2 tháng Chín, Quốc khánh Việt Nam trên báo Bulgaria


Đối với chúng ta, những người Bulgaria, tháng Chín luôn là tháng của “máu và nổi dậy”, rất lâu từ trước khi Geo Milev (nhà thơ Bulgaria) định nghĩa nó trong đó bài thơ bất hủ “Tháng Chín” và với nhiều sự kiện lịch sử của Bulgaria xảy ra trong tháng Chín.

Nhiều thứ đã trôi qua. Chủ đề của cuộc chiến tranh Việt Nam, của sự sống và cái chết của người dân Việt Nam đã là niềm cảm hứng của nhiều nhà thơ Bulgaria. Blaga Dimitrova xuất bản cuốn sách “Bầu trời dưới lòng đất” và một trong những nhà thơ yêu dấu nhất của tôi – Parvan Stefanov, đã viết một bài thơ tuyệt vời “Cà phê Việt Nam”.

Dường như đối với “người anh em Việt Nam”, tháng Chín cũng là tháng của “máu và nổi dậy”. Ngày 2 tháng 9 năm 1945 trên quảng trường ” Ba Đình ” tại Hà Nội, Chủ tịch Hồ Chí Minh đọc bản Tuyên ngôn Độc lập, tuyên bố long trọng với thế giới rằng cuộc cách mạng tháng Tám đã đánh bại thực dân – phát xít Nhật và Việt Nam đã trở thành một nước độc lập.

Ý chí về nền độc lập và thống nhất của dân tộc Việt Nam thật đáng ngạc nhiên. Trong những năm dưới chế độ thực dân mở rộng thuộc địa, khi các cường quốc chia sẻ thế giới, vào năm 1858 Việt Nam đã trở thành một thuộc địa bị bóc lột tàn nhẫn của Pháp. Có hàng chục các cuộc bạo loạn và khởi nghĩa của nhân dân Việt Nam, bị thực dân Pháp dìm trong bể máu. Và điều đó kéo dài cho đến năm 1940 khi Pháp đầu hàng Đức. Nhưng đối với những kẻ thực dân, như đã thấy rõ, không có chỗ trống, vì vậy sau Pháp lại đến quân phiệt Nhật. Và lại một lần nữa tiếp tục sự hy sinh, kháng cự không ngừng và ý chí bất khuất để giành chiến thắng của nhân dân Việt Nam. Và kéo dài cho đến tận thất bại của quân đội Nhật Bản trước quân đội Liên Xô bách thắng trong trận Mãn Châu Lý ở Trung Quốc. Sau khi tuyên bố độc lập lại lần nữa tiếp đến những năm tháng hy sinh mới trong cái gọi là cuộc chiến tranh ở Đông Dương, cho đến thắng lợi tuyệt vời của Việt Cộng tại Điện Biên Phủ, đánh dấu con đường rực lửa của sức kháng cự và lòng yêu nước của nhân dân Việt Nam. Rồi sau đó đến vụ khiêu khích tại vịnh Bắc Bộ và lại một lần nữa chiến tranh, lần này chống lại một quốc gia hùng mạnh nhất – Hoa Kỳ. Về chuyện cuộc chiến đã kết thúc như thế nào và nhân dân Việt Nam đã trả giá cho tự do và chiến thắng như thế nào, tất cả đều đã biết. Sau chiến tranh từ năm 1975-1986 Việt Nam bị cấm vận, phong tỏa kinh tế và lại chiến tranh một lần nữa – lần này với đất nước đông dân nhất, đồng minh vừa qua – Trung Quốc.

Trong những năm khi đất nước Bulgaria đang hoành hành cải tổ , Đảng Cộng sản Việt Nam cũng tiến hành quá trình tái thiết và đổi mới. Chính sách “Doi moi” từ năm 1986 cho đến ngày nay đã đưa nước CHXHCN Việt Nam vào trong số các nền kinh tế phát triển nhanh nhất trên thế giới. Không giống như chúng ta, những người Bulgaria, vào năm 1986 người dân Việt Nam sống trong sự thiếu thốn, nghèo đói cùng cực. Mức sống của 58 % dân số trong một đất nước bị tàn phá bởi chiến tranh thậm chí còn không đạt đến  ngưỡng đói nghèo.

Nhưng trong khi vào năm 1986 tư tưởng cải tổ ngự trị tâm trí của giới trí thức và đảng phái Bulgaria với cải cách cấu trúc thượng tầng, thì Việt Nam và Đảng Cộng sản Việt Nam đã chọn con đường đổi mới hạ tầng , đó là nền kinh tế. Đây là vector chính trong cuộc tấn công, trong điều kiện bị phong tỏa và cấm vận. Và đó là lựa chọn đúng đắn. Nền kinh tế thị trường, mà ở Bulgaria bị tuyên truyền là biểu hiện đáng xấu hổ của bản chất tư bản chủ nghĩa thì ở Việt Nam trở thành định hướng và một giai đoạn trong tiến trình phát triển xã hội chủ nghĩa .

Tưf một nền xã hội chủ nghĩa khép kín dần Việt Nam đang dần dần thành công và hội nhập sâu hơn với nền kinh tế khu vực và toàn cầu. Điều này hoàn toàn tự nhiên dẫn đến cả việc đổi mới cơ chế chính trị được xây dựng từ thời kỳ kháng chiến. Và sự thay đổi này đáp ứng quyết định mong muốn và nguyện vọng của nhân dân Việt Nam về sự thịnh vượng, khôi phục lại đất nước bị phá hủy bởi cuộc chiến tranh khủng khiếp, về việc chỉnh sửa lại quá trình dẫn đến sai sót trong việc phát triển nhà nước trong giai đoạn giữa năm 1975 và 1986. Về các sai lầm này hiện nay ở Việt Nam không nói chuyện với câu đố, vì sau 25 năm đổi mới tổng sản phẩm trong nước tăng 6 lần

Đối với các lỗi này ngày hôm nay tại Việt Nam đã không nói chuyện với câu đố, vì sau 25 năm đổi mới tổng sản phẩm trong nước đã tăng 6 lần, và tăng trưởng hàng năm trung bình cho một phần tư thế kỷ là 7%! Từ một đất nước không cung cấp đủ lương thực thực phẩm, Việt Nam hiện nay đã là đất nước xuất khẩu gạo, cà phê, hạt tiêu, hạt điều và trong quan hệ xuất khẩu này Việt Nam đứng hàng đầu thế giới. Chính xác ngược lại những gì đã xảy ra tại Bulgaria. Hiện thực của chúng ta không thể mê được: chúng ta ăn cà chua Syria, rau diếp Thổ Nhĩ Kỳ, khoai tây Ba Lan, cà rốt Jordany, táo Iran, thịt Argentina, xúc xích Đức.

Về đầu tư cũng như vậy. Chúng ta tự biến thành donor ròng của Liên minh châu Âu hoặc ít nhất đó là xu hướng. Còn ở Việt Nam trong tháng sáu năm nay đã đăng ký theo Luật Đầu tư nước ngoài 12 700 dự án đầu tư nước ngoài với tổng giá trị 198 tỷ USD. Đài Loan là nhà đầu tư lớn nhất với 23 tỷ và 200 triệu USD. Singapore – 23 tỷ và 100 triệu USD.; Hàn Quốc đầu tư 22 tỷ và 780 triệu.; Nhật Bản – 21 tỷ 200 triệu, Malaysia – 18 tỷ 720 triệu Danh sách rất dài, nhưng chẳng cần phải kể thêm. Trong danh sách đó có cả Bulgaria – 13,5 USD triệu USD. Và khối lượng xuất khẩu giữa hai nước trong sáu tháng đầu năm nay đạt 42,6 USD triệu USD (số liệu từ năm  2011). Nhưng Bulgaria lại là cầu nối cho hàng hoá xuất khẩu sản phẩm của Việt Nam sang Liên minh châu Âu, và ngược lại – Việt Nam là cầu nối cho hàng hóa từ Bulgaria sang các nước ASEAN, nếu có cái gì đó để cung cấp cho họ .

Việt Nam đã thiết lập quan hệ thương mại với 220 quốc gia và vùng lãnh thổ trên toàn thế giới. Nước này là thành viên ASEAN theo cùng một cách mà Bulgaria là thành viên của Liên minh châu Âu. Nhưng trong khi Bulgaria là quốc gia nghèo nhất EU và từ lâu bỏ lại sau lưng việc thực hiện sự tiến bộ và công bằng xã hội thì ở Việt Nam đã chọn chính sách nỗ lực triển khai các dự án xã hội, xóa đói giảm nghèo và nâng cao trách nhiệm với sức khỏe của nhân dân.

Nhưng tại sao bài viết bắt đầu về tháng Chín trong lịch Bulgaria mà chúng tôi lại nói về  những gì là Việt Nam ngày nay. Đối với chúng tôi trong báo “Nova Zora” một điều quan trọng là: ví dụ mà Việt Nam đưa ra trên thế giới. Vì vậy mà một dân tộc và một quốc gia, khi có tư tưởng quốc gia và các nhà lãnh đạo dân tộc có thể tập trung ý chí của cả dân tộc và dẫn dắt họ về phía trước, để anh truyền niềm tin vào chiến thắng, ngay cả khi hy vọng giống như một mạng nhện mỏng manh, còn chân trời đen tối hơn địa ngục. Bulgaria trong một thời gian đã giúp đỡ Việt Nam và đã làm điều đó thực lòng và không vụ lợi. Và Việt Nam đã chiến thắng trong cuộc chiến tranh nóng bỏng nhất của thế kỷ 20. Chống lại đối thủ đáng sợ và thù hận nhất. Ngày nay Việt Nam phát triển thịnh vượng. Họ khác chúng ta không mất Chiến tranh Lạnh. Chẳng phải Niccolo Machiavelli đã viết rằng sự trả thù có vị lạnh. Cay đắng cho kẻ bại trận và vinh quang cho những người đã đứng vững qua các thử thách khủng khiếp của thời gian, nhân danh dân tộc mình, đất nước mình và vì tương lai.

novazora.net

По огнения път на патриотизма и съзиданието

2 септември, Национален празник на Социалистическа република Виетнам

Минчо Минчев

За нас, българите, месец септември винаги е бил месец на “кръв и подем”, далече още преди неистовият Гео Милев да го дефинира в такъв неподражаем стих в поемата “Септември” и с такава сила и гражданска енергия, че да заплати с главата си изречената правда и истина за “вековната злоба на роба в своя пурпурен гняв величав”. Не е нужно да се връщаме далече в историята, където с непомръкваща слава светят датите 6 и 22 септември, а в по-ново време – Денят на свободата 9 Септември. Септември е и месец на загуби. В края на 19 век на 2 септември 1889 година в Париж умира Джендо Стоянов Джендов – българският Херодот на “Записки по българските въстания”, когото помним и знаем с името Захарий Стоянов. На 1 септември, тридесет и девет години преди тази дата излиза бр.1 на в. “Дунавски лебед”, началото на българския духовен възход. Пак на 1 септември, но през 1916 година България, унизена от своите съюзници във Втората Балканска война, обявява война на Румъния, нападнала я в гръб през нещастната 1913 г., което става и причина за Първата национална катастрофа. Само след 2 дни, на 3 септември 1916 г. Конната дивизия на ген. Иван Колев сразява румънските армейски части при Кочмар и Гещаново, а на 4 септември Трета Българска армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев започва боевете за Тутраканската крепост, където на 6 септември се развява победното българско знаме. За тази бляскава победа на българското оръжие – отделно.
Сега за нещо друго.
Преглеждайки ръкописите си от преди години погледът ми спря на датата 14 септември 1973 година. Не че това има исторически смисъл, но тогава в така наречената “Сива тетрадка” съм записал следния стих:
“Ще помним ли?
Мусонни дъждове
кръвта на Виетнам отмиват.
Ний пишем тук свободни стихове,
а някъде класически убиват!
Какво е нужно?
Стих или приклад?
Романтика ли са “Фантомите” в небето?
И бомбите над чиновете,
над болниците, в този болен свят?”
Стихотворението се нарича “Баладично пътуване” и разбира се е по-дълго от цитираните стихове. То носи посвещение на поета Никола Вапцаров, с когото стоманените релси, огънят, парата и пещта на локомотива, както и вярата, че строим един нов завод на живота ме правеха и правят, както продължавам да вярвам и днес единомишленик с него и съратник в борбата за бъдещия хляб на децата ни.
Много вода изтече от тогава. Темата за Виетнам, за битката на живот и смърт на неговия народ бе вълнение на много български поети. Блага Димитрова издаде книгата “Подземно небе”, а един от най-обичаните от мен поети – Първан Стефанов, написа покъртителното стихотворение “Виетнамско кафе”. Наскоро препрочитайки Избраните му стихотворения издадени от “Жанет 45” с горчивина открих, че в иначе хубаво отпечатания том това стихотворение не беше включено. Но така е с поетите. Може би защото не обичат да възкресяват спомена за мъката и горестта, изживени веднъж и отлети в стих.

Оказва се обаче, че и за “братския Виетнамски народ”, както се изразявахме допреди двадесетина години, месец септември е месец на “кръв и подем”. На 2 септември 1945 година на площада “Ба Дин” в Ханой, президентът Хо Ши Мин прочита Декларацията за независимост, обявявайки тържествено пред света, че Августовката революция е разгромила японските колонизатори – фашисти и Виетнам става независима държава.

Удивителна е волята за независимост и обединение на виетнамския народ. В годините на колониалната експанзия, когато великите сили си поделяха света, през 1858 година Виетнам става една безпощадно експлоатирана колония на Франция. Десетки са бунтовете и въстанията на виетнамския народ, удавени в кръв от френските колонизатори. И това продължава чак до 1940-а година, когато Франция капитулира пред германския Райх. Но за колонизаторите както е известно празно място няма и така след французите идват японските милитаристи. И отново следва смърт, непрестанна съпротива и несъкрушима воля за победа на виетнамския народ. И тя продължава чак до разгрома на японската армия от победоносните съветски войски в битката при Ман Чу Хи в Китай. След обявяване на независимостта отново следват години на нови саможертви в така наречената Война в Индокитай, чак до удивителната победа на Виетконг при Диен Биен Фу, която бележи огненият път на съпротивата и патриотизма на виетнамския народ. После идва провокацията в Тонкинския залив и отново война, този път срещу най-мощната държава – Съединените Американски Щати. За това как тя завърши и с каква невероятна хекатомба плати свободата и победата виетнамският народ, е известно на всички. След нея от 1975 до 1986 г. за Виетнам следват ембарго, икономическа блокада и пак война – този път с най-голямата по население държава, довчерашен съюзник – КНР.
В годините когато у нас бушуваше перестройката, Виетнамската комунистическа партия също предприема курс на преустройство и обновление. Политиката “Дай-мъй” от 1986 година до днес изведе Социалистическа република Виетнам сред най-бурно развиващи се икономики в света. За разлика от нас, българите, през 1986 година виетнамския народ живееше в изключителни лишения, бедност и глад. Жизненият стандарт за 58% от населението, в разрушената от войната страна недостигаше дори минималния праг на бедността.
Но докато през 1986 г. перестроичните идеи занимаваха умовете на българската интелигенция и партокрация с реформиране на надстройката, Виетнам и Виетнамската комунистическа партия избраха пътя на обновлението на базата, сиреч на икономиката. Това бе главният вектор в пробива, в условията на блокада и ембарго. И той бе правилно избран. Пазарната икономика, която в България бе срамежливо пропагандно изражение на същността на капитализма, във Виетнам стана ориентир и етап в социалистическия път на развитие. От затворена от социалистически тип икономика Виетнам постепенно и все по-дълбоко успя да се интегрира с регионалните и световни икономики. Това съвсем естествено доведе и до обновление на политическия механизъм, изграден още от времето на националната съпротива. И тази промяна отговаряше решително на желанието и волята на виетнамския народ за просперитет, за възстановително изграждане на разрушената от страшната война страна, за корекция в курса довел до грешките в държавното развитие в споменатия период между 1975 и 1986 година. За тези грешки днес във Виетнам не се говори с недомлъвки, защото след 25 години на обновление брутният вътрешен продукт на страната е нараснал 6 пъти, а средногодишният ръст за четвърт век е цели 7 процента! От страна с недостиг на продоволствие и хранителни продукти, Виетнам вече е страна износител на ориз, кафе, черен пипер, кашу и в това отношение заема челно място в света. Точно обратното на това, което се случи с България. Нашите реалностите са неумолими: ядем сирийски домати, турски марули, полски картофи, йордански моркови, ирански ябълки, аржентинско месо, германски изрезки от колбаси, които народът нарича с цветущото име “дупета”!…

И с инвестициите е същото. Превърнахме се в нетен донор на Европейския съюз или поне такава е тенденцията. А във Виетнам към месец юни тази година са регистрирани според Закона за чуждестранните инвестиции 12 700 проекта за чужди инвестиции на обща стойност 198 милиарда щатски долара. Тайван е най-големият инвеститор с 23 милиарда и 200 милиона щатски долара. Сингапур – с 23 млрд. и 100 млн. долара; Република Корея е инвестирала 22 млрд. и 780 млн.; Япония – 21 млрд. 200 млн., Малайзия – 18 млрд. 720 млн. Списъкът е дълъг, но не си струва да бъде продължаван. В него присъства и България – 13,5 млн. щатски долара. А експортния обем между двете страни за първите шест месеца на тази година достигна 42,6 млн. щатски долара. Но затова пък България е мост за експортните стоки на Виетнам към Европейския съюз, както и обратното – Виетнам за стоките от България, към страните в АСЕАН, ако има какво да им предложим.
Търговски отношения Виетнам е установил с 220 държави и територии в света. Член е на АСЕАН по същия начин по който България е член на Европейския съюз. Но докато България е най-бедната страна на ЕС и отдавна е загърбила последователността в осъществяването на прогреса и социалната справедливост, във Виетнам усилията за разгръщане на социалните проекти, намаляването на бедността, ликвидирането на глада и повишаване на отговорността за здравето на народа са избрания път в политиката.
За туризма, водещ отрасъл в България, който уж щеше да ни направи благоденстващи след наложената ни политика на деиндустриализация и който е водещ отрасъл с динамично развитие във Виетнам, не си струва да се говори. Виетнам има 3200 километра морска ивица, с прекрасни плажове, които при това могат да се използват целогодишно. Нашето си го знаем: мутробарок от Шабла до Резово! Което не означава, че не обичаме и не харесваме България и българското Черно море. Всеки от нас е преживял поне в своето детство стиха на поета Валери Петров: “Щом тръсна косата си – пясък; щом се лизна по рамото – сол!”

Защо обаче тръгвайки от септемврийския български календар все пак разказахме това, което Виетнам е днес. За нас в “Нова зора” едно е важното: примерът, който дава Виетнам на света. Затова, че една нация и една държава, когато имат национална идея и народни водачи, могат да концентрират волята на цял един народ и да го поведат напред, да му вдъхнат вяра в победата, дори когато надеждата е като паяжина тънка, а хоризонта е по-черен и от Ада. България в един съзидателен за народа ни период помагаше на Виетнам. Правеше го безкористно и честно. И Виетнам победи в най-горещата война на 20 век. Срещу най-страшният и отмъстителен противник. Днес Виетнам просперира. Той за разлика от нас не загуби Студена война. А нали още Николо Макиавели беше написал, че отмъщението се вкусва студено. Горко на победените и слава на тези, които са устояли в страшните изпитания на времето в името на народа, на държавата си и на бъдещето.

http://novazora.net/2011/issue35/story_06.html.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Free counters!

%d bloggers like this: