Bắt đầu Mùa chay


MÙA CHAY

Mùa Chay diễn ra trong mùa xuân, thời gian ngày dài hơn đêm từ sau ngày đông chí.

Thế kỷ thứ hai, các tín hữu đã ăn chay hai ngày để chuẩn bị mừng Lễ Phục Sinh mỗi năm. Thế kỷ thứ ba, thời gian chay tịnh trải dài cả Tuần Thánh. Tới thế kỷ thứ tư Lễ Phục Sinh được chuẩn bị bằng cả một Mùa Chay dài 40 ngày để bắt chước Chúa Giêsu chay tịnh 40 ngày trong sa mạc. Trong Cựu Ước, chúng ta cũng gặp 40 ngày của Môsê trên núi Sinai, 40 ngày của Êlia trên núi Horeb và 40 năm dân Chúa lang thang trong sa mạc. Từ ngữ chính thức của Giáo Hội chỉ Mùa Chay là Quadragesima (Mùa 40).

Từ đầu, 40 ngày ăn chay được tính ngược từ chiều Thứ Năm Thánh (ngày đầu trong Tam Nhật Vượt Qua). Tuy nhiên, tín hữu không bao giờ ăn chay trong những Chủ Nhật Mùa Chay, vì Chủ Nhật được kể là ngày tưởng nhớ Chúa Phục Sinh (còn được gọi là Lễ Phục Sinh nhỏ). Do đó khoảng thế kỷ thứ bảy, Mùa Chay sáu tuần lễ tính sớm hơn: từ thứ tư Lễ Tro, và gồm cả Thứ Năm và Thứ Sáu Thánh, để tròn 40 ngày ăn chay. Giáo Hội Đông Phương không kể ngày thứ Sáu và Thứ Bảy Thánh là ngày chay, nên Mùa Chay bắt đầu sớm hơn một tuần.

Mùa Chay bắt đầu từ thứ Tư Lễ Tro và kết thúc ngay trước thánh lễ Tiệc ly.

Ngày thứ tư đầu Mùa Chay có xức tro. Việc bỏ tro trên đầu như dấu chỉ của lòng sám hối. Cộng đồng Beneventô năm 1091 đã ra lệnh “Ngày Thứ Tư Lễ Tro, mọi người, giáo sĩ cũng như giáo dân, đàn ông cũng như đàn bà, tất cả đều phải nhận tro trên đầu”.

Nghi thức này được đưa vào sách nghi thức giáo hoàng từ thế kỷ XII, và bước vào thế kỷ XIII, chính Đức Giáo Hoàng cũng nhận tro trên đầu trong ngày khai mạc Mùa Chay. Từ đầu cho đến năm 1970, nghi thức bỏ tro được cử hành trước thánh lễ.

Tro đốt từ những lá đã được làm phép năm trước (Chữ Đỏ Lễ Tro).

Các Chúa Nhật mùa này gọi là Chúa Nhật I, II, III, IV, V Mùa Chay, Chúa Nhật thứ sáu, bắt đầu Tuần Thánh gọi là Chúa Nhật Lễ Lá tưởng niệm cuộc Thương Khó của Chúa.

Започва Великият пост

След Сирни Заговезни вчера, от днес (27 февруари) започва Великият пост – седем седмици преди най-светлия християнски празник – Великден, който тази година честваме на 15 април.

Това е най-важният и най-продължителният от четирите периода на телесно и душевно въздържание през годината.

Той припомня за 40-дневния пост на Спасителя в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-великото и чудно събитие – Възкресение Христово.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема почти нищо.

Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март.

Постът обаче не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и на кърмачки.

През периода на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.

През първата седмица ограниченията са по-строги,

а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар, когото Христос извел от гроба и върнал към живот.

Шестата неделя (Цветница или Връбница) чества тържественото влизане на Спасителя в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

605

Питър Брьогел Старши (1559): “Борбата между карнавала и постите”

Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни (най-вече на тези от животински произход) не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема нищо като местни и млечни продукти, олио и алкохол. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март. Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Св. Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот. Шестата неделя (Цветница или Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха. Християнската църква нарича началото на Великденския пост “предверие на божественото покаяние”, или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, “очистват се” и се доближават до Исус Христос.

През годината има четири постни периода. Първият – най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден. Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници. Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува Голямата Богородица. Четвъртият е Коледният пост – той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември – Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.

Питър Брьогел Старши (1559): "Борбата между карнавала и постите"

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: