Ngày Thứ Năm Lớn : 

Ngày này gắn liền với Bữa tiệc ly. Sau bữa tối, Chúa Jesus cầm lấy bánh, làm dấu thánh, bẻ nhỏ bánh ra, chia cho các môn đệ và nói: “Hãy cầm lấy mà ăn, đây là thân thể của ta”. Sau đó, Ngài nâng ly và nói, “Hãy uống hết đi, đây là máu của ta, máu Giao Ước, đổ ra để rửa tội lỗi cho các con và muôn người”.

Bữa tối biệt ly

Sau bữa tối, Ngài nói với họ rằng một người trong số họ sẽ phản bội Ngài.

Vào lúc nửa đêm thứ tư rạng sáng thứ năm, Jesus Christos ngồi cầu nguyện trong vườn cho đến khi kẻ phản bội Judas dẫn lính La Mã tới bắt Ngài.

Ngày Thứ Năm Lớn là ngày được trẻ em mong đợi nhất trong Tuần Thánh. Chúng dậy từ sáng sớm ngồi rình xem con gà mái nào sẽ đẻ quả trứng đầu tiên. Quả trứng này trước tiên được nhuộm màu đỏ. Trong khi trứng mới nhuộm vẫn còn chưa khô, người ta dùng nó để chà lên má và trán trẻ em để chúng mạnh khoẻ.

Quả trứng tiếp theo cũng là màu đỏ – nó được dành để mang đến nhà thờ vào tối thứ Bảy và để lại đó sau lễ phụng vụ lúc nửa đêm hoặc ngày hôm sau.

Trứng còn được tặng cho khách khứa đến nhà. Có truyền thống đặc trưng là chọi trứng và đặt chúng vào thìa. Theo tín ngưỡng, sau khi chọi trứng, quả của ai vẫn còn chắc không nứt vỡ, người đó sẽ khỏe mạnh nhất suốt trong năm.

Ở Bulgaria, số lượng trứng được nhuộm phụ thuộc vào các thành viên trong gia đình. Quả đầu tiên màu đỏ do người phụ nữ lơn tuổi nhất nhuộm. Trong khi trứng vẫn còn ấm và tươi màu, bà dùng trứng vẽ một dấu thánh giá trên trán của trẻ em để chúng khỏe mạnh.

Ai chưa kịp nhuộm trứng vào thứ năm thì có thể làm điều đó vào ngày thứ Bảy.

Ngày Thứ Sáu Lớn:

còn gọi là Thứ Sáu Đóng đinh, ngày mà Chúa Jesus bị đóng đinh câu rút và hứng chịu những đau đớn.

Vào ngày này người Bulgaria không làm gì – chỉ được phép vẽ những quả trứng đã nhuộm. Trong ngày Thứ Sáu Tuần Thánh không được ăn uống bất cứ thứ gì, thậm chí cả uống nước cũng không.

Vào ngày Thứ Sáu Tuần Thánh, mọi người đến nhà thờ và chui qua dưới gầm bàn ba lần vì sức khỏe.

.

Vào ngày này, không ai được làm bất cứ việc gì. Nếu không, mưa đá sẽ phá hoại mùa màng. Người ta nói rằng trong ngày Thứ Sáu Tuần Thánh ngay cả gà cũng không gáy và không làm ổ.

Từ năm 2010, theo quyết định của chính phủ, Bulgaria gia nhập đội ngũ các quốc gia Cơ đốc giáo và công bố ngày này là ngày nghỉ lễ.

Ngày Thứ Bảy Lớn

Thứ  Bảy Tuần Thánh còn được gọi là Ngày Linh Hồn vì vào ngày đó mọi người đi viếng mộ người thân. Họ mang đến đó trứng đã nhuộm, lúa mì và bánh mì. Trong ngày này người ta nhào và nướng bánh kozunak.

Trong ngày Thứ Bảy Tuần Thánh các tín đồ thắp nến từ ngọn lửa lấy trực tiếp từ Mộ Thánh Chúa ở Jerusalem về. Chính Thống giáo tin rằng ngọn lửa từ trên trời xuống, và chỉ có vào đêm trước lễ Phục sinh. Người ta tin rằng ngọn lửa “đến” sau lời cầu nguyện của các giáo chủ Jerusalem, chỉ trong một vài phút, ngọn lửa là hư không – không nóng và không cháy.

Buổi tối Ngày Thứ Bảy Lớn vào lúc nửa đêm, các tín hữu đi đến đền thờ, thắp nến và dự lễ phụng sự. Vị linh mục chủ trì buổi lễ tuyên bố sự phục sinh của Chúa Kitô với ba lần hô “Chúa Christos đã phục sinh!” và những người dự lễ cũng đáp lại ba lần “Thực sự Chúa đã phục sinh”. Chuông điểm vang và dàn đồng ca ngân nga điệp khúc cầu nguyện: “Chúa Christos đã sống lại! từ cõi chết …

Започна Страстната седмица

От днес започна Страстната седмица или седмицата на страданията, като това е последната седмица от живота на Исус Христос.

На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

На Велики понеделник Исус Христос, влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте девици, очакващи идването на Божествения Жених. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език “милост” се произнася “елеос”. Оттук е дошла и думата “полиелей”, което означава “многомилостив”. Христос прави ипророчества за съдбата на град Йерусалим.

В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени. Мъжете работят на полето и избират от пролетния приплод бялото агне за курбана на самия Великден. И още…Тогава моми и невести ходят за „мълчана” вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна” вода.

Велика сряда – МИРОПОМАЗВАНЕТО НА ИИСУС

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.

В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.

На този ден жените не работят женска работа – не шият, не предат, не тъкат. децата берат здравец и балдаран, правят ги на китки и ги подготвят за вапцването на яйцата на следващия ден.

Четвъртък на Великата седмица и притча за Великденските яйца

Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано – в сряда.

Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица: Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение(Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина; Предателството на Иуда.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След  вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: “Вземете, яжте, това е моето тяло!”. После вдигнал чашата и казал: “Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете”. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата. Тогава се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

В България броят на боядисаните яйца зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. Характерни обичаи също са чукането с яйца и носенето им в лъжица. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.

Велики петък, наричан още “Разпети петък”, е денят, в който е разпнат Исус Христос и е посветен на неговите страдания. На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.

Този ден е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.

На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

На Разпети петък се ходи на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На този ден никой нищо не работи. В противен случай градушка ще сполети реколтата. Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.

От 2010 г. с решение на правителството, България влезе в състава на християнските държави, обявили деня за неработен.

Велика събота – най-благословеният седми ден и Благодатният огън

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.

Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.

Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.

Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.

Според преданията на този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.

На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара:

“Христос възкръсна
от мъртвите,
със смъртта си победи смъртта
и на тия, които са в гробовете, живот подари”.

През 2012 г. – Великден ще бъде на 15 април

През 2013 г. – Великден ще бъде на 5 май

През 2014 г. – Великден ще бъде на 20 април

През 2015 г. – Великден ще бъде на 12 април

През 2016 г. – Великден ще бъде на 1 май

През 2017 г. – Великден ще бъде на 16 април

През 2018 г. – Великден ще бъде на 8 април

През 2019 г. – Великден ще бъде на 28 април

През 2020 г. – Великден ще бъде на 19 април

***

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: